Бъдещето са младите, трябва ни стратегия за младежта
Кирил Добрев
Всяка нова година идва с надежда за бъдещето. А какво е бъдещето? Бъдещето естествено са младите хора, нашите деца и внуци. Европа има своя план 2030, въз основа на което всяка държава членка трябва да приеме своя. 2021-ва е изборна година и всички политици се изкушаваме да говорим какво ще променим и какво ново ще направим. Често използваме думи като визия, хоризонти, държавническо поведение. За огромно мое съжаление не разбрах обаче какво се предлага за младите хора, имаме ли Национална стратегия за младежта за 2021-2030? Като че ли тази тема не е сред приоритетите нито на управляващите, нито на опозицията, които са наясно колко трудни ще бъдат за тях предстоящите избори.
Темата с младите хора, тяхното развитие, възможностите да живеят и учат в България, както и последващата им реализация, трябва да бъде основна не само на хартия, а и като действия стъпка по стъпка. А първите стъпки трябва да направим още от утре. "Разрових" се и в Интернет, за да видя дали въобще има движение по Национална стратегия за младежта за 2021-2030 от страна на министерството на младежта и спорта. Нищо освен няколко голи ПР-акции на отговорни лица. Още в началото на месец август ресорния зам.-министър обяснява, че процеса по изготвяне на Национална стратегия за младежта 2021-2030 е в напреднал стадий на готовност и ни уверява, че в края на годината ще можем да я четем. Е, вече сме посрещнали новата година, изпили сме шампанското, а подобен документ все още няма.
Няма нито дума, нито един анализ или отчет за “постиженията” по стратегията 2010-2020. Ако не кажеш какво си постигнал досега, трудно би поставил основите на това, което искаш за следващите 10 години. Подобен анализ и отчетност са наложителни, за да може да бъдат подредени целенасочени бъдещи политики към различните младежки групи, а да не се превръща документа в просто един PDF, качен на сайта на Министерство на младежта и спорта.
Опозицията, обаче, може да подготви онази дългосрочна стратегия, която ще гарантира образованието, което е необходимо за икономиката на следващото десетилетие. С механизмите на държавата и бизнеса ще предостави такива условия за развитие на младите хора, че да останат да работят и творят в България . Стратегията задължително трябва да присъства и протегната ръка към онези завършват престижни университети, че България има нужда от техните знания.
Преди няколко месеца участвах в конференцията "Хоризонт 30: Как да изградим модерна България", организирана от Европейски съвет за външна политика. Там имах възможността да подчертая, че България трябва да има стратегия, която да се базира на два основни стълба - дигитални технологии и социална политика. Дигиталните технологии, които да повишават конкурентоспособността на икономиката ни, а силните социална политики да повишат жизнения стандарт на хората. Новото десетилетие трябва да гради модерна икономика, но икономика социална и справедлива и да я развиваме с младите хора - тези, на които разчитаме, че ще дърпат икономиката ни напред . Ако не сме адекватни като държава на случващото се в световен мащаб, ако продължаваме да гледаме "в пъпа си", положението с изтичането на мозъци ще продължи, и не искам да се оказвам лош пророк, но накрая с тези демографски показатели, ще се окаже, че няма да има и какво да изтича след години.
Всъщност през 2020-та на доста стратегии им изтича срока. Липсва и отчетност до колко са изпълнили своите цели и какъв ефект е постигнат. Искрено се надявам кризата с коронавируса да не е изместила до такава степен фокуса, че да сме станали по-търпеливи и като общество, и като опозиция към безобразията, случващи се във всички сфери на управление.
И ако БСП претендира, че ще бъде следващия управляващ, на едно от първите места в нейната управленска програма, трябва да бъде засегнат въпроса с младите хора, а защо не и да бъде представена една алтернативна стратегия за младежта?