Або Порошенко, або Путiн

Два дни преди първия тур на президентските избори в Украйна действащият президент Петро Порошенко заяви пред свои привърженици по време на заключителния за кампанията му митинг: "Украинците трябва да гласуват така, както на Кремъл най-малко му се иска... Линията на фронта минава през всеки избирателен участък... Когато вземете бюлетината в ръка, имам една молба, кажете "не" на Путин, кажете "не" на такива като него. Кажете "не" и гласувайте за суверенна, европейска, независима държава". Така Петро Алексеевич с лека ръка обяви всичките останали 38 кандидат-президенти за агенти на Кремъл и реинкарнации на руския му колега Владимир Путин. Порошенко далеч не за първи път публично твърди, че се бори с представители на "петата колона" на Русия, които той олицетворява лично с Путин. В този случай той проявява завидна последователност. Още на 29 януари, когато украинският президент откри в Киев предизборната си кампания, в залата, в която това стана, бе окачен огромен транспарант с надпис: "Або Порошенко, або Путiн ("Или Порошенко, или Путин").  

При това положение едва ли е учудващо, че сутринта на 1 април, в Деня на шегата, хумора и глупаците, Порошенко осъмна с унизително-разгромен за него резултат. 84% от украинците гласуваха за "Путин" и само 16% за сегашния си президент. Това само изглежда като шега. Всъщност на 31 март гражданите на Украйна казаха категорично "не" на политиката на Порошенко, която за пет години вкара държавата в графата на най-бедната държава в Европа, крепяща се на външни кредити и парите на пет милиона гастарбайтери, прокудени да търсят препитание за семействата си в съседните държави на фона на неспирната гражданска война в Донбас. Станахме свидетели на протестно гласуване срещу всички досегашни политици. И резултатът на Порошенко (15,9%), и този на Юлия Тимошенко (13,4%) показва, че на украинците им е писнало от тези персонажи и начина, по който управляват страната. Макар Тимошенко да се противопоставяше на думи на Порошенко и да обещаваше да го вкара в затвора, ако дойде на власт, на практика тя не предлагаше различна политика. 

Тимошенко, за която тези избори бяха май последния й шанс да се качи на политическия Олимп, използваше същата като Порошенко крайна националистическа реторика, насочена към ограничаване на руския език в Украйна, войнствени изявления за бъдещето на Донбас и Крим, подкрепа за непризнатата от православния свят Православна църква на Украйна, която разделя украинското общество. Според патриарха на украинската политология Михаил Погребински, Тимошенко просто не се е съобразила, че нейният основен електорат отдава е украинското село, а в рускоезичните градове тези послания вече отблъскват хората. 

В същото време изненада за наблюдателите бе доброто представяне на бившия съратник на Виктор Янукович Юрий Бойко. Политикът, който се позиционираше като представител на рускоезичния Югоизток на Украйна, зае четвърто място с 11,6% от подадените гласове. Според социолозите Бойко е имал реален шанс да отиде на втори тур предвид малката разлика между втория и четвъртия. Шансовете му обаче бяха пропилени (може би неслучайно) още до началото на предизборната борба, когато неговата партия Опозиционен блок излъчи цели трима кандидат-президенти, защитаващи интересите на Югоизтока. Като резултат, Бойко загуби около 5% от гласовете, които отидоха за вътрешнопартийния му съперник Александър Вилкул (достатъчно, за да се изравни с Порошенко), а социолозите отчетоха, че немалко разочаровани от Опозиционния блок избиратели са гласували за сегашния водач след първия тур Владимир Зеленски.   

