28 Март 2024четвъртък20:41 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Аз не търся, аз намирам

Няма жена, която моят син може да направи щастлива, казва на снаха си майката на именития художник

/ брой: 27

visibility 197

Цветан СЕВЕРСКИ


Всеки път, когато сменям жената, аз трябва да изгоря онази, която напускам
                                                                                                           Пабло Пикасо
                        

                                 
Един от популярните афоризми на световноизвестния художник Пабло Пикасо, който гласи: "Аз не търся, аз намирам", му приляга напълно. Пабло никога не губел време в търсене, защото грабвал онова, което го завладявало в момента. Спонтанната му натура го карала да се втурва подир всяка изключителна било идея, било жена, докато съзнанието му се проясни и мисълта му оформи извода, че и тя - идеята или жената, е поредната.
Умението лесно да завладява околните му създало популярност, а и среда за лично ползване. Роденият в Малага испански художник необикновено бързо свикнал с Париж, нещо повече - с лекота успял да покори културния елит на световната столица.
Биографите му твърдят, че славата му се изграждала без особени усилия от негова страна (има такива хора). А където е славата, знаем, там са и жените. Казват още, че Пабло подчинявал представителките на нежния пол със своята настойчивост.  Влюбвал се до изнемога, страдал, но и се радвал на любовта си, докато разбере, както вече споменахме, че и тя е поредната.

"Госпожиците от Авиньон"


Първата си любов - зеленооката французойка Фернанда Оливие, срещнал  в Париж, когато още обитавал бедна къщичка в Монмартър и закусвал със стари кифли. Лъчезарието на Фернанда оцветявало дните му в розово. И този "сладък сън" продължил цели девет години. Тя се превърнала в негово вдъхновение и той вече рисувал в по-светла тоналност.
И Фернанда била влюбена в него. Те всеки ден се срещали, диванът в ателието му бил свикнал с присъствието й. Гледала го усмихната и това му било достатъчно, за да рисува. Рисувал много. И не само нея. Но Фернанда започнала да го ревнува, макар да знаела, че е женена. За олигофрен, при това, на когото продължавала да "връзва гащите".


Не можела да се примири с мисълта, че нейният любим Пабло споделя ласките и на други момичета. Но точно ревността й го тласнала в обятията на следващата. Именувала се Марсел Хъмбърт. Той я обявил за "единствената" и я нарекъл Ева. Край нея рисувал в още по-светли тонове и овладявал нови творчески стилове. Ева облагородявала чувствената му територия, придавала му жизнелюбие, сърдечност и видима приветливост - такъв той не се познавал. Готов бил да се ожени за нея, но тя вече храчела кръв и не след дълго угаснала от туберкулоза.

Портрет на Олга Хохлова


Дълго - цели две години, образът на Ева не можел да изчезне от съзнанието му. Пикасо твърдял, че именно тя е голямата му любов и тъгувал безмерно по нея. Така силно тъгувал, че спрял да рисува дори. Приятелите му се разтревожили за психичното му здраве и потърсили пътища да го върнат към изкуството и живота.
И ето - през пролетта на 1917 г. Жан Кокто го завел в Рим да види как танцуват руските балерини. Видял ги и изгубил разсъдъка си по една от тях - Олга Хохлова. Нежното създание от трупата на знаменития Дягилев го покорило за минути. Имало нещо изключително в нея - трудно било да се определи какво било то, нещо в израза на очите, в излъчването на лицето, в походката, в говора... Брадичката издавала властен характер, но на художника присъствието на характер му изглеждало съвсем на място.

Пикасо с втората си жена Жаклин Рок


След триумфа на трупата в Рим Дягилев довел своите артисти в Париж - през май била премиерата на "Парад". Пабло Пикасо с нетърпение прекрачил прага на театър "Шатъл" и попаднал в компанията на Оля, както вече я наричал. Не само тази вечер подкрепял самочувствието й, макар тя да не се нуждаела от подкрепа. Публиката възнаградила възторжено трупата, Пикасо бил повече от щастлив - немалка роля за успеха имала и неговата любима. Въздигнал я в това качество, макар да се познавали само от няколко дни. При това тя още не му била отговорила с взаимност...

