29 Март 2024петък08:20 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Жива история

"Ало, Сталин търси Белгун"

Или за телефонистката, телефона и джиесема

/ брой: 102

автор:Аида Паникян

visibility 2552

"Ало, Сталин търси Белгун. Сталин търси Белгун, колежке!" Как бихте реагирали отсам телефонната жица? Особено ако е през 1949 година? Шок и паника обземат наскоро започналата работа 19-годишна телефонистка от Каварна Параскева Парушева, която приема обаждането и трябва да свърже... Сталин с каварненското село Белгун. С трепереща ръка поставя жака в съответния номер, изпаднала почти в истерия крещи: "Аржентине, дай бързо връзка, Сталин се обажда..." (Аржентин е техникът от с. Белгун - б. р.). 

Днес Параскева си спомня със смях през сълзи за случката от 20 декември 1949 година - датата, на която Варна е прекръстена на град Сталин. Току-що завършила училище, Параскева постъпва в каварненската поща. Скоро се запознава с Параскев и за има-няма 20 дни се женят, имат двама сина, а днес 89-годишната жена се радва на няколко правнука. Тя остава на номератора до последния ден на трудовия си път през 1980 г. И до днес възрастните каварненци я знаят като "Пачето телефонистката".

Да свързваш влюбени, родители с деца, болни с лекари, градски управници с окръжния град или столицата, е огромна отговорност, казва Параскева.

Тогава телефонните постове в Каварна са предимно на институции, а домашен телефон има само кметът. По това време се поставяли радиоточки в селата. Лефтер, който с каруцата си карал писма и колети до каварненското пристанище, откъдето поемали пътя си из страната, трябвало да вземе от пощата техника Иван и материалите в 3 ч. след полунощ. В уречения час Лефтер идва, но не намира Иван и блъска по вратата на пощата. Пачето била нощна и наднича от прозореца, а Лефтер й вика: "Обади му се, сигурно спи". Почти дремеща, слага жака в номератора, но никой не се обажда. Повтаря манипулацията няколко пъти. Каруцарят пак идва пред пощата и настоява да телефонира на техника в стаята му, защото у дома го нямало. Тя пак слага жака в номератора и след дълго звънене сънен мъжки глас отговаря от другия край на жицата, а телефонистката вече ядосана му крещи: "Ставай веднага, че трябва да идете да поставяте радиоточките!" За да преустанови връзката, маха жака от номератора и едва тогава вижда, че го поставила вместо на номера в стаята на техниците, на номера на домашния телефон на кмета! Кметът Марин Атанасов бе разбран човек и изобщо не повдигна въпроса, спомня си телефонистката. 

Когато започва работа, има няколко линии от Каварна - за Варна, Шабла, селата Българево, Белгун, Вранино. После линиите се увеличават, идват Толбухин (днес Добрич), София и други големи градове. "После дойде и чужбина. Когато през 1968 г. откриха ваканционното селище "Русалка", можехме да се свързваме с Франция заради почиващите", спомня си жената. Всяка година телефонистките преминават курсове на обучение и подписват документи, които в наши дни наричаме "за поверителност", защото при свързване имали възможност да чуват всички разговори, но нямали право да издават тайната им. "И да искаше някоя, нямахме никакво време да подслушваме, защото толкова много поръчки имахме. Но бяхме длъжни, ако чуем нещо за отбраната на страната или че се подготвя убийство, незабавно да сигнализираме милицията. А телефонната служба в Каварна обслужваше и военни поделения в района", спомня си Пачето.

Когато се правеха връзки с друг град, засичахме точно в колко започва и в колко приключва разговорът, за да знаем колко да таксуваме. 

"Като започнах работа, стационарните телефони бяха с манивела и дори когато човек иска да се свърже с другиго в същия град, върти манивелата, свързва се с телефонната служба, дежурната телефонистка осъществява контакта с другия абонат и като постави жака в съответния номер на таблото, казва: "Говорете". Едва тогава имаш връзка", разказва Пачето. Когато някой се кани да търси някого в друг град, може да подаде предварителна заявка (покана), с указани дата и час за връзка, за да може поканеният в определеното време да бъде в пощата в своя град. Представя поканата и двете телефонистки осъществяват връзката.

Важен партиен деец от Каварна дал поръчка за разговор със София, но в това време го потърсили по партийна линия от Толбухин. Докато тече разговорът, се осъществява и връзката със София. Знаейки важността на "софийския" разговор, Пачето прекъсва този с Толбухин. "А той беше от първа категория, т. е. от изключителна важност", спомня си за различните категории разговори.

С автоматичните телефонни централи се появяват и телефонните апарати с шайба. (Такъв имах и аз допреди 5 години в родния ми град в дома на родителите ми - когато майка ми летуваше там, държеше да говори по "своя" телефон, дори когато се свързваше със САЩ - б. а.). Но дори с автоматичните централи връзките през 70-те години с други градове или чужбина не се осъществяваха лесно. Набирате тел. 121, давате поръчка на дежурната телефонистка за Варна или София например и нервно чакате до апарата, а ако до 30 минути ви свържат, чувствате се победител. "Най-трудно беше по Нова година, когато хората искаха да се свържат с близките си в други градове. Човек можеше да чака и два, и три часа", спомня си Пачето. Автоматичните централи се превръщат в улеснение за връзката в града, особено с появата на уличните телефони. Тогава важното бе да имаш в портмонето 2 стотинки (след години станаха 5, после 20). Навярно оттогава е крилатата фраза: "Не си разваляй къщата за 2 стотинки", т.е., ако непредвидено по-рано се прибереш от пътуване, звънни от обществения телефон в гарата или автогарата у дома, за да не изненадаш половинката си. Е, ако апаратът работи...

После дойдоха и телефонните кодове, които даваха възможност на хората директно да се свързват с близките си в страната. Едва след пенсионирането на Пачето се появяват телефонните апарати с бутони, импулсните. "Трудно свикнах дори с мисълта, че телефонът (джиесемът - б. р.) може да стои в джоба ми и където и да съм, децата ми дори от чужбина да се свързват с мен", казва бившата телефонистка.

"През 1972 г. се преместихме в новата сграда на пощата с АТЦ с много по-голям капацитет. Все повече домакинства искаха телефон. Постовете не достигаха, много бяха дуплекси", спомня си телефонистката. Колко трудности създаваха тези дуплекси на юношите и девойките, които трябваше по телефона да си уреждат среща в градската градина или в сладкарницата - чакаш, чакаш гаджето да звънне и току решиш да го набереш, и установяваш, че леля съседка от дуплексния пост говори. Минават 5, 10, 20 минути, разговорът не свършва, звъниш на вратата й да я помолиш да освободи линията, а тя ти се скарва, защото с приятелката си тъкмо сега обменят рецепти за руло "Стефани" и за крем "Дипломат".

Кой ли тийнейджър днес би повярвал? 

А кой ли тийнейджър от 50-те години на ХХ век би повярвал, че някой ден ще може да говори и ще се вижда на живо с внучето или правнучето си от другия край на света?

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