Артьомовск: Как Давид разбива Голиат

Владислав Дацов

На фона на продължаващите военни действия на територията на Донецката народна република (ДНР) и Луганската народна република (ЛНР), при които избиването на мирни жители от страна на преданите на Киев бойци продължава с пълна сила (въпреки заявлението на Петро Порошенко за прекратяване на огъня), ставаме свидетели на немалко подвизи от страна на опълченците. Вярно, успехите им не са решаващи, на пръв поглед не ги приближават бързо към окончателна победа в конфликта, но показват смелост, мъжество, жертвоготовност, а също така сочат и за ниската боеспособност на киевските войски.
В заглавието посочих Артьомовск, защото случилото се там е показателно и дава най-ясна представа за всички тези малки победи, които постигат опълченците въпреки лошото си (в повечето случаи) въоръжение и уж ниското ниво на военна подготовка.
По данни на агенция "Новороссия" и ИТАР-ТАСС на 20 юни се случват силно обезпокоителни за киевската хунта събития. Всичко започва с отлично планирана от опълченците в Артьомовск (в ДНР) операция, която има за резултат завземането на имуществото на военната част А-2730, разполагаща с над 200 танка, 183 единици бронирани автомобили и 288 бронетранспортьора. Този брой единици военна техника е напълно достатъчен за създаването на механизирана бригада. Разбира се, сред опълченците се чувства недостиг на лица, преминали специализирано военно обучение, поради което липсват и подготвени танкисти, особено онези членове на екипажа на танка, които отговарят за зареждането на оръдието и неговото насочване. От друга страна, не липсват хора, които могат да управляват танковете. И така, сдобили се с бронетехника, опълченците тръгват на път. За ужас на киевското правителство! Като цяло то разглежда опълченците като защитаващи се хора на ръба на силите им. Всеки момент се надява (и навярно очаква) да се предадат. Затова Порошенко си поставяше такива кратки срокове за превземането на ДНР и ЛНР. И изведнъж тези окаяни, защитаващи се хора „на ръба на психическото изтощение” преминават в настъпление и се сдобиват с бронетехника!
Провалът на украинските бойци при Артьомовск дотолкова плаши президента Порошенко и министър-председателя Яценюк, че в продължение на няколко часа и двамата не знаят какво да правят. Нито изявления, нито каквато и да било активност. По-нататък ситуацията се задълбочава поради разпространяващите се слухове, че Русия е нахлула на украинска земя – нещото, от което най-много се страхува киевската хунта. Киев много добре осъзнава, че щом опълченците разбиват редовната украинска армия и пленяват инвентара, то какво остава, ако към тях се присъединят добре обучените войници на Руската федерация с оборудване, превъзхождащо украинското. Тези слухове (за нахлуването) водят до свикването на Съвета за национална безопасност. По непотвърдени данни (т.е. срещнах ги само на две места) дори са подготвени хеликоптери за евакуирането на лидерите на хунтата, начело с Порошенко и Яценюк. В 15 ч. на същия ден изпълняващият длъжността министър на отбраната Михаил Ковал се кани да даде пресконференция, на която да съобщи за началото на руската окупация. Но постъпва разузнавателна информация, че има само издигнати на танковете руски знамена, а не руско нахлуване през украинската граница. Все пак смелостта на киевското ръководство е впечатляваща. Един слух и вече хеликоптерът е готов...
По думите на очевидци, случващото се в Министерския съвет и на ул. Банкова, където са разположени много от сградите на правителството, силно напомня станалото в Грузия, когато на президента Михаил Саакашвили му съобщават, че руските танкове са на 90 километра от Тбилиси. От страх той започва да дъвче части от облеклото си...
Разбиването на украинските въоръжени сили (включвам и нацгвардията) от опълченците при Артьомовск и реакцията на киевското правителство говорят за поне две неща: на първо място, че украинската армия като такава е небоеспособна, и на второ място, че киевското правителство много добре осъзнава този факт.
Ниската боеспособност обаче прави войските на хунтата извънредно опасни, защото те не желаят да влязат в пряк сблъсък с опълченците, а предпочитат да бомбардират населените места от разстояние, защото така е безопасно за тях. Именно това е една от причините за безразборното избиване на мирни граждани в Славянск, Краматорск, Луганск и в много други населени места. Дори по време на писането на настоящата статия артилерийският обстрел не спира.
Но да се върнем на малките късчета надежда, които опълченците успяват да извоюват за своите братя и сестри в ДНР и ЛНР, които просто искат да живеят. В момента не става дума за добър живот, не става дума за лукс или нещо кой знае какво. Просто за живот – най-основното човешко право, което киевската хунта им отказва.
В неделя, по данни на РИА Новости, колона от различни видове бронетехника на украинската армия е разбита близо до Луганск.
"В района на село Меловое, на границата с Руската федерация, опълченците, действащи независимо от властите в ЛНР, разгромиха колона от украинска бронетехника” – съобщават за агенцията. В резултат на бойните действия са изгорени два танка, а няколко машини са завзети от опълченците.
Преди няколко дни близо до град Рубежное опълченците унищожават брониран автомобил, днес близо до Долина правят същото с още един, като добавят за гарнитура и два БТР-а. И това са само част от малките ежедневни победи на Давид срещу Голиат. Хунтата осъзнава слабостта си, армията - също. Те стрелят по мирното население от разстояние, минират около населените места – примерно около Славянск вече има минно поле, бомбардират от самолетите си. Но не смеят да влязат в открит бой с опълченците. Тези успехи на патриотите от ДНР и ЛНР, за които вече писах, с право безпокоят киевската хунта, защото тя е този Голиат, който знае как свършва библейската история: Давид накрая го убива с прашката си и му отрязва главата.