15 Декември 2018събота03:09 ч.

Мазохизъм

/ брой: 88

автор:Николай Коев

visibility 2764

    Чудя се какво още трябва да се случи, за да прозре клетият българин, че управляващите в момента теглят държавата към пълен провал. Или аз съм безкрайно тъп, та дори и безнадеждно вдлъбнат в отрицанието си на ръководната безнадеждност на компанията дилетанти на власт, или докаралият ги с гласовете си електорат е решил в миг на отчаяние да сложи по нестандартен начин край на мъките си с ритуален скок в блатото на либералдемокрацията. То не бяха безумни решения, открит лобизъм, примитивен реваншизъм, кадрови недомислия и какво ли не още с отрицателен знак за интересите на обществото, че при нормални условия отдавна вълната на протеста с последстващ вот да са отвели тези хора в дълго опозиционно изгнание. Да, но не се случва. Дори колкото и да се съмняваме в точността на всякакви там проучвания на общественото мнение /остана ли такова?/, данните сочат отново позната графика. Начело е ГЕРБ, следван на съвсем достатъчно за размисъл разстояние от БСП, традиционния играч ДПС и превръщащото се в традиционно недоразумение Ре/де/форматорски блок.
    Та питам се наивно, какво става? Нима българинът се е превърнал в непоправим мазохист. Кой ли не отблизо и далеч го шиба здраво с плетения камшик на мизерията и унижението, а той скимти от кеф и гледа евроинтеграционно блажно и партньорски предано и иска още, и още, и докрай, и... безкрай. Къде отиде националната гордост и достоинство /при френския посланик ли?/, здравият дух и съпровождащото го временно тяло /при Москов ли?/, енергийната ни независимост /при Кунева, но не само/, относително ниската ни външна задлъжнялост /при Горанов ли?/, що-годе независимата ни външна политика /при Митов ли?/, славянската ни принадлежност и благодарност към руските освободители /при Плевнелиев ли ?/, и пак при него - почитта към героите от Втората световна война, освободили Европа и света от мракобесието на хитлерофашизма. Изчезна ли дори волята ни за запазване на националната ни идентичност или потъваме в криворазбраната схема за толерантност и многообразие?
    Това са само част от въпросите, на които много добре знаем отговорите. Те натрапчиво висят във въздуха около нас, навират се арогантно в очите ни, виждаме ги и усещаме със сетивата си, но и отвръщаме с примиренчески поглед. Понякога роптаем, но думите са евтина стока за многократна употреба, която изобщо не впечатлява властелините на държавната дума, които управляват живота ни. Те добре знаят, пък и са ги научили по-вещите от тях, че свободното слово е като пункция за напрежението в мозъка. Онзи отдушник за неправдата, който винаги е вършил добра работа, особено в среда с пиетет към манипулацията. Затова те казват:"Нека говорят, това ще ги умиротвори. Пък и, както е известно, дума дупка не прави". И народът си говори, дори малко изнервено, че Бойко поискал да сменя конституцията, за да си направи удобен Висш съдебен съвет. Все едно основният закон на държавата е правилник за вътрешния ред на вход от панелка и когато си домоуправител, можеш да си го променяш по свой тертип.
Мълвят също притеснени, че здравната каса слага лимит за плановите операции, хемодиализата и интензивното лечение, но и, представете си, на ражданията. Което си е направо наш световен принос в здравната практика. После успокоени, попаднали с връзки в интензивното, със сетни сили и надежда най-после да им сменят памперса шептят с възторг за българския триумф в Лувъра и остават на инат в живота, защото ги крепят пророческите дума на министър Рашидов, че ни "приемат като велика държава". Пък и премиерът, дори втвърдил тона пред френския президент Оланд, че с дисциплина сме изпълнили заръките на Брюксел по отношение на "Южен поток" и сега без вина търпим санкции от руска страна...
    Такива ми ти приказки, говори си народът. Изпразва си словесно напрежението където и когато си поиска и в държавата е градивно спокойно като в среднощна мотриса на софийското метро. Може да се каже дори - съзидателно. И като притвори очи в съзнанието на нашенеца изплуват приказни картини. Ширнали са се едни екологично чисти култури, тъй като е ликвидирана гадната социалистическа промишленост. Доволни от живота собственици на земи и добре платени ратаи прибират богата реколта от зеленчуци и бързат да товарят тировете, че половин Европа, та и чак в Русия, чакат българските домати. До китно градче пък блестят заводските корпуси на германски автомобилен гигант. Нещо не се чете фирмата. Но няма значение, ние кандисваме на "Мерцедес", на "Фолксваген" и на нещо друго от този сорт.
    За съжаление обаче очите се отварят. Хапчето ли, хъбчето ли е подействало, все едно. И пред взора български зейва голяма черна дупка. До нея втора, трета... Мълчание. Нали дума дупка не прави, пък и обратно!?

Президентът даде Бюджет 2019 на Конституционния съд

автор:Дума

visibility 8

ВСС даде Лозан Панов на Инспектората

автор:Дума

visibility 126

"Малки призми" сменят "рибните перки" по "Графа"

автор:Дума

visibility 136

Валери Симеонов е номиниран за "Човек на годината"

автор:Дума

visibility 384

Месото и хлябът поскъпват след Нова година

автор:Дума

visibility 241

/ брой: 243

Кутия цигари поглъща 17% от дневния доход на българина

автор:Дума

visibility 206

/ брой: 243

ЕЦБ спира да изкупува дългове

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 243

Косово ще прави армия

автор:Дума

visibility 103

ЕС удължи санкциите срещу Русия

автор:Дума

visibility 115

Евролидерите отрязаха Мей за нови преговори

автор:Дума

visibility 150

Гафа за "Графа" и покрусеният Крусев

автор:Деси Велева

visibility 471

/ брой: 243

Независимият зависим

автор:Евгени Гаврилов

visibility 283

/ брой: 243

Да почетем ястребинчетата заедно!

автор:Дума

visibility 349

/ брой: 243

Как могат да се убиват деца в една европейска държава?

visibility 416

/ брой: 243