Хохлова след раждането


Париж бил покорен и трупата на Дягилев заминала на турне в Испания. Пикасо вече бил там. В Барселона, където живеело семейството му, той представил на родителите си Олга Хохлова като своя годеница. Мария Пикасо, от която взел и артистичното си име, защото по баща той е Пабло Руис Бласко, попитала кандидатката за сърцето на своя син убедена ли е, че художникът Пабло Пикасо ще влезе в ролята на сериозен съпруг и Оля отговорила: Колкото това може да стори една балерина...
После майката поискала да знае може ли годеницата му да изреди цялото име на годеника си. И Олга започнала в скоропоговорка: Пабло Диего Хосе Франциско де Паула Хуан Непомусено Марио де лос Ремедиос Криспиниано де ла Сантисимо Тринидат Руис и Пикасо. Пабло Пикасо цял целеничък! Майка Мария я прегърнала, пожелала й щастие, но предупредила годеницата, че още не се е родила жената, която синът й може да направи щастлива. (Познавала майката чедото си.) Олга се усмихнала и целунала ръка на откровената майка.
Нататък всичко, свързано с влюбените, тръгнало като в приказка. Сватбата им се превърнала в шумно светско събитие. Тържественото бракосъчетание провели в православния храм "Св. Александър Невски" в присъствието на половината артистичен свят на Париж. Тук били и приятелите на Пикасо: Жан Кокто, Аполинер, Матис, Гертруда Щайн и самият Дягилев - таткото на трупата.
Цял Париж говорел за сватбата на Пикасо. Денят се случил безоблачен и слънчев - 12 юли 1918 г. Слънчеви били и немалко още дни подир сватбата им.
В Барселона климатът поощрявал любовта. Месеците се нижели, художникът прекарвал много време в ателието си, дамата с властната брадичка започнала да скучае и подхванала разговор за атмосферата на Париж, за салоните на избраните, за светските вечери. Тя не само мечтаела, тя искала, настоятелно искала! И един ден влюбеният Пикасо я отвел. Наел голям и богат апартамент и двамата наченали живота на тамошния артистичен свят - приеми, среднощни запивки, клюки до зори, примесени с главоболие...
Казано накратко - пилеели  време по  празното. Ръцете на художника плачели обаче за работа. Творчеството, знайно е, иска усамотение, бягство от суетата, атмосфера за продължителен труд върху платното. Това разбиране сякаш убягвало на Оля. Появили се първите облаци по семейното небе. Пабло започнал да си изпуска нервите, Пабло вече не си подбирал думите. Оля имала повод да се запита къде е любовта им? Попитала и него. Тя не познавала ролята на смирена и покорна съпруга, тя обичала да изразява волята си, нещо повече - да й дава простор.
Карали се често, дълго не си говорели, появила се и непоносимост един към друг. А нямало и година от сватбата им. Добре че Пабло уреждал изложби, че все повече хора боготворели картините му - не само в Испания и Франция, че се опитвал да разсейва неудоволствието със спомени за вълшебния образ на "северното момиче"...  Балерината спряла да танцува - осъзнала, че дарбата й не е безмерна и би било глупаво да "придружава" даровитите.
Раждането на Пол - най-сетне, на четиридесет години Пабло станал баща! - сближило отдалечилите се в чувствата си родители. Но за кратко. След раждането Олга напълняла, всичко в нея огрубяло, дори речта й, превърнала се в далечен спомен за онази фина девойка, която го покорила само с поглед. Пикасо почувствал, че магията между тях е изчезнала, преди да бъде изчерпана, но за раздяла той нямал воля. Не му се и щяло да се развежда - нали в брачния договор бил вписал всичко свое, включително и картините, на двамата! Как сега щял да дели? (Когато любовта свършва, този въпрос звучи съвсем, съвсем прозаично.)
И Пабло решил животът му насетне да продължи с любов към други жени в омразно семейно гнездо. Заявил й го публично. И си намерил нова любов. Видял я случайно на излизане от метрото. Направила му впечатление походката й - походка на здраво и силно момиче. Спрял я и се представил така: "Аз съм Пикасо. Ти и аз ще направим заедно велики неща". 
