Антропологичният поврат на "западния човек"

Интервю на Виктор ЛЬОФЕВР,
Le Journal du Dimanche

Le JDD: Вашата книга диагностицира "нов западен манталитет". По какво се различава той от предишния? Можете ли да посочите кога се е появил?
Рубен Рабинович: Старият манталитет е изграден около ценностите на дълга, йерархията, вертикалността, вината, готовността за жертвоготовност и потискането на "аз"-а в името на "ние". Преминахме към нов манталитет - това, което психиатърът и психоаналитик Чарлз Мелман нарече "нова психична икономика". Този манталитет е флуиден и хоризонтален: в него хората са все по-подчинени на изискванията за автономност, удоволствие, наслада и липса на граници. Невротичното е заменено от депресивното. Празнотата, самотата, нестабилността, масовият нарцисизъм и пристрастяващото поведение са изместили ограничението, ригидността и вътрешния конфликт между желанието и забраната.
Говорим за антропологична промяна, която разрушава традиционните структури на западните общества. Тези структури са се формирали в продължение на векове под влиянието на патриархалния ред и християнството с неговите велики обреди - кръщение, брак и погребение. Френската революция, индустриалната революция и масовата миграция на селските жители към градовете едва разклатиха семейните и социалните основи на Франция. Въпреки това, започвайки през 50-те и 60-те години на миналия век, само в рамките на няколко поколения, антропологичната основа на западните общества се срива.
Жером Фурке: Невъзможно е да се датира точно тази промяна: това е дълъг процес, който, между другото, все още продължава. Първите му признаци са забележими, по-специално в края на 50-те години на миналия век в Съединените щати, когато имената на холивудските звезди (Линда, Лиза) изпреварват Мери по популярност. Във Франция, приблизително по същото време, Бриджит (след Бриджит Бардо), Силви (Силви Вартан) и Натали (Натали Делон) изместват Мари като най-популярните имена. Оттогава християнската матрица на западните общества, основана на патриархалния ред, непрекъснато се разпада.
Впоследствие тези промени засягат два ключови ритуала на християнската матрица - брака и погребението. През 1980 г. кремацията представлява само 1% от погребенията във Франция; през 2023 г. той се е увеличил до 43, а в големите метрополни райони - повече от половината. През 2022 г. традиционните бракове са представлявали само 54% от хетеросексуалните съюзи, сключени през тази година. Гражданските пактове за солидарност (PACS - форма на регистрирано партньорство) са представлявали 46%, почти същото. И тези тенденции само се ускоряват.

