19 Юли 2019петък19:23 ч.

На фокус

Антикомунистите умора нямат

Кой всъщност подменя историята?

/ брой: 119

visibility 1479

Анко Иванов,
д-р по философия

В тези летни горещи дни пак избуява антикомунизмът. Веднъж като отричане на фашизма и приравняване между фашизъм и комунизъм. И втори път - като тотално отричане на социалистическия период в развитието на България. Припевът на съвременните българогласни комунистофоби е "новият прочит на историята", чрез който се деформира историческата истина. И то с цел: оклеветяване на комунизма; непряко възвеличаване на фашизма; антикомунистическо моделиране на младото поколение чрез извратена представа за социалистическия период. Иска се решителна промяна на учебното съдържание на учебниците за Х клас по "История и цивилизация". Почти всички борисово-пеевски сайтове и вестници тутакси откликнаха на новата атака. Разбира се, остатъчното кариеристично СДС също се включи с декларация, подкрепяща професорката Евелина Келбечева и журналиста Христо Христов, който "от години поддържа паметта за зверствата на комунизма жива". "Подкрепяме и всички учени и общественици, които се противопоставят на този опит за подмяна на историята ни", заявяват от СДС. А кой всъщност подменя историята?

Неадекватните 

лъжливи внушения към младото поколение

са доста, но ще се спрем само на едно от тях, вероятно най-наглото. Става дума за т. нар. масово избиване "без съд и присъда" и "безследно изчезналите" непосредствено след Девети септември 1944 г. до края на октомври. Произволно се изписват огромни цифри - до 30 000. Те са исторически неверни, хиперболични, достигащи до долнопробна фалшификация на истината. Придружени са с емоционалната фантастика: "Масови гробове се откриват навсякъде и това е страшното на този терор - че обхваща цялата страна и внася такъв страх и ужас, който е несравним с нищо." Но нито един историк досега не е посочил нито един масов гроб. 

Да, непосредствено след Девети септември има редица случаи на убийства без съд и присъда. Тук става дума не за самия факт, а за манипулиране и "надуване" на бройката. Една манипулация е въведена от проф. Шарланов, който към убитите без съд и присъда, без никакви реални доказателства отнася и безследно изчезналите. А в безследно изчезналите се включват избягалите заедно с немската армия български фашисти; предалите се офицери и сержанти от българската армия в Македония и Сърбия на германските войски (у нас се водят за безследно изчезнали, при немците - военнопленници); избягалите през границата към Турция. Според доклад на Главния обвинител в Народния съд Г. Петров за безследно изчезнали могат да се считат около 5000 души, сред които са и укриващите се из страната провинили се офицери, подофицери, полицаи, доносници на фашистката власт и т.н. 

Да, има убити без съд полицаи, жандармеристи и други помагачи на фашистката монархическа власт до Девети септември. Махалото на историята се е завъртяло от крайно дясно към крайно ляво. Когато жертвата се изправя срещу своя палач, невинаги законът стои по-високо. Отмъщението е разбираемо, но юридически не е оправдано. Но не е оправдано и да се подменя историческата истина без достатъчно факти и изследвания и да се поднася комунистофобска фалшивка. Когато човек чете подобни текстове, би трябвало да си зададе елементарни въпроси:   

Първият въпрос е: 

Колко са действително убитите

без съд и присъда непосредствено след Девети септември? Първата (1945 г.) публично посочена цифра е около 10 000 души. Тя е огласена от американския журналист Марк Етридж, изпратен от САЩ да проучи политическото положение в България и да подкрепи опозицията. След разговор с Цола Драгойчева той посочва около 10 000 убити, но никъде в архива на Драгойчева няма и помен от някаква цифра за убити без съд и присъда. Това е измислица. При отпътуването от България Етридж вече надува цифрата до 25 000-30 000. Е, може ли да се вярва на американски журналист, изпратен с политическа антикомунистическа мисия в България? Втората цифра, която се тиражира от комунистофобите, е 28 630 убити без съд и присъда. Тя е посочена от министъра на вътрешните работи на 16 ноември 1944 г. Но комунистофобите тенденциозно изменят съдържанието. Те пропускат, че в доклада на министъра изрично е посочено, че "до този момент са арестувани 28 630 души" и че броят на подсъдимите по Народния съд са около 10 хил. души. Не всички арестувани са убити. Не всички подсъдими са осъдени. В архивите няма доказателства за тези "масови убийства" и "масови гробове". Няма как да се скрият гробове на 30 000 души! 

