Украйна не може да си позволи европейските илюзии за победа

Анатол ЛИВЕН и Тед СНАЙДЪР,
UnHerd

През последните дни както Русия, така и Украйна изразиха готовност да възобновят преговорите за потенциално мирно споразумение. Макар подробностите все още да са оскъдни, появилите се знаци са окуражаващи. Те обаче ще бъдат окуражаващи само ако Брюксел и Киев са готови да представят съвместно предложение при разумни условия. Една от причините за неотстъпчивостта на Москва е убеждението, че европейските правителства не са заинтересовани от мирно уреждане и ще направят всичко възможно, за да го блокират.
Дълго време западните поддръжници на безкраен конфликт се отдават на митове за украинска победа. Сега това вече няма да проработи. Както заяви украинският опозиционен депутат Олексий Гончаренко, страната му не само „губи на бойното поле“, но и не разполага с ресурси дори да се издържа.
Въздушната кампания на Русия срещу енергийната и транспортна инфраструктура на Украйна не просто унищожава индустрията на страната; тя подкопава всеки шанс, който Киев все още може да има за присъединяване към Европейския съюз. Европейските страни обаче трябва да вземат предвид и финансовите разходи. Световната банка оценява разходите за възстановяване на Украйна на 588 милиарда долара. Ако конфликтът продължи, тази цифра ще се увеличи значително до следващата пролет. Предвид острите - и нарастващи - бюджетни ограничения и общественото недоволство, могат ли европейските страни наистина да гарантират, че ще намерят средствата? Това изглежда още по-малко вероятно, като се имат предвид перспективите за президентските избори във Франция догодина: фаворитката Марин льо Пен вече обяви, че ще спре да помага на Киев, ако бъде избрана.
„Справедливият“ мир, изискван от западните правителства, е изключен - въпреки че постигането на такъв идеал никога не е било възможно. Вместо това целта трябва да бъде запазването на по-голямата част от Украйна като независима държава с реални перспективи за присъединяване към Европейския съюз.
За да се постигне какъвто и да е резултат обаче, на Киев трябва да бъде отказано членство в НАТО и да му бъдат дадени реални основания за членство в ЕС. В тази връзка си струва да се помни, че желанието на Русия да блокира присъединяването на Украйна към Северноатлантическия алианс съвсем не е неоснователно.
В края на Студената война на Михаил Горбачов е обещано, че Русия ще получи „твърда гаранция за сигурност“ - с други думи, че НАТО няма да се разширява на изток. През 1991 г. Русия признава суверенитета на Украйна след обявяването на независимостта й. Това предотвратява объркването на декларацията за суверенитет с независимостта. В декларацията се посочва, че Украйна „тържествено заявява намерението си да стане постоянно неутрална държава, която не участва във военни блокове“. Ако Украйна възнамерява да прекрати конфликта, тя ще трябва да се откаже от всякакви планове за възстановяване на територии, които вече са под руски контрол. Украйна ще трябва да гарантира и официалния статут на руския език като език на малцинството - подобно например на статута на шведския във Финландия. Това би било напълно съвместимо с правилата и нормите на ЕС.
Всичко това ще бъде изключително болезнено за Украйна и нейните поддръжници на Запад. Но те трябва да се запитат: няма ли условията на евентуално уреждане на украинския въпрос да бъдат още по-лоши след шест месеца? А след още една година конфликт украинската икономика може да бъде напълно унищожена.
Така че наистина ли си струва сериозно да се тласка Украйна към евентуалната й гибел? Наистина ли това правят истинските приятели?