Актрисата, която живя шеметно и красиво

Димитрина Иванова

Щеше да е на 65 - златна възраст за артиста - ако не си беше отишла преди 8 години. 10 години преди това доброволно се беше оттеглила от светската суета (кога ли пък е присъствала в нея?), може би за да се взира мъчително в "неприличната си свенливост". На прага на смъртта (отнесе я коварната болест на века) констатира, че е живяла "красиво и безотговорно". Катя Паскалева - актрисата, която изигра почти половин стотица роли на екрана и още толкова на театралната сцена. Тя си остава завинаги вечната Мария от космичната Хайтова притча за отмъщението и любовта "Козият рог", която сътвори с режисьора Методи Андонов. Тази роля й донесе и международна слава: награда за женска роля от Панама (1972), награда от Фестивала в Брюксел (1973), отличие за принос в световното кино от Карлови Вари (1976).

"Професионалната ми съдба е много красива"

изповядва в едно от интервютата си акрисата.
Родена е в Петрич, израства в Благоевград и Перник. Твърди, че не е била изкушена от актьорската професия, но още като ученичка стъпва на сцената на Пернишкия театър. Искала да следва археология - защото археолозите "пътуваха много". Баща й обаче я вижда артистка. Във ВИТИЗ Катя влиза "от раз", без предварителни уроци и протекции - успява да смае комисията с великолепно изпълнен монолог на Жулиета. Завинаги запазва уважение към своя учител Боян Дановски. Играе първо в Толбухинския (Добричкия) театър, после - в Пазарджик, където прави едни от най-хубавите си роли (Розалинда от "Както ви се харесва" на Шекспир, Нина Заречная в "Чайка" на Чехов и други). Играе и в театъра в Сливен, в Сатирата, в Театъра на армията. Смъртта проваля проекта на Юлия Огнянова за моноспектакъл - колаж от най-хубавите роли на акрисата.
В киното стартира с епизодични роли - в спрения "Понеделник сутрин", "Отклонение", "Скорпион срещу дъга". До света на Хайтов се докосва с ролята на Найме в "Края на песента". А изборът й за Мария в "Козия рог" е част от легендите около филма. Срещнала се с Методи Андонов на Златните пясъци, където се снимала във филма "Голямата победа". Режисьорът бил изненадан, че е отслабнала ("като студентка бях пълничка") и я ангажира без проби. Хвърля се веднага в дълбокото - облича се в потури и кожи, качва се на коня само седмица преди началото на снимките - и се превръща откровение за историческата съдба на нацията. И още една от легендите около филма - по време на снимки конят я хвърлил, за малко не си строшила гръбнака. След този случай режисьорът разпоредил тя и партньорът й Антон Горчев в рисковите сцени да бъдат замествани с дубльори...

"Талантът изисква да го уважаваш

и да му се подчиняваш. И да му се молиш: не си отивай, аз съм с теб, аз ще съм ти верен до гроб..."- споделя актрисата.
Обаятелност и женствена красота дари Катя Паскалева на всичките си героини. И от сцената, и на екрана успя по своеобразен начин да реализира мечтата си да стане археоложка. Вместо земята, рови упорито и неистово в духовността на своите героини - труд, който за зрителя остава скрит. Всяка от тях има своята социална биография, характер, особена индивидуалност, психологическа типология: телефонистка в "Мъже без работа", Христина в "Иван Кондарев", учителката в "Звезди в косите, сълзи в очите", Стефка във "Вилна зона", Мария в "Спирка за непознати"... изигра ги искрено и ги направи истински. Успели или несретници, селянки или гражданки, убити от живота или интелектуалки, в момент на просветление или на житейски крах, тя успяваше по свой си начин да се слива с тях, да изтрива всеки път границата между герой и изпълнител.
Владееше до съвършенство актьорската техника: с жест, мимика, поглед да разкрива цял един свят. Камерата я обичаше не само заради красивия овал на лицето й и живите й и изразителни очи. Тя беше майсторка на паузите - винаги точно премерени, заредени с взрив от емоции, с богатство на нюанси, при които думите стават излишни. Лишена от женска суета, без лична драма премина от възторжени млади героини към повехнали жени ("Мълчанието", "Забраненият плод", "Аритмия", "Търкалящи се камъни"). Трудните за българското кино 90 години отново я хвърлиха към епизодичките. А проектът на съпруга й Иван Росенов "Между небето и земята" с нейно участие остана нереализиран.

"Да създаваш изкуство се изисква талант

 но освен това са необходими доброта и почтеност"- убедена е Катя Паскалева.
Ведър характер и абсолютен безсребърник - такава я познават всички, общували с нея. Разказват как сама без собствен дом, отишла при Тодор Живков и поискала жилище за семейството на Антон Горчев, с което я свързва дългогодишно приятелство. И как дълго я увещавали да "уреди" и себе си. Когато се шегуват, че и нея, и Невена Коканова величаят като прима на българското кино, отговаря: "Тя е първата". Между двете няма съперничество и злоба. Напротив, разказват, че когато по време на снимките на "Матриархат" Катя трябвало да гони една преяла с люцерна крава по полето, Невена отсрани я окуражавала...
В годините на демокрацията жълтата преса се сещаше от време на време за нея - издебваше я в мълчаливото й бдение пред чашката в кварталното кафене, откриваше я сред бездомниците в градинката пред църквата "Св. Седмочисленици". И в същото време зрителски анкети определят "Козият рог" за най-добрия български филм, Катя Паскалева нареждат сред най-добрите актриси.
Коварната болест я повали. "Болестта ми е като вулкан. Но вулканът само го гледаш, красив е, а тук ти си самият вулкан...". В болницата пише на малки листчета - мисли за живота, за изкуството, за таланта, за съдбата, за смъртта - може би последната й роля. Иван Росенов ги събира в книга - "Книжни квадратчета", заедно с 26 нейни акварела (по рисуването я запалил първият й съпруг, известният пловдивски художник Георги Божинов-Слона).
Когато си отива, приятели и колеги искрено скърбят: "Дарена бе с божествен талант" (Крикор Азарян), "Тя бе емблема за виталност" (Георги Мишев), "Отива си нещо скъпо от младостта" (Стефан Данаилов), "Отиде си едно слънчице" (Мария Нейкова).
В житейския й пъзел останаха непопълнени квадратчета - неизиграни роли, на които можеше да дари таланта и обаянието си. Може би там, в отвъдното, вече е член на българската трупа майстори на превъплъщението. Седи пред чаша кафе между Григор Вачков и Петър Слабаков и заедно се дивят на земната ни суета...