Комедийният актьор и шоумен, чийто първи резултат (30,2%) разтресе украинската политика също бе подкрепен масово от рускоезичните части на Украйна. По регионален признак той получава най-добри резултати, следван от Юрий Бойко в източните и южните области, а в Централна Украйна пак е първи, но вече следван от Юлия Тимошенко. В западните области подкрепата за Зеленски рязко спада. Там той печели само в две области. Т.е. и тези избори показаха електоралното разделение на страната такова, каквото го знаем от първия Майдан през 2004 г. Югоизтокът, въпреки войната, патриотичната вълна, репресиите, насилствената украинизация, електоралните загуби от отделянето на Крим и изолацията на част от Донбас, продължава да запазва поведение, което мнозина тълкуват като проруско. Например зам.-директорът на татарския тв канал ATR Айдер Муждабаев коментира така във фейсбук картата с успеха на Зеленски в Югоизточна Украйна: "Отлична карта на тези, с които живеeм в една страна. Това са обикновени предатели. Добавете към тях избирателите на Юлия, Бойко и Вилкул и други кандидати на Кремъл. Нямаме никакъв шанс да ги победим на втори тур." След което Муждабаев призовава да се "стреля" срещу предателите и прогнозира нова революция, но с цената на загубата на 6-8 области. 

Казаното от Муждабаев е характерно за мисленето на хората, които през последните пет години управляват Украйна - "Който не е с нас, е против нас". Дори седмица след първия тур Порошенко продължава да води кампанията си в антируски коловоз, като намеква, че Зеленски е промосковски кандидат. По думите му Украйна се нуждаела от силен президент, който да я вкара в "свободна Европа", а не "да я върне под властта на имперска Русия". Зеленски безусловно няма никакъв политически опит и печели дотук носен от протестната вълна. Зеленски със сигурност е свързан с украинския олигархат и не защото Порошенко го нарича "марионетка на Коломойски" - олигархът, с който президентът воюва вече пет години с променлив успех. Просто Игор Коломойски държи телевизията, чрез която Зеленски като шоумен и актьор влиза редовно в домовете на украинците, и то в ролята на президент. Освен това трудно е за редови кандидати да получат 45% от гласовете в град Днепър (бившият Днепропетровск), който е нещо като феодално владение на Коломойски. Зеленски е противоречив в изказванията си. Той защитава употребата на руския език на публични места и в същото време иска да върне в Украйна Михаил Саакашвили, за да му помагал като "опитен дипломат". Зеленски нарича Русия агресор и окупатор, но в същото време смята да реши конфликта в Донбас по дипломатически път, използвайки Минския формат, но разширен с участието на Великобритания и САЩ. Твърде спорно е, че това ще проработи, но желанието за мирно, а не военно решаване на конфликта е вече похвално. Зеленски обаче все още не се е показал като сериозен политик, твърди политическият консултант Дмитрий Джангиров. Според него той все още играе пред избирателите ролята на президента Голобородко от сериала "Слуга на народа". 

Но пък Зеленски явно бърка в здравето на част от евроатлантическите партньори на Петро Алексеевич. Специалният пратеник на САЩ за Украйна Курт Волкер например заяви, че украинците трябва да изберат между този, който е против системата, и този, който много е работил и много направил за страната - прозрачен намек в полза на Порошенко. Макар разликата между двамата кандидати да е голяма и в полза на Зеленски, Порошенко може да се опита да се обяви за победител, като разчита на американската подкрепа. Това е плашеща перспектива за мнозина, които предупреждават за опасността от трети Майдан, който ще довърши Украйна. Но трябва да си даваме сметка, че Майданът не е събитие. Майданът е технология за прокарването на американската политика в Украйна. Без САЩ няма Майдан. Без САЩ може да има само "обикновени" народни протести, с които властта да се справи по начин, одобрен от хегемона. 

Изборът пред украинците не е лесен. Страната е трайно разделена и решението на проблемите й лежи в плоскост, различна от сменянето на един олигарх с друг в Киев, и изпълнението на рецептите на Запада, които до момента само я отравят. Ако изберат Порошенко, украинците ще получат още пет години от същото. Зеленски е голяма неизвестна, но поне е нещо различно. Впрочем за държава, зачената през април 1918 г. в сградата на Конния цирк на Пьотр Крутиков, изглежда някак си в реда на нещата клоун да стане президент.