05 Септември 2025петък23:55 ч.

Снимки авторката

Пътешествия

Да пътуваш сам из Китай - предизвикателства и спомени

Най-ценното нещо в чужбина са приятелите

/ брой: 161

автор:Таня Глухчева

visibility 1935

Повечето хора, които никога не са били в Китай, а се доверяват само на новините, препечатани от западните медии, трудно могат да повярват, че нищо лошо няма да се случи на чужденец, при това европеец, ако отиде там сам. Колкото и човек да им обяснява и показва снимки, трудно могат да бъдат убедени в противоположното, в най-добрия случай ще кажат: "Е, вие сте били там по програма, логично е да ви покажат само най-хубавите неща!" Подобни коментари, разбира се, достигат до китайците, които са намерили най-добрия начин да опровергаят казаното. А именно - включиха държави в списък за безвизов режим и така улесняват всеки желаещ да се убеди или разубеди в правотата си да отиде, за да може да говори от първо лице.
През първите месеци на годината имах късмета отново да бъда поканена от Китайския международен пресцентър да живея и работя в страната. В края на април ми дойдоха на гости двама приятели от България и си направихме следния експеримент: те ще тръгнат няколко дни преди мен и ще посетят две-три провинции, а накрая ще ме чакат в четвърта. 
По принцип в Китай билетите се купуват онлайн, но за целта е нужно да си вкараш данните от паспорта. Тъй като наближаваше Първи май, повечето местни също бяха решили да пътуват, поради което системата приемаше само китайски документи, чужденците трябваше на място да си купят, ако случайно бяха останали места. Те пътуваха с бърз влак, за мен беше интересно да видя пътническия. Това беше първото предизвикателство, което успешно преодоляхме.

Основният проблем обаче си остава езикът

В големите градове като Пекин и Шанхай е много по-лесно да срещнете някого, който да говори английски, макар по-вероятно е да владее руски, но поне е чужд език. За по-лесно винаги може да се използва приложението за превод на телефона. Но... не е същото положението в по-малките населени места, където дори на жп гарата всички табели и указания са на китайски! Вероятността да попаднете на някого, който да разбира друг език, е много малка, но хубавото е, че всеки е добронамерен и има голямо желание да помогне, като търси разнообразни начини да го направи - с жестове, упорито говорейки на китайски, с надеждата, че все някоя дума ще се разбере, а някои лично ще ви съпроводят донякъде.
В този момент настъпва 

паниката и насажданият от Западната пропаганда страх

"Знам ли къде всъщност ме води този човек?" И в главата ти започват да се въртят мислите, че няма на кого да се обадим, дори не сме питали за номера на полицията, а как ще обясним какво се случва? И единственият вариант е... да пишете на приятелите си, също чужденци, в Пекин. Макар и те да не могат да направят нищо оттам, поне могат да дадат ценен съвет като: "Включи си локацията, ние ще те следим в реално време къде си" или "Снимай шофьора на таксито/човека, който те придружава, и ни изпрати снимката". И в този момент човек си дава сметка, че когато се намира на хиляди километри от дома и семейството си, най-ценното нещо са другарите.

Пазаренето

Всичко свършва добре, когато се спазариш добре. В малките селища обикновено няма фиксирана цена на такситата, особено ако шофьорите използват личния си автомобил. На телефона си обикновено показват една цена, преди да се качите, желателно е още в този момент да се попазарите малко, щом се споразумеете, запомнете сумата, защото накрая има вероятност да видите други числа. Тогава започва ново пазарене, но като усетят неотстъпчивостта ви, ти отстъпват.
И така, предстоеше да се срещнем с българските ми приятели на много посещаван туристически обект. Денят беше Първи май. Толкова хора на едно място не бях виждала. Трябваше да се открием сред стотици хора. Но успяхме. Защото в крайна сметка се оказа, че колкото и човек да не знае езика, колкото и да попадне сред гъсто множество, колкото и да се страхува -

в Китай е невъзможно да се изгубиш

И точно това прави Поднебесната империя толкова привлекателна - тя е необятна, неразбираема за нас, но страховете, с които сме свикнали, се изпаряват. И накрая се чувстваме безсмъртни, защото сме били сред хора, които са се отнасяли толкова добре с нас, на никого не му е хрумнало да ни обира, виждайки, че сме заблудени чужденци. Трупаме ненаситно и с удоволствие толкова красиви и незабравими спомени И се прибираме по родните места, забравили за всякаква предпазливост, докато не ни излъжат още на първия ъгъл.

На всеки два дни дерайлира влак, вагон или локомотив

автор:Дума

visibility 842

/ брой: 166

Страната ни е с най-голям ръст на производствените цени в ЕС

автор:Дума

visibility 739

/ брой: 166

Задава се смяна на шефа на националната статистика

автор:Дума

visibility 780

/ брой: 166

"Гугъл" спря в редица страни

автор:Дума

visibility 795

/ брой: 166

Тръмп бил спрял незаконно средствата за Харвард

автор:Дума

visibility 774

/ брой: 166

Расте броят на жертвите в Лисабон

автор:Дума

visibility 724

/ брой: 166

Провинциалистите в политиката

автор:Александър Симов

visibility 806

/ брой: 166

Дерайлирала държава

автор:Барбара Пейчинова

visibility 747

/ брой: 166

Военнопрестъпник ли е Путин?

visibility 722

/ брой: 166

Напред към националния идеал!

visibility 722

/ брой: 166

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