Акад. Никола Съботинов: Не мога да се съглася със Симеон Дянков

Никола Съботинов е роден на 13 септември 1941 г. в Бургас. Завършил е физика в СУ, доктор на физическите науки. Работи в БАН от 1967 г., академик от 2003 г. Ръководи лаборатория "Лазери с метални пари" в Института по физика на твърдото тяло. Има над 340 научни публикации, внедрил е лазери с меден бромид в две български фирми и в Австралия. Председател на БАН е от март 2008 г.

"Дори в САЩ само 14,7 % от учените работят в университетите"

- Финансовият министър Симеон Дянков заяви в интервю за ДУМА, че няма да даде повече пари за БАН, средствата й били достатъчни. Как ще коментирате?
- Учудва ме тази позиция на вицепремиера, че няма да се осигурят средства на БАН. Защото академията ще продължи да играе важна роля в областта на научните изследвания в страната, а бюджетът, който до този момент ни беше определен, не може в никакъв случай да осигури функционирането на академията. Бюджетната субсидия на БАН беше правена с предположението, че ще изпълняваме някакви неясни функции при предстоящо разбиване на академията. Стана ясно, че това няма да се случи, и сега за бюджета академията трябва да има корекция. Още повече, че за тази година това е един лошо направен бюджет. Субсидията е с огромен дефицит, несъобразен с дейностите в БАН.
- Какво покрива субсидията сега?
- Трябва да покрива три основни пера. Първото са заплатите на 7500-те работещи в академията, от които 3 300 са учените, останалите са технически инженерни кадри и малко администрация. При средна заплата 628 лв. по щатно разписание това прави около 56-57 млн. лв. В настоящия момент средствата покриват 70 процента от заплатите.
- Но съставът на БАН се намали в последната година?
- Намали се, но при недостига на средства това позволи реалната средна работна заплата да бъде не 500 лв., както беше миналата година, а 540 лв. Това е първото - ние не можем да изплатим заплатите. Не може хората да работят, а да не получават заплата. Както се развиват нещата, вероятно тази година за последния месец няма да можем да изплатим заплатите. Второто нещо, което трябва да осигури бюджетната субсидия, това е поддръжката на инфраструктурата - лабораториите, апаратурите в тях изискват непрекъсната поддръжка. Не може да се изпълняват научни проекти и задачи, ако не се поддържа инфраструктурата. Трето, ние имаме институти, които изпълняват национални държавни задачи в непрекъснат режим, субсидията трябва да осигури работата на учените, които изпълняват дейностите с национално значение. В тези институти няма собствени приходи, а има ежедневна работа, която трябва да бъде изпълнявана на високо ниво.
- А ток, парно, вода може ли да се плащат от проектите, финансирани от чужбина, от фирми или от ведомства?
- Парите по проекти се отпускат целево за конкретни научни изследвания. За издръжката на лабораториите, за заплати и поддръжка на сградния фонд, ток, вода, парно в проектите пари не се дават. За да спечелиш проект, трябва да имаш осигурена издръжка на лабораторията. Така че тези средства - това са собствените ни приходи, които идват по линия на договорите - отиват директно за научните изследвания, за консумативи и оборудване, за срещи, семинари, публикации на научните резултати и за довеждане на резултата до практическа реализация. Според правилата парите не може да се използват за първите три цели, които посочих. Така че, когато се осигури субсидията за издръжката, ние можем да си осигурим средствата за самите изследвания чрез договорите.
- Според Дянков, било европейска практика само половината пари да се осигуряват от държавата.
- Не мога да се съглася с него. Не е такава европейската практика. Мога да дам пример с някои водещи европейски научни центрове. В "Макс Планк" институтите в Германия например, където се правят изследвания във всички научни области основно с фундаментален характер, субсидията от държавата е 82 % от общия бюджет, който е 1,4 млрд. евро. Собствените приходи са 18 %. Същото е в институтите на друга немска научна организация - обществото "Лайбниц". А БАН има значителни собствени приходи - през 2009 г. при субсидия 85 млн. лв. собстветните ни приходи са 69 млн. лв. -  45 % от общия ни бюджет. През 2010 г. имаме 60 млн. лв. държавна субсидия и собствени приходи 44 млн. лв. Спаднали са, защото когато не се дава издръжка за лабораториите, се разстройва и работата по проекти. Ограничаването на субсидията неизбежно води до намаляване и на собствените приходи, защото в базовите организации се влошават условията за научни изследвания.     
