А за талисман - листо от Стария бряст

Кръстю Берберов


Наскоро един от символите на Сливен получи поредното признание за своята уникалност, спечелвайки първо място в републиканския конкурс "Дърво с корен - 2013". Свидетел на хилядолетната история на нашия град, Стария бряст достойно заема място в герба на Сливен и по този начин стана единственият жив символ в историята на хералдиката.
За сливналии Стария бряст е нещо много повече от символ. Лично за мен той, заедно с Карандила и с родния ми квартал "Клуцохор", очертава съвсем конкретно понятието "Родина".
И е напълно естествено да се сещам за много такива историйки, в центъра на които е Стария бряст, защото той наистина е в самия център на тази моя Родина, на този мой свят.


Беше по време на тестира, както в Сливен наричаме сезона на гроздобера. Току-що беше създаден Държавният спиртен монопол, предшественик на "Винпром". Основната база на това ново предприятие бяха сградите на бившата винарска кооперация "Шевка". Гроздето от цялата околия се преработваше там. Баща ми беше назначен като главен винар-специалист на винарската изба в "Шевка". По цели дни не го виждахме. Идваше си за малко, хапваше надве-натри и сварваше да поспи за кратко. Шегуваше се: "Дрямвам с лявото око 15-20 минути, после с дясното още толкова и съм готов." Поредният път, като дойде, беше много ядосан и докато си сподели кахърите, време за едно "бързо" спане не остана. Тогава за първи път чух да се споменава това име - Бушата, станало впоследствие известно като символ на ненаситна лакомия.

Стария бряст заедно с едноименния ресторант зад него. В дясната страна на снимката е питиепродавница "Цар Борис" на Димитър Царев. Известен е с това, че по случай Новата 1926 г. изпратил следната телеграма:
"София
До Н.В. Царя
Желая Ви весело прекарване на Новата 1926 година!
Царя"
От Двореца се получил следният отговор:
"Благодаря за пожеланията.
Борис"

А какво се беше случило в "Шевка"?
По време на гроздобера наемаха временно работници да разтоварват камионите с грозде. Бушата се хванал, но не толкова да работи, а да яде грозде. Но даже и добре тренираният му стомах не могъл да издържи на тази силно разслабваща "диета" и Бушата бягал често-често до тоалетната, а през останалото време отново се тъпчел с грозде. Предупредили го, че ще го изгонят, но лакомията била по-силна. Готов бил да работи без пари, само да го оставят при гроздето. По цял ден разправии с Бушата!...

