Александра Смеречанска: Трябва да обичаме това, което правим!

Александра Смеречанска е родена в Брест, Беларус, но от малка живее в Полша. Тази година завършва училище. Певица, поетеса, художничка. Участничка в много музикални и поетични фестивали, включително "Детска нова вълна". Полуфиналистка в музикалното шоу "Гласът на Полша". Двукратна лауреатка от Фестивала за съвременна поезия. Участничка в XIX фестивал "Световни дни на поезията на ЮНЕСКО" в Рязан през април тази година. Автор на стихосбирката "Дишам чрез думите". 

- Александра, ти си певица, поетеса, художничка. Но все пак с какво най-много ти харесва да се занимаваш? 

- Обичам и трите изкуства. Но всичко започна с пеенето. Бях на 6 години, когато майка ми ме заведе при вокален специалист. Някъде по това време започнах да пиша и поезия. Първото ми стихотворение се казваше "Розовият хипопотам". А да рисувам винаги съм обичала. Все пак може би съвсем мъничко превес взима пеенето. А отскоро сама започнах да си пиша и текстовете за песните, да преработвам мои стихотворения. Така че нещата при мен се преплитат. Хубаво е да имаш различни таланти, но най-важното е да ги развиваш. Защото, когато се занимаваш с творчество, един ден всичко може да ти послужи. Илюстрациите към първата ми стихосбирка също са мои. И може би най-добре илюстрират моята поезия. 

- А кой те подкрепя в тези занимания? 

- Най-голяма подкрепа имам от майка си Лена. Тя и ме хвали, и ме критикува, когато е нужно. Аз съм родена в гр. Брест, Беларус. Баща ми е оттам, дядо ми е украинец, майка ми е родена в Казахстан, в мен тече още татарска, полска и руска кръв. Усещам тази кръв, защото харесвам различните народи, много обичам да уча чужди езици, да се запознавам с различни култури. Когато бях съвсем малка, семейството ми се премести да живее в Полша. Баща ми почина, когато бях на 6 години, а брат ми беше на 2 месеца. Цялата грижа за отглеждането и възпитанието ни легна на раменете на майка ни. Тогава тя не знаеше и думичка полски. Трябваше да научи бързо езика, за да може да си намери работа, с която да вдигне семейството на крака и едновременно с това да се справи с емоциите от тежката загуба. Тя ме заведе да уча пеене, защото това беше мечта на баща ми. Даде цялата си душа за нас, за да не ни липсва нищо в детството. Затова съм й благодарна от цялото си сърце и посвещавам голяма част от творчеството си на нея. Ако не беше тя да ме мотивира и подкрепя, нямаше да постигна нищо от това, което успях досега. Смятам, че родителите играят много голяма роля в развитието на детето. Те трябва да запалят в нас желанието да развиваме своите таланти и възможности. Могат да го направят с похвали, макар че понякога и критиката също мотивира да се докажеш. 

- Тази година завършваш училище... Накъде след това? 

- Да, завършвам XIV лицей "Станислав Сташиц" във Варшава. Това е едно от най-добрите училища в Полша. Класът ми е с профилирана подготовка по математика, биология, химия и физика. Мечтаех да стана лекарка и по-конкретно зъболекарка. Но в училището ни се проведе поетичен фестивал, където участвах. На него се запознах с Александър Навроцки, който ме мотивира сериозно да се занимавам с поезия. Смятам да се посветя на изкуството. Ще се опитам чрез творчеството си да се докосна до хората. Да пиша стихове, песни, да превеждам. Да споделя с хората това, което е в ума и в душата ми. Да вдъхновявам другите и сама да се вдъхновявам. След държавния ми изпит сядам сериозно да работя - предстои излизането на албум с мои песни. Работя и над следващата си стихосбирка. Искам да срещам повече хора в живота, които да ме вдъхновяват и да обогатяват моя вътрешен свят. 

- А ще продължиш ли да учиш в университет? 

