Александър Навроцки: Славянската поезия има душа

Александър Навроцки е роден през 1940 г. в Полша. Завършил е полска и унгарска филология и етнография във Варшавския университет. Автор е на 24 книги с поезия и проза, 24 негови книги са издадени и в чужбина. Има и три сборника с разкази и др. Има собствено издателство. От 1998 г. е главен редактор на списанието "Поезията днес". От 2001 г. е президент на фестивала "Световни дни на поезията" на ЮНЕСКО, на фестивала на славянската поезия и др.
Носител на Рицарския кръст за заслуги към Унгарската република, лауреат на престижни премии и награди.


- Александър, ти си президент на фестивала "Световни дни на поезията на ЮНЕСКО". Ще разкажеш ли на нашите читатели за това събитие?
- Основната цел на фестивала е поетичното слово да достигне до читателите. Основната идея, която следва, е "ние - на вас, вие - на нас". Издадохме вече повече от 20 книги на славянски и западни поети, в същото време в 20 страни излязоха книги с творби на наши поети. Мисля, че това е много хубава, дружеска идея.
- Какви поети участват в тези фестивали?
- Каним автори със силна поезия, близки по светоусещане. От своя страна те канят поети, каквито им трябват. Фестивалите не са големи. Обикновено участват неголям брой, но подбрани творци. Смятам, че когато участниците са по-малко, много по-лесно е да станем приятели помежду си, да се докоснем до творчеството на другия, да представим пълноценно своята собствена поезия, да се подпишат някакви договори за сътрудничество. За мен многолюдните фестивали са чисто и просто базар, няма никакво поетично настроение, четат се стихотворения на конвейер и накрая никой не си спомня за никого.
- Какво ще кажеш за съвременната поезия? Какви са основните тенденции, кои са модерните поети днес?
- Всеки век има своята поезия. Сега водеща поезия е тази, чрез която говорят нашите чувства. Основни теми са самотата и търсенето на близък човек, на приятелство. Тя е важна, защото влиза в противоречие с ежедневието, с нещата от бита. Това е търсеща поезия и хубавото е, че много млади хора се обръщат към нея. Те пишат така, както им казва душата, със собствен стил, без да се влияят от модерни тенденции. Забелязвам, че в Полша има много деца, които пишат талантлива поезия: като се почне от 10-годишни до 18-годишни. След това всичко изведнъж приключва. Завършват училище, следва университет или работа, търсене на начини за изкарване на пари и талантът се губи в ежедневието. Какво да се прави, насила не става. И в резултат - много погубени таланти. Има поети, които са започнали да пишат вече като доста възрастни. Но на мен по ми харесва младата поезия, по-вкусна е. В нея водещи са чувствата, стилът е ярък, самобитен, докато в "по-възрастната" поезия преобладават размислите, майсторството. За съжаление, младите поети трудно намират възможност да публикуват своите стихотворения в списания, вестници. Издателите много често казват, че те не могат все още да пишат стойностна поезия. Аз мисля - точно обратното е. Младите поети създават истинска, свежа поезия. А при по-възрастните е останала само мъдростта, пишат за това, което са преживели и научили от живота. Това вече не е поезия. Трябва да се пише за чувства, за сърцето, за бъдещето. Поезията трябва да бъде поезия, а не продукция.
- А какви теми трябва да вълнуват твореца? Например патриотизъм, родолюбие...
- Темите не са важни. Важно е словото. Някой беше казал, че поезия има тогава, когато на думата се учудваш с друга дума. Именно това е важното. Темите може да са различни: война, любов, дружба, очакване... Съществена тема е какво очаквам от живота и какво животът очаква от мен. Какво ще даде на живота моето поколение...
- А има ли кой да насочва младите хора в поезията? Има ли съвременна критика?
- Мога да кажа, че в Полша няма съвременна стойностна критика. Но мисля, че така е и в другите източноевропейски държави. Това е и добро, и лошо. Преди всички се съобразяваха с критиците, защото, ако някой не го правеше, не го публикуваха. Те пишеха умни думи, тежки думи, които хората не разбираха, а понякога и те самите не разбираха себе си. И по този начин сами се изхвърлиха от литературата. Сега критика няма и всеки си пише и публикува, каквото си иска. Обаче някои "поети" наистина нямат реална представа за собственото си "творчество": дали става въпрос за хубава поезия или за графомания. И тук важен е вкусът. Както при маргарина и маслото - трябва да го опиташ, за да разбереш кое е истинското.
