Ферарио Спасов: У нас футболните шефове криво разбират как да се отнасят с треньорите

Ферарио Спасов е един от най-добрите треньори в България в последните 25 години. Започва треньорската си кариера още в средата на 90-те. Става шампион с Литекс  през 1999 г. След това е водил отборите на ЦСКА, Ботев Пд, младежките национален отбор, Монтана, Спартак Плевен и други. В момента води отбора на Севлиево.
" Тази тема винаги е била криворазбрана от футболните ръководители. Всички са много благоразположени, когато се озоват в неизгодна позиция. Започват да ти обещават всичко – да, даваме ти време, даваме ти картбланш. Когато свършиш тази работа и отборът е стабилизиран, те искат още утре да станат европейски шампиони. А за това трябва време… И така се стига до раздялата, после те кани следващият закъсал отбор и така. На мен футболът ми е в живота, това е моят живот! Когато видя някой срещу мен, който ми каже – Феро, моля ти се помогни ми – това ми е достатъчно.
Аз обаче знам, че с рогата напред нещата не стават. Ако някой мисли, че може да тропне на масата на хора, а аз смея да твърдя, че съм работил с най-влиятелните хора в България – това са само приказки за наивници. Ти трябва да запазиш доброто отношение, защото като ти сложи черна точка, нямаш шанс повече да направиш кариера. Много са сложни нещата в българския футбол.
Аз никога не мога да кажа лоша дума срещу Гриша Ганчев - човека, който ми даде старт в треньорската кариера. Всичко, което съм постигнал след това през годините, е благодарение и на него, защото началото беше важно. Да, разделяли сме се няколко пъти, но аз винаги съм бил на разположение. Не искам да влизам в детайли, а искам да си спомням за добрите години, които прекарах в Ловеч. Не знам точно къде се получи проблемът, но някъде се скъса нишката. Както ви казах, познавам дълбоко ситуацията, знам колко доброжелатели има около него, така че… Ние в Ловеч обаче дадохме нещо, което никой друг до момента не направи – може би с малки изключения.
Инвестициите до този момент бяха много големи в школата, а дефакто нямаше нито един футболист от тази генерация, който да влезе в мъжкия футбол. Тогава се хванахме със Стефан Яръмов, имахме отлични треньори в школата и започнахме работа. Променихме структурата, променихме методиката и точно за 2 години този отбор хвръкна. Говоря за юношите, които през 2009 година на турнира „Юлиян Манзаров“ в Правец победиха Барселона с 1:0 (б.р. – тогава на финала Илия Миланов вкарва единственото попадение). От там нататък е излишно да казвам колко играчи бяха част от първия отбор и как всички национални отбори на България бяха съставени с футболисти от или минали през школата. В нея привличахме деца от цяла България, за да окомплектоваме отборите в академията. Бяхме като апостоли, постоянно бяхме в движение. Няма как, когато искаш да свършиш работа, да седиш на едно място. Много безсънни нощи ни отне поставянето на основите на академията, но успяхме" заявява Спасов пред Букмейкър Рейтинги и продължава:  "По-късно, по същия начин започнахме и в Ботев Пловдив. За една година тогава 6-7 момчета от юношите влязоха в първия отбор. Сега това ми изглежда невъзможно…Ние в България сме свикнали да прехвърляме отговорности, а това е най-прекият път да не направиш нищо. Много неща трябва да се променят. Моето мнение от годините опит, който натрупах, е, че ние се мъчим да копираме някого. Ние сме балканци, трябва да тренираме и да се съобразяваме с нашия си манталитет. Ние немци, швейцарци и белгийци няма да станем. Аз нито Юрген Клоп, нито Гуардиола съм гледал. Трябва да си създадем собствен стил на подготовка и работа. Защото при нас, когато не тренираш и нямаш дисциплина, нещата приключват. Ако попитате някой треньор, който е имал успехи, каква е причината, на какво се дължи, той ще отговори – ние тренирахме много. За България това е методиката. Трябва да се тренира и работи много. Няма как да стане по друг начин. Навремето в Ловеч имаше изключителни тренировки. Знаете ли, че имаше много по-талантливи деца от тези, които след това станаха големи футболисти, но просто отпаднаха. Не издържаха на тренировките и изискванията. Защото там им поставяхме цел винаги да са първи, първи и първи. Нищо друго. За да може след това като приключи с юношеския футбол и премине при мъжете, да няма нужда да му обяснявам какво се изисква от него. Тогава му казвам – трябва да сте първи, а той отговаря – тренер, ние си го знаем това!
Имало една модерна тенденция, че не може сегашните деца и юноши да бъдат обременявани психически с класирания още от ранна детска възраст… Нека не ги обременяваме като юноши, да не изискваме от тях нищо, да не им поставяме ясни послания и изисквания и като станат мъже, хубаво ги обременяват с разгромни загуби. Сега като ги щадим, като минат 18-20-годишна възраст и ще се удряме по главите и ще се питаме – защо ги щадихме. Защото виждате юношите в Европа чисто визуално как изглеждат, и виждате разликата с нашите, нали?! Излишно е да коментираме повече. Нали е модерно да копираме и да гледаме тренировки от интернет. Защо тогава никой не говори да вземем немския начин на работа? Защо не видим там как се започва, от коя година се селектират децата, там как се прави? Разберете, там изискванията са огромни. Самият обхват на децата е изключително сериозен. Нека от там да тръгнем. А тук им пълнят главите с глупости и всеки се упражнява върху различните детски и юношески възрасти.
В доста насоки могат да се намерят проблеми в българския футбол, но потърпевши в крайна сметка са футболистите – те отнасят най-много критики. За треньорите обаче малко хора споменават. Ще дам един пример от школата в Ловеч. Имах един бразилски треньор, който правеше тренировки в 12.30 часа в жегата на обед. Питах го защо, а той ми каза – защото по закона на джунглата ние така тренираме. Който не може – си намира нишата на друго ниво. Аз си мислех, че като е бразилски треньор, ще ги тренира на техника и тактика, а той ги спукваше от тичане. Като не може да тича, да седне на пианото или на цигулката и да се щади. Но не може един юноша като премине в мъжете да не издържа физически. Имал съм и такива примери и те припадат на заниманията. Просто не са подготвени достатъчно добре, не са развити органите им още по време на юноши. И за това вина имат треньорите… За мен 70% е физика и останалото е техника, талант и т.н.", заяви още Феро.