А ползата каква е?

Всяка година е едно и също. Дойде ли време да се отчита Народното събрание, кой депутат, къде и за колко пари е пътувал, праведният гняв връхлита обществото и се започва: тия обиколиха Земята 20 пъти, 30 пъти, 100 пъти, срама нямат ли, къде са те, къде сме ний, ууууу... После се започва едно броене на пътни, дневни, нощни, бензин, коли, на пари за ремонти, броят се кебапчета, кюфтета... Истинска благодат за популистите.
Не е проблем, че някой е пътувал еди колко си и еди къде си. Проблем е, че нямаме точен отговор на въпроса каква е ползата от това, че народните представители обикалят като Пантелей пътник. Някой виждал ли е отчети на колко хора е помогнал конкретен народен представител, на колко хора например е намерил работа, защото това е едно от най-честите искания, отправяни към тях?
Ще кажат, че Народното събрание не е нито бюро по труда, нито благотворително дружество. Така е. От друга страна обаче, хората очакват от конкретния народен избраник конкретни дела, които да разрешат конкретните им проблеми. Нали уж заради това са тези пътувания из избирателните райони, приемните, които организират. Ще кажат, че тези въпроси се решават чрез законите, които приема парламентът. Аха. Само дето нямаме усещане, че това обяснения е задоволително.
Очевидно има противоречие между очакванията на избирателите за ролята на техните избраници, възможностите им и реалната им дейност. И докато това противоречие не се разреши, народът ще гледа в "канчето" на депутата. И никой няма да има полза от това.