- Няма ли опасност при липса на критика и на елементарна самокритичност и наличието на пари някои графомани да се помислят за велики поети? А талантливи хора, които нямат средствата нито да публикуват поезията си, нито да си направят реклама, да останат незаслужено изхвърлени от литературата?
- И да, и не. Ако някой е наистина талантлив, той ще намери начин да публикува стихотворенията си. Той няма как да не бъде забелязан от публиката. Рано или късно. Но трябва да прояви търпение и характер. Има обаче и случаи, когато не толкова талантливи поети имат и пари, и амбиция и се налагат в литературата, а други, които са много талантливи, но не отдават значение на таланта си, написват няколко стихотворения и спират. Такъв е животът, можеш да помогнеш, но не можеш да накараш някого насила да стане поет. Това особено силно важи за жените. Като млади пишат много талантливо, но после идва работата, семейството и те се посвещават на това. А когато децата пораснат и мъжът им омръзне, те отново хващат писалката и се връщат към стихотворенията. Но вече не е същото. Няма я поезията. Случвало ми се е да идват мастити издатели и да искат дадена книга да спечели премията на фестивала. Чета книгата - графоманщина. Няма поезия, просто стихотворна реч. А всъщност истинската поезия може да я има във всичко.
- И все пак има ли място поезията в днешния материален и жесток свят?
- Духовното винаги е било водещо на Изток, а материалното - на Запад. Моделът, който ни предлага западният свят, е следният: работиш много, храниш се, купуваш, спиш. И отново. Съседът има кола, значи и аз трябва да имам. И се получава - имаш кола, но нямаш щастие. Голяма част от гениалните поети не са били богати, но са останали да живеят чрез стиховете си. Успешните автори днес ги налагат чрез рекламата, чрез ходене по разни събития и приеми. Те се издигат не благодарение на своята дарба, а на други фактори. Такъв автор е като модерна вещ, скоро е обречен на забвение.
- Говорим за западен свят и славянски свят. И ти винаги си защитавал славянския свят. Каква е разликата?
- Славянският свят има душа. Има поезия. Не казвам, че няма добри западни поети. Напротив, и там има големи имена в световната литература. Но славянските езици са по-добри за поезия. И като цяло в Източна Европа има повече стойностни поети. Хайде да се отдалечим от поезията. Да вземем за пример музиката. Западните певици пеят технически много добре, а източните пеят с душата си. Аз например харесвам, когато се пее на руски, когато пеят руски певици. Но забелязвам, че и в славянските страни се наблюдава подражание на Запада. Пее се на английски, със западни техники. А това е пагубно. Гледаш международен фестивал и всички пеят на английски. Получава се уравниловка. Къде е националното, индивидуалното? Всяка песен на родния език звучи по друг начин. Налагането на пеене по западен маниер, на английския език за всички, е равносилно да носиш еднакви дрехи или униформи като по времето на Мао Цзедун.
- Има ли борба между ценностите на западния свят и славянските ценности? 
- След Първата световна война славянството е било на мода в Западна Европа. Във всички източноевропейски страни се появява цяла плеяда много талантливи творци. А днес ние сами сме си виновни, че искаме да бъдем насила Запад. Преди дори в облеклото имаше нюанси и лесно можеше да се познае кой от коя страна идва. Днес всички са облечени по западен маниер и не можеш да различиш националността на никого. Според мен изкуството трябва да бъде модерно, но да съхранява националните си особености. Да бъде опознаваемо. Така е и с поезията. Смятам, че източноевропейската поезия, славянската поезия е много по-силна от западната.
- А ти самият как започна да пишеш?
- Когато бях млад, поетите бяха важни, уважавани хора. Момичетата също обръщаха голямо внимание на поетите. Нещо повече, дори ако само познаваш някой известен поет, и това имаше значение. Сигурно затова и избрах поезията. Но най-вече защото може би я нося в себе си.
- Имаш ли любима мисъл, която следваш?
- Опитай се да живееш щастливо. Опитай се да живееш така, както искаш. Иначе няма смисъл. Опитвай се да общуваш с хората. Днес ние сме загубили способността си да общуваме. Вторачени в екраните на телефоните, забравяме, че най-важно е живото общуване. Няма семейство, няма близки, само телефонът. Когато пътувам в трамвая, предпочитам не да зяпам екрана, а да остана насаме с мислите си и наум да разговарям със себе си. Както и да се съсредоточа върху новите си стихотворения.