- Две характерни черти на стария манталитет са изчезнали: понятията за наследяване (или наследство) и подчинение - с други думи, самата идея за вертикална власт. Как точно се проявява тази промяна в ценностите?
Ж.Ф.: Може би, на по-дълбоко ниво, самата концепция за власт е поставена под въпрос. В бизнес света шест от десет ръководители признават, че биха предпочели да мълчат, отколкото да порицават подчинените си - сякаш предпочитат да се отдръпнат от всякаква проява на власт. Студентските и училищните протести са показателен пример. Традиционно техният сценарий се свежда до конфронтация между някои младежи и правоохранителни органи. Такъв беше случаят например през май 1968 г. и по време на протестите срещу Закона Деваке (Loi Devaquet - спорен френски законопроект от 1986 г. за реформиране на системата на висшето образование - бел. ред.) и договора за първи труд (CPE).
Напълно новото в настоящото движение е, че служителите на образователната система са станали мишени: учители и директори на гимназии са били нападани и бити. В по-широк смисъл, досега недокоснатите власти - например кметове на малки общини или пожарникари - сега са изправени пред атаки и заплахи. Любопитно е в това отношение, че пациентите на психолози и психоаналитици вече не проявяват същите симптоми, както по времето на Фройд и Лакан. Йерархичното и патриархално общество на стария манталитет се основаваше на авторитет и понякога на прекалено потискащо чувство за дълг. То пораждаше структурни патологии като обсесивно-компулсивно разстройство. Хоризонталното общество на новия манталитет, изградено върху идеята за удоволствие, най-често поражда депресивни и нарцистични разстройства. "От баща тиранин до баща "лузър".
Р.Р.: Насилието и желанието за разрушение са присъщи на хората от много ранна възраст. За да се види това, е достатъчно да станем свидетели на радостта на малко дете, което разрушава пясъчен замък на плажа. Разликата е, че преди това желанието за разрушение е било потискано, ограничавано и опитомявано. Този катаклизъм в отношението към авторитета се отразява в културата и поп културата, които по същество не са нищо повече от идеологическата надстройка на нашите общества. Образите на властния и деспотичен баща от романите на Балзак и Кафка или филмите на Бергман са отстъпили място на бащите губещи. Такъв е героят на Кевин Спейси в "Американска красота" (1999). Такива са и Хоумър от "Семейство Симпсън", и Хал от "Малкълм в средата" - двама много осмивани и детински бащи. Оттук и популярността на такива бащи във Франция. Риалити предавания като "Паскал, Големият брат" или "Супербавачка". По времето на Фройд повечето пациенти се оплаквали от бащинско потисничество. Днес психолозите по-често се посещават от родители, на които им е трудно да отстояват авторитета си над децата си. Що се отнася до изчезването на самата идея за приемственост, това е добре илюстрирано от нарастващото разнообразие от имена.
Традиционно имената са били избирани с оглед на тези, които са били преди тях: в чест на светци, кръстници, баби и дядовци, родители и дори велики исторически личности. Броят на имената в западните общества се е увеличил драстично: във Франция през 1945 г. е имало 2000 различни имена, а в началото на 2010-те са били повече от 14 000. Този експлозивен растеж показва разрушаване на приемствеността и родовите връзки. Те са заменени от нарцистично опиянение от собственото всемогъщество и илюзията, че човек е създал себе си. В по-широк смисъл, това може да се свърже и с намаляващата раждаемост, която е засегнала всички западни общества без изключение. Преди това раждането на потомство се е приемало за даденост, за нещо напълно естествено. Днес някои от нашите съвременници понякога гледат на децата като на бреме.
Ж.Ф.: Когато мислят за деца, съвременните хора се питат как ще се промени животът им - и това е нещо съвсем ново. За някои по-млади поколения, особено в големите западни градове, желанието да станат родители се заменя с грижа за домашни любимци, сякаш са деца. Животно, обградено от всякакъв вид внимание, символично и физически заема мястото на малките деца в общественото пространство.

- Какво показва това ново отношение към сексуалността? Забелязвате парадокс: сексуалните практики стават все по-свободни, но сексуалната активност осезаемо намалява, особено сред дигиталното поколение...
Р.Р.: Както пише Чарлз Мелман в книгата си „Човекът без гравитация“ (L'Homme sans gravite), ние сме се преместили от желание към удоволствие. В основата на желанието е липсата. При стария манталитет табуто около сексуалността е пораждало предимно ограничение, скованост и импотентност, свързани с чувство за вина и срам. При новия манталитет сексуалността се е превърнала в тотем и по-скоро поражда сексуални зависимости и страх да не сме на ниво. Страничен ефект е спадът в сексуалната активност сред по-младите поколения - така наречената сексуална рецесия. Във Франция делът на сексуално неактивните хора на възраст между 18 и 24 години (тези, които не са правили полов акт през последните дванадесет месеца) се е увеличил от 5% през 2006 г. до 28% през 2024 г. В Германия той се е увеличил от 7% през 2005 г. до 20% през 2016 г. Сред младите американци на възраст между 18 и 29 години делът на въздържалите се е увеличил от 8% през 2008 г. до 23% през 2018 г. Това е много показателно.
Ж.Ф.: В допълнение към този спад, младите хора на Запад преживяват епидемия от самота. Средният брой партньори сред по-младите поколения се увеличава, но, парадоксално, те съобщават, че правят секс по-рядко. Все повече млади хора редуват периоди на необвързаност и съвместна връзка, моногамия и множество връзки, сексуална активност и въздържание. Това е част от по-широк феномен: младите хора намират за все по-трудно да поемат ангажименти. В известен смисъл животът ни е завладян от принципа на мобилните планове: "анулирайте по всяко време и без неустойка!".

