Архиви под кофа с вода

Анко Иванов,
д-р по философия

На 10 декември (27 ноември стар стил) се навършват 140 години от основаването на Националната библиотека. Тези 140 години са много значим период на дейност за развитието на знанието, науката и културата в България. И огромен принос на работещите в тази институция. В нея се съхранява националната памет - стари архивни документи, старопечатни книги, печатно богатство от векове, съвременни национални издания. Огромна е литературата на български, руски, немски, английски и други езици. Но независимо от това сегашният празник е без настроение и патос. Няма я празничната атмосфера, има го притеснението за настоящето и за бъдещето на този изключително важен национален институт - просветен, научен и културен център на България. Църковният ритуал в приемното фоайе на библиотеката не може да разсее тревогата, не може да прикрие намаляването на читателите.  

Българските читалища и библиотеките изиграха огромна роля за възраждането на българския народ, за борбите за Освобождение, за просвета и култура. Националната библиотека стана силен продължител на това дело в нови условия. И близо 110 от тези 140 г. тя се развиваше по възходящ път, с изключение на Втората световна война. Но от почти 30 години спада ролята и мястото на Националната библиотека в живота на българите. И това е не само и не толкова поради появата на ИКТ и развитието и използването на интернет. 

Последните 30 години библиотеката работи 

в условията на неолиберален пазарен егоизъм

Девизът "по-малко държава" почти унищожи това национално светилище на знание, патриотизъм и култура. А по-малко държава значи и по-малко пари за всички библиотеки, включително и за Националната. Кризата се задълбочава и Националната библиотека съществено изостава от потребностите на съвременното българско общество. Свиването на дейността и безпаричието пораждат огромни материално-финансови, стопански, информационни и типични библиотечни проблеми. Кои са главните от тях?

Първо. Овехтяла, изхабена и неремонтирана сграда и сградни инсталации. Това са падащи парчета от корнизите и сградата е оградена с жълти ленти да предпазват минаващите, нищо че пред нея се снимат политиците и министрите. И така вече почти цяла година тя е просто опасна за минаващите софийски пешеходци. Никому в Министерството на културата това не прави впечатление. Водопроводът е износен и често има течове и аварии. Миналата зима падналият покрив една не уби читател. Първият сняг тази зима 

направи от Четвърта читалня мокро помещение

с течаща в кофи вода и падащи отвисоко капки като в затвор на средновековната инквизиция. Крайно износени са електрическата система и осветлението. Поне половината лампи не работят или са нарочно отвинтени, за да се пести електричество. Често пъти читателите не могат в каталога да видят избледнелите номера на книгите. В Националната библиотека са ликвидирани някогашните бюфет и стол. Сега те са превърнати в пиянско нощно заведение под името "Библиотеката". И това вероятно е направено за някакъв скромен по размер наем на помещението. Ползваните от читателите маси и столове сигурно не са обновявани в по-голямата си част от времето на откриването на библиотеката (1953 г.). Читателите и ползвателите на книжния фонд, служителите на библиотеката няма къде културно да изпият по едно кафе, да побеседват, да обменят свободно мисли и позиция по научни въпроси и т.н. 

Второ, финансовите проблеми са огромни. Отвсякъде личи недоимъкът. Но това са не само мизерните заплати на персонала, не толкова битовите условия за читателите и за работещите, а отражението предимно върху съдържателната дейност на библиотеката. Насаденият в България чужд на възрожденските традиции неолиберален паричен егоизъм преобърна ценностите. Сега библиотеките, включително и Националната, са сериозно недофинансирани, зависят от "вътрешни икономии" на вода, електричество, топлина, светлина, ниски трудови възнаграждения, отлагани ремонти, както и на милостинята на т.нар. спомоществователи и дарители. Ненормално е държавата да може да отделя по 80 млн. годишно за издръжка на окупационните ни войски в Афганистан, а да не може да отдели поне допълнително 8 милиона лева за хранилището на националната памет и история. Ненормално е да се отделят по 2 млрд. лева за приближени до ГЕРБ фирми за т.нар. саниране, а да 

няма пари за националната памет, история и култура

А може би си е твърде нормално при наложената у нас вълча система на финансиране на културата, историческите паметници, архитектурното наследство и т.н. А може би си е напълно нормално за хората, които вероятно никога не са посещавали Националната библиотека като читатели - Премиер, министър на финансите, министър на просветата, министър на културата, председател на комисията по култура в Народното събрание и т.н. 

