Аман от климактерични пубери

Три седмици всевъзможни екземпляри се упражняват върху събитията в държавата отпреди 17 години. Само по себе си това упражнение не е изненадващо, то е просто и елементарно доказателство за добре известния факт, че държавата ни поне толкова - 17 години, е подвластна на незрели хора.
Защо назрели ли? Защото са ярко олицетворение на добре изстраданата истина, че в развитието си мнозина съвременни български мъже са пропуснали най-важния етап - зрелостта, и поради тази причина, за всеобщо страдание, след много дълъг и тежък пубертет са се удавили директно в много тягостен и тежък климактериум.
Дето се казва, техен проблем. Но пък, от друга страна, всяко търпение си има граници, нали? А лъжите на самозабравилите се пубери, облечени във власт, идват байгън.

Лъжа 1. Николай Добрев бил номиниран за министър-председател на второ правителство на БСП на конгреса през 1996 г. Имало такова решение на конгреса. Гласуване, едва ли не...
 
Не е вярно, момчета, и вие знаете, че не е вярно. Което не ви пречи да го повтаряте с пуберски захлас. Защо го правите ли? Ами, да приемем, че смятате всички нас, останалите, за безпаметни или за безмислени (не го бъркайте с безсмислени - има огромна разлика, дано я схванете).
Не сме нито едното, нито другото. Затова ще напомним, заради историята, че Николай Добрев беше номиниран за министър-председател от Висшия съвет на БСП едва на 8 януари 1997 г. Два дни преди 10 януари. Все си мислим, че рано или късно някой ще зададе и резонния въпрос - защо чак тогава.

Снимка Иван СТОИМЕНОВ

Лъжа 2. Номинирал го бил Жан Виденов.
Моля? Я пак? В страниците на ДУМА е наличен (което значи, че и в историята е наличен) фактът за срещата в кабинета на тогавашния председател на Народното събрание Благовест Сендов още на сутринта след края на конгреса. В стаята са Сендов, Добрев, Премянов. С влизането си току-що подалият оставка и като премиер, и като председател на БСП Жан Виденов задава въпроса: "Каква е вероятността аз да съставя следващото правителство?" И получава логичния отговор "Нулева". А излъжете, че не е вярно!

Лъжа 3. 10 януари 1997 г. бил изненада.

Как да реагираш? То си е направо неудобно. Не сме претърпяли лоботомия, нали, момчета? Наистина ли не помните, че по това време Народното събрание беше в коледна ваканция, наистина ли не помните, че тогавашната опозиция поиска да се гласува декларация на извънредно заседание, наистина ли не помните, че решението за свикване на такова извънредно заседание на парламента стана по настояване и с изричното съгласие на тогавашното ръководство на парламентарната група на Демократичната левица? Не на някой друг. И не под нечий друг натиск. Вие си ги свикахте депутатите в парламента тогава. Вие ги събрахте вътре. Така ли беше? А излъжете, че не е вярно. Няма да питаме повече. Само ще помолим някой наистина да вземе пак да се порови в старите стенограми от пленумите на Висшия съвет, които по онова време бяха почти перманентни. Белким успее да излекува поне някого от климактеричната лоботомия. Ама надали...
И именно защото 10 януари не беше изненада за тези, които участваха в организацията му, призоваваме ги най-добродушно да си кажат каквото имат да казват. Защото ваденето 17 години по-късно на разни измислени Красимири - дали Стойчеви, дали Райдовски, наистина не помага, момчета - нито като алиби, нито като самозаблуда. Дано да ви стиска.

Лъжа 4. Желев викал настоятелно Добрев и Първанов да им дава мандата за съставяне на правителство.

А спрете се, де! Желев е жив и здрав, тогавашните му изявления в медиите са налични, спрете. Достатъчно е да поровите съвсем малко в старите вестници, за да си спомните - ако ви стиска, разбира се, че тогавашният президент, който довършваше мандата си, след датата на погрома върху парламента - 10 януари, категорично отказа да разговаря с хората от БСП за ново правителство и прехвърли всичко към невстъпилия още Петър Стоянов.
Каквито и разговори да е имало с Желев, те са имали някакво значение преди тази дата. И ако някой наистина би искал да търси смисъла и историческите връзки между събитията, би могъл да се насочи примерно в тази посока. 8 януари. 10 януари. Осми, десети...