Да спомена и трета германска изследователска оранизация с институти само с приложна насоченост - обществото "Франхофер", дори там бюджетната субсидия е 40 процента. Останалото го осигурява индустрията - ако има в държавата такава индустрия, която да инвестира пари за научни изследвания. За съжаление интересът на нашата индустрия за инвестиране в науката и ползване на научни резултати е още много, много ограничен. Затова държавата трябва да предвиди редица дейности, с които да подпомогне интереса на нашата индустрия към използване на научните резултати. Това са данъчни облекчения и други различни инструменти, които засега в България изобщо не се прилагат.
- Трето нещо, което Дянков казва, е, че е правилно науката да отиде към вузовете, а в БАН да останат само археология, български език и още нещо. Не е ли това пак старото му намерение за разтурване на академията?
- Защо да е правилно, това не го разбирам. Министър Дянков добре знае, че основната научна дейност в България се осъществява в Българската академия на науките. Тя покрива всички важни национални направления, особено след проведената реформа. Като погледнем основните направления в научната ни дейност, това са на практика почти същите приоритети, които има и Европейският съюз. Така че не мога да се съглася ние да ограничим нашите научни изследвания, след като те се провеждат най-качествено и най-ефективно. България трябва да използва качествения научен потенциал, и то в момент, когато се намираме в сериозна криза. Сега е моментът. Много наблягам на думичката "сега". Да се използва в настоящия момент това, което добре знаем - че БАН разполага с висококачествен научен потенциал. Доказано. И то доказано с европейска експертиза. Друга такава експертиза в България няма. Един от най-качествените научни потенциали в България е концентриран в академията. Това личи и от публикационната активност, личи и от международното признание. И още нещо - БАН е единствената институция в сферата на науката и висшето образование, която през 2010 г. направи реални реформи. Ние насочихме нашата политика ясно в полза на българското общество.
Аз тук виждам едно противоречие между изказването на министър Дянков и стратегията за развитие на науката в България. Не виждам желание за използване в максимална степен на това, с което разполага българската държава, за използване на науката в полза на обществото. Виждам желание за преместване на науката към висшето образование. Това би било куцане на един крак. Това е наука, която е нужна на нашата индустрия, на нашата екология, на производството на храни, на справянето с настъпващите климатични проблеми, на сътрудничеството в Дунавския регион, в Черноморския и т.н. Кой ще го върши това? Ами ние реално го правим. Ако нямаме драстичните финансови ограничения, ще сме максимално ефективни. Сега ако тръгнем да правим изследователски центрове от "а" и "бе", както се предлага, ами че това ще отнеме десетилетия! Ние няма да можем да продължим напред, както правят всички нормални страни. Всички се мобилизират, за да се справят с кризата и не случайно "Европа 2020" точно това набелязва - използване на науката. Където има качество, хората го използват максимално.
- Пак се насажда тезата, че науката по света е в университетите, а БАН мълчи и не реагира.
- Не е вярно това, което министър Дянков продължава да твърди - че по света науката се развива само в университетите. За Европа например знаем добре, че от общия брой учени около 36 на сто работят в университетите, останалите са в държавни научни центрове и научни центрове към картелни организации. В Германия 24 % от учените са в университетите. В САЩ само 14,7 на сто от учените работят в университетите. Всички мислят, че американският модел е науката да се развива в университетите. Това не е така. Наши хора казват, че в университетите се правят изследвания, защото там се дават повече възможности за работа в университетски научни лаборатории. В лабораториите на научните организации се влиза трудно, ограничен е броят на външните изследователи, които се допускат. И се създава впечатление, че едва ли не в САЩ науката е главно в университетите. Няма такова нещо. Ако правим стратегия, трябва да мислим и да действаме така, както действат по света.    
- Един въпрос встрани от темата - има ли БАН наистина становище за шистовия газ, защото се чуват разнопосочни неща? А Франция току-що забрани изобщо сондажите за шистов газ.           
- Това е политика на всяка държава. Становище има. То е на научния съвет на Геологическия институт, подписано от директора на института. В него се казва, че ние трябва добре да знаем какво има в недрата на България, затова трябва да се проведат проучванията и да се установи имаме ли шистов газ или не.
- Геолози обаче казват, че научният съвет на института е бил заблуден в услуга на "Шеврон", като му било казано, че проучването ще се прави без дълбочинни взривове, с обикновени сондажи за наличие на газ. Но не е така.
- Доколкото знам, ще се използват техники за сондажни проучвания на дълбочина, до която досега у нас не е достигано. Но не бих искал аз да коментирам, след като има учени специалисти, нека те да спорят и да си кажат мнението.