Апокалипсис
/ брой: 279
Димитър Бежански
Пак сме в гаража на Кирето, пак пием мастика и пак разсъждаваме. Този път за телевизора на Кирето. Щото тук се появи малко телевизорче, ожулено, втора употреба, но работи.
- Много лошо! - каза по тоя повод Пешо. - Щом тури телевизор, Кирето нема начин да не дигне цената на мастиката!
- И не само на мастиката - поклати дребната си глава Гошо. - И на гроздовата, и на коняка! Това вече е друга категория на заведението!
- И на бирата цената ще вдигне! - въздъхна Гошо. - Мислех да мина само на бира, но при това положение...
Бухала нищо не каза. Гледаше втренчено екрана, пиеше си мастиката и замезваше с тиквени семки.
А по телевизора показваха някакви глупости. Картинки. И един с брада обяснява:
- Ето тази гравюра на Дюрер - вика. - Всичко в нея е направено така, че да внушава движение, а движение няма! Вижте и тази гравюра - "Апокалипсис", вижте застиналите, сякаш замразени от апокалиптичен студ препускащи конници!
И други такива дивотии.
По едно време Пешо не издържа.
- Кире! - надигна се той. - Бе, я смени канала, бе! Кви са тия Дюрер-Мюрер! Не ми стига, че мастиката поскъпва! И тока и водата, и сичко, та па сега и картини на Дюрер да гледам!
Тогава се обади Бухала:
- Пешо, остави човека, нека си говори! Не видиш ли, че тоя Дюрер е баш като нашата държава! При него сичко е направено така, се едно има движение, а движение нема, а при нас сичко е направено така, се едно има реформа и напредък, а реформа и напредък нема!
Това каза Бухала, отпи си от мастиката и си замези с тиквена семка.
Повече нищо не каза. Ми гледахме го тоя Дюрер вече с голям интерес чак до "По света и у нас".