Амулет от Русия

Тази история съм чула от баба ми. Случката е колкото свързана с моя род, толкова е и страница от живота на народа ни български, написана с кръвта на предците. 

Било време страшно - края на Руско-турската война. Прадядо ми Въльо Славов Пантулов от с. Климентиново, сега Бяло поле, Старозагорско, бил на 4, сестра му - на 7 години. Покрай селото минавал калдъръменият път за Одрин. За да избягат от зверствата на башибозука и черкезите, семействата от селото побягнали на север, към Балкана, укривайки се в черквите и манастирите по селата. Заедно с всички и моите предци стигнали до Шейново. Ала турските разбойници нападнали селския църковен храм. Избили мъжете, хвърлили ги на камара, а жените и децата залостили в божията обител и я подпалили. Майките промушвали децата през едно малко прозорче и им подшушнали да се скрият вън под телата на мъртвите. Османлиите стреляли по дечицата безжалостно и куршум откъснал палеца на лявата ръчица на моя прадядо Въльо.

Раненото дете и сестра му били спасени от руски конен отряд. Превързали децата, завили ги с топли одеала и ги нахранили. За жалост, родителите им били избити или изпепелени в пожара на черквата. Казашки атаман прегърнал хлапето, свалил от себе си синджира с кръстчето и го сложил на "малечко". Поставил го в козинявите дисаги, а сестра му привързал към себе си на седлото. Препускали, препускали... Гонили османлиите чак до Одрин. На връщане спрели в с. Опан, където останали само стари люде. Така спасените сирачета били приютени от добри хора. Завърналите се след края на войната техни близки научили за съдбата им и отвели децата в с. Климентиново. Там дядо ми пораснал, заергенил се  и се оженил за баба ми Янка. Отгледали синове и дъщери. Един от неговите внуци е моят баща Жеко Вълев - мир на праха му. Но кръстчето от Русия до днес стои окачено до лика на Богородица - амулетът от Русия и Божията майка заедно и завинаги в дома ми.

Танка ХРИСТОЗОВА, 
гр. Димитровград