Бушата

След време той превърна тази своя слабост в "занаят", от който печелеше басове, демонстрирайки неимоверно големите си гастрономически възможности.
В по-гладните "купонни" години нямаше пакетирани млечни произведения. Всичко се продаваше на килограм и на литър.
Изпратиха ме с една тенджерка да купя един литър кисело мляко. Собственикът на кварталната млекарница квасеше киселото мляко в едни големи алуминиеви съдове - легени от по 5 и 10 кг.
Още отдалеч забелязах, че пред вратата на магазинчето имаше доста хора. Някои надничаха и през прозорците. До големия тезгях беше застанал един много дебел мъж, който с голяма лъжица бързо лапаше кисело мляко от един леген.
Това беше Бушата. Хванал се на бас, че за 3 минути ще излапа 5 кг кисело мляко. Интересен беше залогът при спечелване на баса: един хляб и два литра прясно мляко?! Бушата обясняваше, че ако останел само на киселото мляко, стомахът му щял да се "остърже", т.е. той да се почувства гладен...
Изненади нямаше. Бушата омете киселото мляко и с подчертано удоволствие започна да си дроби попарата. Скоро и тази диетична храна изчезна в дебрите на могъщата му храносмилателна система. Бушата се ухили щастливо и една солидна уригня разтърси прозорците на околните къщи, предизвиквайки умерена уплаха сред комшийските среди и вероятно смущения в Централната сеизмична станция на БАН.
Едно от най-любимите места на сливналии в празнични дни, че и в топлите летни вечери, беше ресторант "Стария бряст". Тези, които нямаха финансовата възможност да седнат на маса, стояха прави от външната страна на оградата и се наслаждаваха безплатно на хубавата музика на първокласните музиканти.
С малкият ми брат сме радостно възбудени. На ресторант! Голяма работа! Е, ако зависеше от нас, предпочитахме сладкарниците. Хем по-сладичко, хем няма да се заседяваме. Излапаш си пастата, гаврътнеш една малка боза и си готов да бягаш между масите и да се закачаш с другите деца, или каквото там ти кефне. Красота!
На "Стария бряст" правеха страхотни кебапчета. Те бяха малки, но много вкусни, защото се правеха само от агнешко месо. Гарнитурите също бяха малки - зелен лук и марулки. Пиеше се наливна бира - бутилирането още оставаше непознато. Безалкохолните напитки бяха само два вида: лимонада и сайдер. Всичко - твърде скромно.
Намираме свободна маса в лятната градина и сядаме. Не след дълго обаче се усеща, че в ресторанта става нещо нередно. Келнерите, както тогава наричаха сервитьорите, не се мяркаха. Оркестърът спря да свири. Някои от насядалите край масите започнаха да се надигат и да отиват към източния край на градината. Баща ми също стана: "Чакайте тук! Аз ще видя какво става."
След малко се върна и каза кратко: "Номерът на Бушата."
Хванал се на бас, че ще изяде 100 кебапчета с гарнитурите и ще изпие два литра ракия. Поради тази причина скарата работи само за него и не сервират кебапчета на другите клиенти.
След малко при нас дойде управителят на ресторанта, който беше добър познат на татко. Извини се и ни информира, че скоро няма да ни обслужат, защото кебапчетата са на свършване и отишли да търсят кайма отнякъде. Посъветва ни да отидем другаде. Баща ми предложи на сладкарница. Ура! Дори по-добре!
Още не седнали, и към нас приближава възрастна келнерка, настанява ни на масата и с поглед ни пита за поръчката. Татко казва: "Дайте ни тригуни!" И тук най-неочаквано малкият ми брат, който още не ходеше на училище, развесели цялата компания, като коригира поръчката на татко: "Не три! Дайте ни четри гуни!" Горкият, той веднага съобразил, че ако донесат само три гуни, има опасност да остане без гуна.
В това време край нас профуча единствената линейка на болницата - тя возеше Бушата. "Героят" този път не спечелил баса. Припаднал на втория литър ракия.
На другия ден седмичникът "Сливенско дело" гневно критикуваше управата на "Стария бряст", че допуска такива "сеири" за сметка на доброто обслужване на гражданите.
А като си помисли човек, от такива "сеири" се създава колоритът на всяко селище. Без такива весели случки животът, особено в по-малките общности, е твърде скучен. Дните се нижат еднообразно и "завършват с Първа програма", както се пее в една популярна песен.
Пък то тогава и телевизия нямаше!...
А житейският път на Бушата завърши в Белене. Гастрономическият му начин на живот го беше довел до пълно лентяйство и морално падение. В стремежа си да намери средства за утоляване на хроническия си глад, той беше станал сводник на собствената си жена.
Може да се спори доколко е била справедлива Темида в този случай, но невъзможността да си осигури в лагера храна в "промишлени" количества, както е свикнал, го довела до гладна смърт...
Да завършим обаче с нещо оптимистично. Преди десетина години доста пътувах по света. Признавам си: винаги съм се страхувал да летя със самолет, а се налагаше. И тогава реших личния си фобиен проблем, като си направих талисман: ламинирано листо от Стария бряст. Винаги е с мен. Подхилвате се, но талисманът ми действа! Нито веднъж, откакто го нося, не съм попадал в произшествие със самолет. Надявам се да забравите за такива талисмани до пролетта, за да не бъде оскубан Стария бряст.