29 Март 2024петък15:25 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

АЗИЯ

Афганистанците се помиряват в Катар

За целта страната трябва да се справи с вражди на религиозна, етническа и геополитическа основа, както и с тежка суша

/ брой: 85

автор:Елиана Иванова

visibility 1771

Днес на вниманието на нашите читатели бих желала да представя Афганистан - една самотна държава, тънеща в разруха. На 1 май в катарската столица Доха бяха възобновени преговорите между правителството в Кабул и религиозното Движение Талибан. 

Обикновено, когато чуем името на тази страна, първите три асоциации за нея са гражданска война, тероризъм и опиум. Но в момента в разгара си е най-опустошителната суша за последното десетилетие, която е принудила около 260 000 души да имигрират в по-благоприятни райони. През пролетта и лятото снеговете от планините Хималаи и Хиндукуш започват да се топят и пълнят речните басейни на Афганистан. От тях водата навлиза в специално построените и пригодени за водата канали и се разпространява из страната. Както се казва в една известна афганистанска поговорка: "Нека Кабул да остане без злато, но не и без сняг". 

Афганистан трябваше да понесе почти 40 години война, но ето че и екологичните проблеми изострят политическото напрежение. Въпреки че в страната вече започнаха мирни преговори с талибаните, вътрешното разселване, причинено от водната криза, може допълнително да предизвика конфликти. В някои области земеделските производители нямат друг избор, 

освен да се присъединят към въоръжени групи, 

за да изхранват семействата си. Още от времето на съветската инвазия инфраструктурата на страната започна да се руши. Бомбените атентати и годините на вътрешен конфликт унищожиха голяма част от каналите. Тогава талибанската администрация не предприе никакви действия, за да ремонтира тези съоръжения, нито пък взе мерки за изграждане на нова инфраструктура. След нашествието на САЩ през 2001 г. афганистанското правителство с подкрепата на международната общност постави управлението на водите сред приоритетите на вътрешната си политика, инвестирайки средства и усилия за възстановяване на каналите. Но проблемът за разпределението на водите остава сред централните и инфраструктурата на страната в момента е недостатъчна за нуждите на нарастващото население. 

Друг основен проблем, който разделя страната, е етническото и племенното противоборство. Етническият състав е следният: 40% - пущуни, 30% - таджики, 9% - хазарейци, 9% - узбеки, 3,5% - аймаки, 2,5% - туркмени, 2% - белуджи и 4% други националности. Над 99% от населението са мюсюлмани, като 80-85% са сунити, 15-19% са шиити и 1 процент други. 

Афганистанският конфликт няма паузи, станал е постоянен. 

Причините за него имат както вътрешно-, така и външнополитически характер. Можем да твърдим, че вътрешните сътресения се влияят в голяма степен от интересите и действията на външнополитическите играчи. На практика противоречията между външните играчи разпалват раздорите в страната, които на свой ред са обусловени от сложната структура на афганистанското общество. При отслабването на централната власт се провокира конкурентна борба не толкова между различните политически организации, колкото между афганистанските общности: етнически, религиозни, племенни, провинциални или регионални. Всички те веднага се превръщат в субекти на вътрешната политика. Талибаните, например, традиционно разчитат на етническите пущуни в борбата си срещу правителството на Афганистан, но са започнали успешно да привличат към себе си недоволни членове и на други етноси, разширявайки влиянието си. Лишените от граждански права общности на етническите таджики, туркмени и узбеки се присъединяват към талибаните в северната част на Афганистан с подкрепата на местните старейшини и племенни вождове. 

Трети основен проблем е водещата роля на религиозните лидери и радикализирането на афганистанското общество. След събитията от 11 септември 2001 г. на САЩ бе даден картбланш да финансира възстановяването на афганистанската държава и да се опита да изкорени религиозните радикали от Движението Талибан, като паралелно с това ограничи намесата на Пакистан във вътрешните работи на Афганистан и най-вече тази на пакистанските ислямистки организации, традиционно подкрепящи талибаните. Моделът на държавно устройство, който американците се опитаха да изградят в Афганистан, до определена степен гарантираше баланс между интересите на различните общности вътре в страната. От това печелеха и регионалните играчи, като например Иран, който винаги се е интересувал от положението на афганските шиити (хазарейци), традиционно ориентирани към Техеран. 

След обявяването на новата стратегия на САЩ към Афганистан от президента Доналд Тръмп положението в момента започна да придобива заплашителен характер. Тръмп заяви, че правителството в Кабул трябва също да даде своя принос за стабилизирането на политическата ситуация и установяването на траен мир. 

На 19 април в катарската столица Доха трябваше да започне първият кръг между двата основни противника - правителството на Афганистан и представители от Движението Талибан. Те обаче бяха отложени за неопределено време, тъй като президентът Ашраф Гани не се е съгласил със списъка на участниците в мирните преговори. Въпреки това преговорите се оценяват като най-високо ниво на общуване между враждуващите страни от началото на конфликта. 

Официален пратеник на САЩ за преговорите е Залмай Халилзад. На 1 май мирните преговори бяха продължени, 

двете страни са съгласни за прекратяване на огъня 

и изтеглянето на чуждестранните военни сили от Афганистан. В интервю за афганистанската агенция "Толо Нюз" Залмай Халилзад заяви, че "ако талибаните настояват да върнат системата, която преди са имали, според мен това означава продължаване на войната, а не мир. Фокусът ни е върху тероризма. Няма да бъде постигнато споразумение, ако не видим постоянно прекратяване на огъня и ангажимент за прекратяване на войната". 

Халилзад е американец от афгански произход и има опит в страната като бивш посланик. Преговорите за първи път от 17 години насам носят надежда, че може би на вътрешния конфликт ще бъде сложен край. Изглежда, че и двете страни са склонни на компромиси. 

Не без значение е и човешкото лице на войната. Хиляди загинаха и се пожертваха, за да се стигне до днес. Ашраф Гани обяви списък със задачите, с които предстои страната му се да се справи, за да се постигне жадуваният мир. На първо място, Пакистан трябва да бъде убеден да сложи край на враждебните си действия към Афганистан. Талибаните и техните групировки действат на територията на страната с благословията на Исламабад. Мирно споразумение може да бъде постигнато само ако и когато Пакистан се научи да уважава суверенитета на Афганистан. Президентът смята, че устойчивият мир може да бъде постигнат единствено чрез премахване на зависимостта на Афганистан от чуждестранна помощ. Наред с усилията си за постигане на икономически прогрес Гани пое също дипломатически ангажименти за възстановяване на доверието на международната общност в афганистанското правителство. Успешният мирен процес трябва да включва всички фракции на афганистанското общество. Опитът от 1992 и 2001 г. ясно показва, че помирението с една група за сметка на дестабилизацията на друга води до подновяване на конфликтите. Президентът Гани е наясно с това и вече се е срещнал и е участвал в интензивни дискусии с хиляди граждани, включително активисти за правата на жените, представители на гражданското общество и различни политически лидери и религиозни учени. Визията му за траен мир се основава на премахването на враждебните външни влияния, дългосрочното икономическо планиране, дипломатическите ангажименти. Той се стреми да запази конституционните ценности, за да гарантира демократичния характер на властта - един от основните принципи на конституцията на Афганистан. 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