Бъг във властта

Тия от властта не спряха като развалени грамофонни плочи да каканижат колко добри условия има у нас за инвеститорите. Всички цифри и данни упорито се четат както дяволът евангелието. И хлебарките в тая държава обаче разбраха, че чуждите инвестиции заобикалят страната. За последните 10 г. сривът е тотален. Най-ниското им ниво е през 2017 г., за която те са 1,858 млрд. лв. - едва 1,9% от БВП. Това е под една-пета от здравословния, сиреч задължителния за икономиката ни дял 10 на сто. А през 2007 г. привлечените външни вложения бяха 17,704 млрд. лв. - 28% от размера на тогавашния БВП.

Най-пресният пример. Сръбски източници твърдят, че новият завод на "Фолксваген", за изграждането на който уж имаше надежди, че може да е у нас, ще бъде отворен при тях. Има нещо в Сърбия, защото съседката ни успя да привлече огромни инвестиции през последните години, особено китайски. Има нещо и у нас, което обаче отблъсква чуждите вложения. И всички, които правят бизнес в България - и чужди, и родни инвеститори, и големи и малки (без близките до властта), го казват от години. Бюрокрация и корупция. Това е бъгът в операционната система на властта, който тя не просто не може, а не иска да отстрани.

Управляващите обаче не спират да "мъдрят" как да привличат големи вложители. Шефът на агенцията за инвестиции Стамен Янев ни съобщава от интервю пред "24 часа", че държавата планира да подпомага с пари в брой най-големите. Такива стимули щели да получат инвеститори на над 1 млрд. лева или евро. Дали това е справедливо спрямо малките и средните фирми е въпрос с напълно ясен отговор. 

Правителствата Бойко Борисови, макар преди избори винаги да обещават облекчения за малките фирми, на практика не са престанали да ги пренебрегват. Средният "живот" на българските фирми е малък. Увеличават се само тези без нает персонал, каквито са близо 50% от всички български компании. Една четвърт не могат да покриват задълженията си и се страхуват от фалит. А общата сума на междуфирмената задлъжнялост надвишава два пъти БВП на страната. Проблемите са много и тежки, а как успяват да оцеляват фирмите у нас, е пълна енигма. Може би се дължи на особен вид български инат, но този мазохизъм става все по-непоносим. Ето как определя това състояние Кънчо Стойчев, който е председател на Съюза "Произведено в България": "Да правиш бизнес в България е все едно да плуваш в басейн със сярна киселина."

Малките производители от години не просто посочват, те крещят на властта какво ги убива, но тя не ще да ги чуе. Даже продължава да ги товари с нови непосилни и необмислени бюрократични утежнения. Впрочем отношението на властта към малкия български производител напълно пролича при раздаването на наградите "Златна мартеница". Там се мерна само един зам.-министър. Показателно, нали.