Трето, влошаващо се състояние на книжния фонд. От една страна, той не се съхранява добре. Голяма част от книжния фонд се пази в помещения извън централната сграда, в редица отдалечени селски читалища и училища, при мизерни условия, наводнявания, мухъл, плъхове и пр. Има, разбира се и някои недобросъвестни читатели, които режат, късат и драскат по книгите. От друга страна, книжният фонд не се попълва пълноценно с излизащи нови издания на български език. Сегашната практика е да се разчита на добросъвестността на бизнесмените, които владеят издателствата. Издадена бе наредба те да предоставят определен брой книги безплатно на Националната библиотека, минимум 6 екземпляра, както и за излизащите вестници и списания (не по-малко от три броя). Но огромната маса новопръкнали се след 1989 г. книгоиздатели и собственици (едри, средни и дребни бизнесмени) на вестници и списания пренебрегват това изискване. Тях не ги интересува съхраняването и обогатяването чрез фондовете на Национална библиотека на националната памет и знание. Тях ги интересуват 

само, единствено и безкрайно парите

по-голямото количество пари и по-значимата печалба. Те не се съобразяват с наредбите, правилата и морала в обществото. Тази либерална деформация се проявява дори при университетските издателства. Практика е изданията на издателствата на СУ "Св. Кл. Охридски" и на УНСС да не предоставят предвидените от Наредбата екземпляри на Националната библиотека, да не говорим на библиотеката на БАН. И то заради едни три лева за ползване на всяка потърсена чрез взаимообмена книга, която те да прибират - в крайна сметка да изскубват от читателите. А кои са тези обирани читатели - докторанти, асистенти, доценти, журналисти, учители, публицисти, любознателни граждани и т.н., т.е. дейци на науката, просветата и културата. А нали тези университети са държавно дотирани?

От друга страна, е силно влошеното попълване на книжния фонд чрез абониране и закупуване на чуждестранни издания - книги, списания и вестници. В последните 10 години Националната библиотека поради недостиг на пари крайно ограничи абонамента си за чуждестранни научни, популярни, политически и икономически, културологични вестници и списания, за закупуването на научни издания във всички научни направления от основните езици - английски, немски, руски и др. В Националната библиотека 

липсват дори елементарни чуждестранни справочни издания

като например енциклопедиите на Сърбия (Югославия), Македония, които поради езика могат свободно да се ползват от значителен брой читатели. 

Четвърто, решително изоставане в използването на съвременните информационно-комуникационни технологии. Правят се редица полезни неща като електронен каталог, като: обща информационна справочно-библиотечна система с други библиотеки като тези на БАН, СУ, УНСС и пр., дигитализиране на малка част от вестници и списания, издавани до 1945 г., възможности за ползване на безплатен интернет в сградата на библиотеката и др. Но внедрената система за дигитализация е твърде тромава и пригодна за ползване предимно от компютърни специалисти и специално обучени хора. Поради забавената дигитализация и повредените стари издания по същество не могат да се ползват някои от тях. Направеното преди години фотокопиране е мъчително и трудно за ползване от читателите. Примитивна е възможността в читалните да се ползват лаптопите. Хората се спъват в многобройните удължители за ползване на необходимото електричество за захранване. Като цяло липсва съвременна ИКТ среда за ползване на богатството на Националната библиотека.

Тези, а и някои други проблеми не са по вина на миналите и настоящото ръководство на Националната библиотека. Хората правят всичко възможно в условията на прекалено безпаричие да осигуряват поне елементарни възможности на читателите да се ползват от националната памет и съвременното знание, съхранени в богат книжен фонд. Проблемите са в политическия, образователно-културния и национално-патриотичния аналфабетизъм на управляващите. Аналфабетизъм, разбиран не като липса на някаква обща култура, а като представа за опазване, обогатяване и развитие на националната българска памет, за развитие на знанието и културата на българите, подпомагане на научното израстване, развитие и изява на научния потенциал на България. Този аналфабетизъм на сега управляващите се дължи не само и не толкова на тяхното базово образование и минала професионална дейност, а предимно на възприетите от тях неоколониални либерални подходи в българската политика, включително в сферата на културата, историята, образованието и науката. А има от кого и откъде да се поучат.

В тези дни телевизиите ни показаха как в страната с най-добро образование в ЕС (Финландия) пускат в действие в центъра на Хелзинки нова съвременна, нетрадиционна библиотека, построена с някакви си 100 млн. евро. Нима националното достойнство и грижа за националния интелект на България не струва поне някакви си 100 или повече млн. евро при многомилиарден държавен бюджет?