Автопортретите на Дечко Узунов в СГХГ

Автопортретите на Дечко Узунов са в основата на изложбата, която екипът на Софийската градска художествена галерия представя по случай 120 години от рождението на художника. Живописните платна и рисунки предоставят възможност на публиката да се срещне с майсторството на автора в моментите, когато се вглежда в себе си, да усети различните състояния на твореца. Произведенията "Автопортрет със светци", 1982, и "Семеен портрет (Автопортрет с Олга)", 1982, са допълнени от гостуващата картина на Националната галерия - "Автопортрет", 1983, и творбата на Музея "Дом на хумора и сатирата" в Габрово "Дон Кихот без Санчо Панса", 1982 г. Живописните автопортрети са обогатени от малко познати скици и рисунки на автора, съхранявани в ХГ "Дечко Узунов".

Роден в края на ХIХ век, животът и творчеството на Дечко Узунов преминават през почти целия ХХ век. Вложил в живота си толкова много динамизъм, колкото и в творчеството си, художникът винаги е бил обект на интерес от страна на критиците, журналистите, колегите. Известен като портретист, изявил се като майстор на монументалното изкуство, оценяван високо за своите композиции, пейзажи, натюрморти и голи тела, желан като илюстратор и сценограф, той е и любим професор, приятен събеседник и авторитет. Артистичните маниери, специфичното чувство за хумор, театралността и лекотата при общуване, осведомеността му, неговата пластична култура и способността да оцени достойнствата на други художници, отдалечени от собствените му възгледи, подтикват мнозина да търсят неговата близост. 

Естествената среда на Дечко Узунов е ателието, където се раждат и творбите му. Там в тишината неговият вътрешен глас е в съзвучие с душата му. Узунов се връща към теми и багри, които е подхващал, изоставял, докато не ги е изчерпвал докрай. Художникът не е оставил поредица от автопортрети, чрез които да се изведе своеобразна биография. Има само няколко негови образа и тази изложба дава възможност на публиката за среща с тях, научи ДУМА от Аделина Филева, директор на СГХГ.