- Висшето образование не мога да кажа, че е мечта, но то е необходимо. Още се колебая какво да уча. Много ми е интересна психологията, замислям се за архитектура, но най-вероятно ще продължа с музикално образование. Преди две години дори се притеснявах, че се занимавам с изкуство, особено в клас, където всички мечтаят да станат лекари. Лекарската професия е сериозна и престижна, а нима можеш да се изхранваш с музика или с поезия? Но после осъзнах, че пред човека на изкуството се отварят много по-широки врати, отколкото пред тесния специалист. 

- Коя е твоята музика? Какви песни обичаш да пееш, да слушаш? 

- Слушам всякаква музика. Харесвам популярната музика, обичам да пея и да слушам джаз, блус, соул. Въобще обичам музика, която съдържа в себе си взрив от емоции и чувства и която ни подтиква към рефлексия. 

- А поезията? Кога се ражда тя? Кое те вдъхновява? 

- Пиша в различни моменти. Може да ме вдъхнови всичко. Смятам, че човек не е в състояние да предвиди какво може да го вдъхнови да напише хубаво стихотворение. Мен може да ме вдъхновят и ежедневието, и пътуването в автобуса, и размислите по време на час, и думите на мой съученик, и външният вид на човек, когото виждам, и природата... Обичам да пиша за любовта и за това, което е скрито в сърцето ми. Да, работя върху стиха. Чета много, творчеството на различни поети, уча се от тях. Но пиша само това, което чувствам. Чета много поезия в интернет и което ми харесва, бързам да го споделя с приятелите си. В мрежата има прекрасни стихотворения на неизвестни поети. 

- А как мислиш, младите хора обичат ли поезията? 

- Аз не просто го мисля, знам, че е така. Специално в Полша младите хора се интересуват и четат поезия. Разбрах го, когато публикувах стихотворенията си в интернет. Вярно е обаче, че на фона на развитието на другите изкуства и най-вече на музиката поезията малко отстъпва по популярност. Затова е важно независимо от възрастта поетите да популяризират своето творчество не само чрез книгите, но и чрез интернет, за да не се загуби то и да стигне до максимален брой читатели. Поезията на електронен носител може и да не пронизва душата по този начин, както книгата, но все пак думите, чувствата, посланията достигат до нас. 

- А кога хващаш четката? 

- Много често идеите и вдъхновението ме спохождат след събития, които ми дават много творчески емоции, като например този XIX фестивал "Световни дни на поезията на ЮНЕСКО" в Рязан. Мотивира ме творчеството на другите хора: когато виждам, че те създават нещо красиво, значимо, пронизващо сърцето. Тогава хващам и четката, и писалката и сядам пред платното, пред белия лист...

- Какъв човек си в живота? Как искаш да изглеждаш в очите на другите? 

- Трудно ми е да кажа. Все пак съм само на 18 години. Но искам да бъда себе си. Искам да следвам гласа на сърцето си, да отстоявам собственото си мнение, като в същото време се вслушвам в мнението на другите хора. Особено на хора с голям опит. В момента предпочитам повече да слушам, тепърва ще има време да говоря. Позитивен човек съм, обичам да се усмихвам. Много ценя честността. Не се притеснявам от емоциите си: нито да тъгувам, нито да плача, нито да се смея. И се старая да обичам. Да обичам целия свят. Може да звучи банално, но е така. 

- А какво обичаш у хората и какво мразиш? 

- Обичам искреността у хората. Обичам хората да са истински. Мразя лъжата и фалша. 

- Какво правиш в свободното си време? 

- Какво значи свободно време? Аз смятам, че цялото наше време е свободно, просто всичко зависи от гледната точка. Можеш да си свободен и когато вършиш работата си с удоволствие. Много обичам да чета книги, да слушам музика, да гледам филми, да се запознавам с различни интересни хора. Преди си мислех, че има неща, които човек трябва да прави, и неща, които човек обича да прави. Но сега разбрах, че пред нас има два пътя: или ние ще правим само това, което обичаме, или просто ще обичаме това, което правим. И може би вторият път е този, който трябва да следваме в живота си. 

- Любимата ти мисъл? 

- Щастието само тогава е истинско, когато го споделяме с някого.