Лъжа 5. Добрев е нарушил, прекрачил, предал, низвергнал партийното разпореждане да направи второ социалистическо правителство след абдикацията на Жан Виденов.

Питаме, като сте такива страшни мъжкари, колко от вас си спомнят колко живи хора наброяваше към онзи момент тогавашната парламентарна група на Демократичната левица? Имаше ли БСП мнозинство в парламента? Ако Кольо беше вкарал тъй нареченото правителство в пленарната зала, то колко гласа щеше да събере? Имаше ли към онзи момент група, която да застане зад него? Колко вече бяха избягали? Защо бе, по дяволите, всички се правят на малоумни и не споменават, че последният, който разтури мнозинството на БСП в тогавашния парламент, се казва Александър Маринов? Тоя същия, дето сега умре да коментаторства за актуалната политическа ситуация, ама като някакъв свободно реещ се либерал, да прости Господ...

*    *    *

Майната им на лъжите. Те си мислят, че и пет, и двайсет и пет, и сто и пет да са, все тая. Че колкото повече, толкова повече. Нека си го мислят. Това с нищо няма да ги направи повече зрели. Нито повече мъже. Нито повече политици. Нито повече полезни за България.
Знаете ли какво? Независимо колко много, колко разнолики, колко разнопартийни и разномръсни климактерични пубери ще се упражняват 17 години по-късно върху личността на Николай Добрев, това няма никакво значение. Наистина няма.
И знаете ли защо? Защото в историята на Българската социалистическа партия няма друг човек, който да е казал тези думи, които той каза, когато всички пубери смятаха, че той е паднал, че е смачкан, че е унищожен. Че за българската политика не съществува. И бяха щастливи. А той каза просто:
"Безумец е този, който иска с пръст слънцето да затъмни. Безумец е онзи, който мисли, че бедите, болките, тежестта и обидата могат да повалят и да унищожат моята партия.
Вярвам в лявата идея и знам, че в дългия си път човечеството не е измислило нищо по-чисто и по-благородно от свободата, справедливостта и солидарността. Знам, че днес, след върховите изпитания, БСП е по-мъдра, по-зряла, по-милосърдна и по-могъща.
Вярвам, че е близо денят, в който партията на социалистите - пречистена и преродена, отново ще започне да побеждава с опита, мъжеството и мъдростта си.
Вярвам, че страданието ражда гордост, изпитанието - воля, а нападките на свои и чужди - вяра. Обръщам се към поколението на моите родители - да ни простят. Те нямат провали. Тяхната вяра и мъдрост не знае смисъла на тази дума. Изграденото от тях не подлежи на преоценка.
Обръщам се към моето поколение - към хората, с които заедно започвахме, опитвахме се да градим, за да остане и след нас тухла на кръст. България има нужда сега от вас, създатели.
Обръщам се към 20-годишните, към връстниците на моите деца, които знаят и искат тази земя да е родината им. Вярвам, че ще предпочетете да останете горди и прави, да преодолеете предизвикателството, отколкото да заминете.
Не вярвам на измислени приятели, икономически магьосници и предварителни победители. Не вярвам, че някой може да замени демокрацията с метла, справедливостта със заповед, а свободата с насилие, и да успее. Демокрацията свършва там, където няма протегната ръка и свободен избор.
Изберете силата на съгласието и разума. Заедно посрещахме бедата и мъдростта. Рамо до рамо ще дочакаме и радостта и победата!"

*    *    *

И неслучайно 17 години прозвучава въпросът - по различни поводи, заради различни "герои", какво щеше да стане с България, ако Кольо беше жив?
Вие всичките, съвкупни български пубери, чували ли сте за себе си този въпрос? Какво би станало с България, ако нещо зависеше от вас?
Не сте, нали? Млък тогава. И съзрявайте.
А можете ли?