Тя не знаела нищо за този Пикасо. Не знаела почти нищо и за изкуството, занимавала се с гимнастика, плуване и алпинизъм, живеела безгрижната си младост простичко и без амбиции;  готова била да си тръгне, но Пабло настоял да почака и в скоропоговорка й обяснил какво означава Пикасо в изкуството. Успял да я разсмее и тя го изслушала. И на свой ред се представила: Мари Терез Валтер, девойка на 17 години. Толкова за начало. Той подхванал продължението и неусетно я повел към ателието си - да й покажел най-новите си творби. (Номер стар като света, но хваща. Особено млади и глупави момичета.)
След по-малко от час той научил важни подробности за нея, като това, че притежавала тяло, изваяно със струг. Била схватлива в любовната игра. Истинска плувкиня! На фона на "домашната дебелана" гимнастичката му се сторила сладко лакомство за незагасващия му мерак.
Минали години, изпълнени със сцени на ревност от страна на Хохлова, с тихо пълзяща омраза между съпрузите, със скандали, непоносими за момчето Пол, който отрано започнал скришом да си попийва, а по-късно да опитва и от наркотиците. И един ден Оля взела сина си и напуснала великия си съпруг, без да му даде развод. Това се случило през лятото на 1935 г.
За живота си с нея след време той ще каже: "Тя искаше много от мен!" И ще добави: "Това бе най-тежкият период от живота ми".
Много скоро великият художник се сдобил с ново вдъхновение и пак се залъгал, че този път е завинаги. Това била югославянката Теодора  Маркович, вече известна като талантливата фотографка и добра художничка Дора Маар. Забелязал я на терасата на едно кафене и дълго фиксирал с поглед смолисто-черните й коси. Пленили го и изразителните й черни очи върху бялото й и съвсем чисто лице. Пол Елюар й кавалерствал тогава, а Пикасо му я отнел - всичко било като на шега, но го запомнили и двамата. След седмица Дора се сближила дотолкова с Пабло, че не се откъснала от него почти десет години. (Е, същото не можело да се твърди за него. Не би било и достоверно.)
Маар се преобразила в негова сянка, до известна степен и в негова естетическа съдница, макар той да показвал и неуважение към художествения й вкус. Станала и негова любовница. Той я харесвал достатъчно, за да поиска да му роди дете - така бил свикнал с нея, но Дора се оказала безплодна. И Пикасо не закъснял да покаже своето разочарование. Дружбата им, по израза на някои негови биографи, продължила нататък най-вече с "акцент върху професионалното", но двамата не пропускали и емоционалното.
В нейно присъствие той рисувал почти настървено - сякаш искал да се докаже. Като в любовта. Сътворил изобилие от акварели, картини, ескизи, повечето посветени на Дора. Но в отношението си към нея, а и към останалите, той избистрял и своя образ, който в душата на Дора вече не изглеждал толкова привлекателен. С аналитичния си ум тя разбирала колко агресивен е неговият егоцентризъм, какви мащаби има манията му за величие, пораждаща прояви на надменност и неуважение към другия, към близкия, опитвала се да му го внуши, но той ставал груб и безцеремонен.
Заради дарбата му Дора приела унижението да бъде подвластна на капризите на гения. До момента, когато сварила в ателието му Мари Терез - не като поредния модел, нито като "новата гостенка", а като старата му любима. Ревнивата Мари Терез се вбесила и поставила условието - или тя, или другата?
Пикасо се развеселил от постановката и предложил те да решат този проблем, като се борят помежду си за него. И те - глупачките! - наистина повели борба. Раздавали си плесници, скубели си косите, плачели със сълзи... Той се смеел гръмко и заразително. И рисувал бясно в шумотевицата. В онзи период рисувал предимно разплакани жени. По-късно в едно интервю ще заяви, че кавгите между двете "са едни от най-ярките му спомени".
