Атанас КОСТАДИНОВ: Политиката на ГЕРБ е пагубна за околната среда

Атанас КОСТАДИНОВ е роден в София. Завършил е две магистратури - социология и философия в СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал е в Харвардския университет. В периода 2005-2009 г. е бил зам.-министър на околната среда и водите, а през 2013 г. отново е назначен на същия пост. От 2014 г. е президент на Международната комисия за защита на река Дунав към ООН. След 2014 г. е мениджър в областта на социологическите и маркетинг изследвания и управлява инвестиционни проекти. Депутат от "БСП за България" в 44-тото НС, избран от 12 МИР-Монтана. Член е на комисиите по енергетика и по околната среда и водите. Владее английски, руски и френски език.

- Г-н Костадинов, БСП внесе четвъртия вот на недоверие към правителството. Какви са мотивите?

- Има тенденция вотът на недоверие да се представя като свързан или насочен единствено към водната криза в Перник. Проблемът в миньорския град обаче е следствие от провала на ГЕРБ в сектор "Околна среда" след 2009 г. Политиката в него включва управление на води, опазване чистотата на въздуха и управление на отпадъците. Внесеният вот е политически вот срещу пагубното провеждане на грешната политическа рамка и действие на правителството в сектор околна среда с тези три компонента. 

- След като БСП обяви, че иска оставката на правителството, институциите и МС се задействаха и вече има конкретни предложения за решаване на проблемите в околната среда и водите. Как ще коментирате решението за подаване на вода към Перник от яз. "Белмекен"?

- От БСП сме категорични, че трябва да се помогне на перничани и подкрепяме всички действия, свързани с преодоляването на водната криза. Действията на правителството обаче са след дъжд - качулка. След 10 години "усилия" от страна на ГЕРБ в политиката за околната среда, и похарчени около 3 млрд. лв. за два програмни периода за управление на водите, водните загуби не намаляват, а се увеличават. Над половин милион българи вече живеят в условията на воден режим и тази тенденция ще се увеличава.

Всяко едно действие на правителството в условията на екологична криза е не само странно, спорно и неработещо в дългосрочен план, но е и потвърждение за наличието на грандиозен проблем. Техническото решение за водната криза в Перник е единственото възможно към момента, но то не е нито гениално, нито спасително. Самият факт, че от един воден басейн, от един водосбор, който е коренно различен, прехвърляш в друг, са най-критичните стъпки, описани в рамковата директива за водите и най-силното доказателство, че не си управлявал в басейна, където имаш проблем. Това е първото и ясно доказателство за криза в сектора. 

Интересна е оценката за въздействие в комулативен план какво ще се случи след реализирането на проекта на правителството. Язовир "Белмекен", за който се твърди, че е в добро състояние, ще подава вода в "Бели Искър" и оттам, през системата на "Софийска вода", ще отива до Перник чрез изградена реверсивна връзка. Но "Белмекен" от общо 145 млн. куб. м обем в момента е пълен около половината, малко под 80%. Ако това е гордостта, предвидимостта и устойчивостта за водоподаването и на София, и на Перник, аз бих поставил голяма въпросителна.

- Дава ли предложението на кабинета отговор на всички въпроси за последиците от този акт?  

- Никой не представя балансите на енергийната система и на НЕК, и не отговаря на въпроса ще се отрази ли на производството на ел.ектроенергия от възобновяеми източници допълнителното източване на "Белмекен". Ще повлияе ли това на цената на тока и няма ли да получим още едно доказателство, че белята, която е направена в сектор "Околна среда", е като камък, хвърлен в блатото. Т. е. концентричните кръгове, които създава, докосват и икономическата, и социалната сфера.

- Ще се увеличи ли цената на водата след въвеждането на новото трасе?

- Министрите обещават, че перничани няма да плащат по-висока цена за водата, която ще минава през системата на "Софийска вода" до тях. Питам, а ще се увеличи ли цената на водата за софиянци? Припомням, че при формулата, с която КЕВР я одобрява, в знаменателя стои показател "обем вода на вход на системата". В момента, в който 700 куб. м месечно започнат да се подават за Перник, бизнеспланът и изчисленията на КЕВР стават невалидни. Тезата, че държавата ще плати, е несъстоятелна, защото в закона няма подобно нещо. Имайки предвид трасето, по което минава водната връзка, питам обследвана ли е какво ще се случи с водоснабдяването с големите жилищни квартали по Южната дъга по отношение на налягане, на устойчивост, на периодичност на водоподаването? Това са големи въпросителни, за които даже експерти в сектора не могат да сметнат какво ще се случи.

