Ан Бронте брани свободата на духа

Гилбърт Маркъм е силно заинтригуван от Хелин Грейъм - красивата и тайнствена млада жена, която наскоро се е преместила в Уайлдфел Хол заедно с петгодишния си син. Той бързо й предлага своето приятелство, но когато резервираното й поведение и саможив характер стават повод за клюки сред местното общество, Гилбърт започва да се пита дали доверието му не е било прибързано. Едва когато Хелин му позволява да прочете дневника й, наяве излиза истината за един злощастен брак, от който тя е избягала, опитвайки се с всички сили да предпази детето си. Разказана с остроумие и ирония, историята на Хелин Грейъм изобразява борбата на една жена за независимост и свобода на духа. ИК "Хермес" публикува луксозно издание на романа "Тайнствената непозната" от Ан Бронте в своята поредица "Клуб Класика". Преводът е на Христо Кънев.

Ан Бронте е най-малката от трите сестри Бронте, които оставят траен отпечатък върху консервативната английска литература. Родена е на 17 януари 1820 г. в графство Йоркшир. Когато е на година и половина майка й умира и грижата за трите момичета - Ан, Емили, Шарлот и брат им Патрик, поема тяхната леля.

През 1845 г. сестрите решават да обединят творчеството си в обща книга и плащат за публикуването й. Но тъй като по това време не се гледа с добро око жената да се занимава с писане, те се представят под псевдоними - Кърър (Шарлот), Елис (Емили) и Актън (Ан) Бел. През 1846 г. са публикувани романите "Агнес Грей" от Ан и "Брулени хълмове" от Емили, а година по-късно - "Джейн Еър" от Шарлот.

Първият роман на Ан е посрещнат по-равнодушно, но вторият става събитие, което преобръща представите за съвременна литература. "Тайнствената непозната" е публикуван в края на юни 1848 г. и само за шест седмици тиражът се изчерпва. Смятан е за един от първите феминистични романи. За първи път ролята на жената е разгледана в друг контекст - тя е видяна като независима, способна да вземе живота си в свои ръце. Това твърдение е шокиращо за Викторианска Англия, като освен, че е в противоречие с общоприетите норми на поведение, престъпва и законите от това време. Критиките към произведението не са малко, което принуждава Ан да се обоснове за причините за написването на романа и да включи обръщението си във второто издание.