Но и след тази негова гавра Мари продължила да го търси - нали била майка на детето му. Дора обаче се отдръпнала от Пикасо, изглежда, й стигало, че е обезсмъртена с картината "Дора Маар на брега". Отдръпнала се боязливо, готова да се върне при него отново, но той не я повикал. Повикал  Мари и без да иска, подхранил надеждата й - все някога да се омъжи за него и така да "вмъкне" детето си в завещанието му. Тя не забравила до края на дните си, че на нея той е посветил толкова много свои картини: "Голата върху червената възглавница", "Мари Терез" в десетки варианти, "Почивка", "Портрет на Мари Терез Валтер", "Четене", "Спяща в огледалото", "Мари Терез и Мая", "Бюст на жена", "Жена с дете"... Край нямат.
Франсоаз Жило била следващата негова сподвижница. Пикасо се влюбил в нея, когато тя била само на 20 години, а той... само на 60! Показала се умна, но и отзивчива. Особено към щенията на големия Пикасо. Очарован бил и от външността й - възприемал я за "изящна". Толкова се увлякъл стареещият егоист, че за нея купил големия замък Грималди и я отвел там. Вдъхновен се чувствал повече отвсякога и нарисувал символа на своята нова любов - "Жената-цвете". Създал и две деца - Клод и Палома. Но скоро и тя му омръзнала и започнал да й изневерява. Какво като била "интелектуалка", какво като е завършила философия в Сорбоната и английска филология в Кембридж, какво като е учила другите как се рисува, когато не умеела да рисува като него. Тя била жената, която вече не го радвала.
Умната Франсоаз  проумяла не само състоянието на тяхната сърдечна връзка, но и душевното състояние на човека Пикасо. И го формулирала така: "Той се отнася с хората като с кегли - удря с топката един, за да събори друг". Премислила всичко, което  изпълвало техния свят, взела децата си и го напуснала. Заминала за Америка и там станала професор по живопис, гравюра и илюстрация в Калифорнийския университет.
За пръв път в живота му една жена го изоставяла. И го заболяло остро и незаглъхващо. След Франсоаз известно време той нямал любима, имал само флиртове, завършващи с тъга. Тъгата на самотния старец. Но Пикасо не се предавал и малко преди да закръгли осемдесетте, се влюбил в Жаклин Рок и се оженил за нея. Какво като била с цели четиридесет години по-млада от него? Той е Пикасо - старец, наистина, но с пари и слава.  (Оля  вече не била между живите и "той бил свободен", както ще поклюкарстват журналистите тогава.) 
Пикасо се радвал, че има до себе си такава дейна съпруга - всичко можела да върши и го вършела отлично. От готвенето на супите, до поддържането на популярността му. Тъкмо от такава жена имал нужда той сега. Строга, но грижовна и отзивчива към всяко негово желание. Тя пазела своя съпруг като безценно съкровище. Неслучайно под нейното крило старият Пикасо стигнал до 91 години. И цъфтял в своето късно циганско лято, защото умеел да се ползва от мекотата на женската обич, от грижите на тази все още красива испанка. 
Но и със смъртта си той посял драми. Още в деня на погребението му внукът му Павлито (синът на Пол Пикасо), обиден, че Жаклин не допуснала децата и внуците му да си вземат последно сбогом с нейния "Господ" , се отровил с химикал за обезцветяване. Живял в мъки три месеца, изтърпял няколко стомашни операции, които платила Мари Терез с парите от продажбата на няколко картини, подарени й навремето от Пикасо, но лекарите така и не успели да го спасят.
Две години по-късно умрял от свръхдоза наркотик Пол. След още две Мари Терез се обесила. Подобна участ ще споходи и Жаклин Пикасо - през есента на 1986 г. тя се застреляла в гаража си. 
Случило се онова, което Пикасо бил казал приживе: той е като големия кораб - когато потъва, със себе си увлича и тези около него.

 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