Икономическата ефективност на едно съоръжение се изчислява по мащаба на това до каква степен то е натоварено и изпълнява функцията, за която е построено. Връзката на Перник с язовир "Белмекен" не може да бъде дългосрочно решение. Тя няма да бъде устойчивият вариант, а временно решение. И ако го правим за 25 млн. лв., ако умножим по четири 25-те млн. лв., които ще се похарчат за него, е логично да се попита дали това е икономически ефективно. Ако добавим към тях вече дадените 30 млн. за ремонт на мрежата на Перник, плюс 32 млн. за ремонт на стената на язовир "Студена", плюс 25 млн. за пречиствателна станция за питейни води, сумата скача драстично. Това са парите на българските данъкоплатци, които ще се харчат заради неустойчиво управление на водния сектор, с абсолютно неизяснен последващ ефект и върху енергийната, и върху водната система, и върху експлоатационните съоръжения. 

Никъде в решението на правителството не видях още две неща, които са абсолютно задължителни. С осигуряването на водоподаването по това съоръжение трябва да започне спешна, планирана редукция на водопотреблението от яз. "Студена", за да се даде възможност той да се възстанови. И, както казват управляващите, които се молят за дъжд, в тези условия водоемът да възстанови обема си до средата на годината или поне да има прилични нива. Защото, ако продължи водоподаването в яз. "Студена" при нереформираната и компрометирана мрежа в града, се прелива от пусто в празно. Създава се нов екологичен проблем в басейна, откъдето идва водата на "Белмекен". Съчетано с маловодието по Струма, имам притеснение за Благоевград. Всички говорят за водна криза в Търговище, Разград, Сливен, Плевен, Ловеч, но трябва да анализираме по-детайлно и водоснабдяването на Благоевград.   

- Преди седмица правителството обяви, че започва създаването на общ ВиК холдинг. Това ли е панацеята за решаване на проблема с водата у нас?

- Докато управляващите не започнат да правят разлика между управление на водите като цяло и управление на водностопанските инфраструктури, които са принадлежащи към 4 министерства, няма да има излизане от водната криза. С предложението си за воден холдинг кабинетът се опитва да реши как да си осигури за ВиК средства за съфинансиране на европейските проекти и за финансиране на ДДС-то. Години след като това беше в заложения модел на водна реформа през 2014 г., едва сега властта вижда, че разпознатия от тях бенефициент не са общините, а ВиК операторите. Преди да сe актуализира националната стратегия за управление и развитие на водния сектор, приета от парламента през 2012 г., която никой в това управление не е спазвал. Докато не се организира единно управление и единен орган, но на водите, а не на водностопанските инфраструктури, които са във ВиК, в хидроенергетиката и в хидромелиорациите, няма да излезем от тази ситуация. И едва след като се изготвят стратегиите във ВиК отрасъла, трябва да се направи законодателството. В момента правим шапка върху шапката. 

Водният холдинг е поредното братче или близначе на големите държавни холдинги, които не е тайна, че са в окаяно състояние. Сега властта си мисли, че с гениалното си решение ще създаде някакъв ред в управлението на водната инфраструктура. Според мен ще бъде точно обратното. Много важен въпрос е, ако сме създали мегахолдинг, който ще управлява ВиК отрасъла, кой ще наблюдава хидроенергетиката, хидромелиорациите и вредното въздействие на водите? И при тях ли ще правим мегахолдинги?

В планирания обхват на ВиК холдинга са 66 ВиК дружества в страната. От тях изцяло държавни са 14, в 16 държавата притежава 51%, останалият дял е общински, 26 са водните оператори с изцяло общинска собственост, 2 са общинско-частни, а 8 изцяло частни. Това означава, че мегахолдингът ще има ръка върху дела, акциите и активите по номинал на около 55% от цялостната инфраструктура. Питам какво става с другите 45% - общински, частни, смесена собственост? В хаоса, който е създаден, без да подредиш управлението на водите в единен орган за цялата страна, както е изискването на рамковата директива за водите, ти създаваш допълнителен хаос и стрес. Но ги разбирам и тях - водната реформа не само, че не е завършила, ние сме свидетели на нейния фактически провал. Така че трябва да се рестартира системата, трябва да се преосмисли цялостно управлението на водите, трябва да се легне на други принципи, които не са измислени от нас, а са до голяма степен европейски стандарти.