- Виждате ли признаци на консервативна контрареволюция - дори и да са все още латентни - или поне идеологическо противотечение? Обратим ли е този процес?
Ж.Ф.: Описваният от нас homo occidentalis ("западният човек") е идеален тип, на който далеч не всички жители на западните общества отговарят. Това може да се сравни с така наречения гранитен хаос: когато гранитът изветрява и се разпада на пясък, отделни големи камъни остават непокътнати. По подобен начин в западните общества все още съществуват затворени групи, които са устояли на промяната.
Тези социологически камъни са или остатъци от християнската матрица (например традиционалистките католици), или плод на имиграция, свързана с исляма. Поради своето възпитание и демографска динамика тези социални групи все още здраво се придържат към стария манталитет. Те се характеризират с дух на съпротива срещу тенденциите на времето: тези хора чувстват, че начинът им на живот и подходът им към отглеждането на деца са в дълбоко противоречие с останалата част от обществото. Вместо месианско желание да обърнат другите към своята вяра, те по-често се характеризират с желание да се изолират в семейния кръг, за да предадат наследство на бъдещите поколения. 
Р.Р.: Защитната обвивка на традиционните (или традиционалистките) религиозни семейства се разпада по-бавно, но все пак се разпада. Интересно е да се наблюдава на прием, че евреи, католици и мюсюлмани често споделят една и съща отправна точка. Те обикновено споделят общи тревоги и неврози, които ги свързват със стария манталитет: вина, отношения с бащите им, търсене на идеал, въпроси за наследяване и т.н. Това обаче не им пречи да усвоят елементи от новия манталитет. Въпреки че Библията забранява татуировките, някои млади католици - набожни активисти или много набожни личности - рисуват кръст или стих от псалм върху телата си.
По подобен начин все повече католици, включително практикуващи, избират кремация, въпреки че Църквата я е забранявала дълго време. Кремацията е разрешена едва през 1963 г., след Втория ватикански събор. Друг пример: 20 000 възрастни и тийнейджъри се кръщават годишно, но в сравнение с 80-те години на миналия век сме "загубили" 240 000 кръщения на бебета годишно. Разбира се, има течение, което противоречи на новия манталитет. Но това е просто ефектът на маскаре - естественият феномен на вълна, търкаляща се срещу течението по повърхността на реката.
Ж.Ф.: Между другото, в САЩ самопровъзгласилите се лидери на този нов консерватизъм - Доналд Тръмп и Илон Мъск - са архетипни (и карикатурни) фигури на новия манталитет. И двамата имат култове към личността, прекомерно голямо его, деца от множество съюзи, а Мъск дори има невероятни имена за децата си (Techno Mechanicus, Exa Dark Sider?l, X и A-XII).

- Вие показвате, че предвестниците на нов манталитет трябва да се търсят в Съединените щати, особено в Калифорния. Докъде ще стигне тази антропологична революция? Достигнала ли е вече своя връх?
Ж.Ф.: Следващият етап вероятно ще бъде унищожаването на последните гранитни камъни, които все още се съпротивляват на новия манталитет. Изкуственият интелект прави едва първите си стъпки и тази технология има потенциала да ускори трансформацията на западното човечество. Нека ви дам само един пример: все повече млади хора предпочитат да изливат сърцата си на чатбот, отколкото на психолог. Много за ИИ остава неизвестно. Сигурен съм само в едно: следващата антропологична революция отново ще дойде при нас от Калифорния.
Р.Р.: Последното поколение, което израства в символичната вселена на стария манталитет, са бейби бумърите. Те инициираха този процес - и, парадоксално, остават последната връзка, която все още ни свързва със света на вчерашния ден. Скоро ще бъдем сираци, лишени от тази ценностна система.