Първото и единствено задълбочено и конкретно изследване на данните прави полк. Ангел Топкарев, който през 1982 г. от архивите на МВР изготвя поименен списък на безследно изчезналите и на смъртните присъди от Народния съд - общо 1904 души поименно. Ако от тази обща цифра 1904 се извади броят на изпълнените смъртни присъди - 1047, то избитите без съд и присъда са 858 души. Коментарът е излишен - "нерде Ямбол, нерде Стамбол". 

Второто проучване са резултатите от работата на специална комисия, създадена в Пловдив за събиране на сведения за убитите без съд и присъда в Пловдивска област. От 1992 до март 1995 г. тази комисия събира данни и работи по предварителен въпросник: кога е убит?; къде е убит?; от кого е убит?; къде е заровен?. От всичко проучени 160 общини са постъпили сведения от 58, а в останалите 102 общини няма убийства без съд и присъда. Разстреляни са кметове, секретар-бирници, горски пазачи, учители, подофицери, свещеници, полицаи, които пряко са участвали в издевателствата над антифашисти. Това е единственото публикувано сведение от обществено проучване за избитите без съд и присъда. Проучвания има и в други окръзи, но вероятно не са довършени. Защо СДС се отказва да продължи проучванията"? Вероятно, защото не се потвърждават

лъжливите хипотези

за "масови убийства".

Вторият въпрос е: Невинни ли са убитите без съд и присъда? Лицата, вземали решения или пряко участвали в убийствата на антифашисти, на партизани и ятаци, на техните майки, бащи и деца (ястребинчетата, братовчедите Кокарешкови и още множество малолетни), разнасяли на колове набучени глави, палили къщи, изтезавали до смърт своите жертви в полицията и в затворите, те носят ли отговорност? Те невинни ли са? Те трябва ли да бъдат оправдавани, да им се слагат паметници и да им се поднасят цветя? 

Третият въпрос е: Кой извършва тези убийства без съд и присъда? Само комунистите ли избиват фашисти? Няма достатъчно обосновани факти и документи, които да посочват извършителите на тези противоправни действия. В архивите ги няма техните имена. Има само предположения. Има сведения за убийства на български офицери от германците от средата на арестуваните от Първи български окупационен корпус в Сърбия. В Австрия са убити от немците разбунтували се български офицери и войници от създания от Ал. Цанков Български доброволчески корпус, служещ на Третия райх. От югославски и гръцки партизани са убити и редица офицери, полицаи, административни служещи. Има също войнишки бунтове и убийства на офицери. Има и убийства за лично отмъщение, като се използва смяната на властта. Има партизани и нелегални от БКП и БЗНС, превишили своите права. Никъде в архивите "историците" антикомунисти не можаха да открият решения на ЦК на БКП и на Политбюро за убийства без съд и присъда. А заради днешна конюнктура нарочно изтървават участието на БЗНС и другите организации на ОФ в тези убийства. 

Да им припомним. На 5 октомври 1944 г. д-р Г. М. Димитров при посещението в ЦК на БРП (к) заявява, че те (БЗНС) "също са революционери и няма да се спрат пред разстрели, ако това е нужно. Обаче предпочитат процедурата на Народния съд" (По Д. Шарланов. Българската гилотина..., с. 29). Иван Дочев от Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) в спомените си ("Шест десетилетия борба против комунизма", с. 88) пише: "Големи заслуги за провеждането на терора и извършване на екзекуциите (след Девети септември - бел. авт.) имат хората от земеделската левичарска група "Пладне" на бившия лидер д-р Георги Димитров-Гемето. Ръцете на всичките тези терористи и екзекутори са до лактите изцапани с кръвта на жертвите."

Комунистофобските фалшивки са в разрез с историческата истина. А дали те не са продукт, създаден с финансова помощ от соросоидни източници и целеви средства от фондове като "Америка за България"?

На 19.04.2018 г. в рубриката "Черно на бяло" на ДУМА авторът Христо Георгиев публикува документи за Народния съд от Централния държавен архив - подсъдими са общо 10 919 души, на смърт са осъдени 2618 (изпълнените смъртни присъди са 1046), доживот са осъдени 1226, оправдани и с прекратени дела са 1600 души. На 1.02.2018 г. в същата рубрика публикувахме документи от Архива на МВР за лагерите след 1944 г., за които ни проглушиха ушите. В този край Ловеч например от 1235 въдворени там до 1962 г. лица 1142 са... за тежки криминални престъпления и аморални действия. Дори в "Белене" само половината от 11 520 затворници (1944-1962 г.) са политически.  

Директорът на Фонд "Земелие" подаде оставка

автор:Дума

visibility 141

Теменужка Петкова смени шефа на БЕХ

автор:Дума

visibility 130

Зърнената реколта може да се окаже рекордна

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 137

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