Деволският просветен и книжовен център

Проф. Николай Димков

През втората половина на VIII век териториалното разширяване на България e насочено на юг и югозапад. По времето на хан Кардам (777-802) междуособните борби в държавата приключват и за него не било трудно през 789 г. да поведе войските си по долното течение на р. Струма, населявано от племето стримонци, което е от славянски произход. Малко по-късно са разбити и войските на император Константин VI.
Завоевателната политика продължила и при хан Крум (802-814), който присъединява през 805 г. Трансилвания и Долна Панония. В 837 г., по времето на Пресиян (836-852), славянските племена от Родопската област, Беломорска Тракия и Южна Македония се вдигат на бунт срещу господството на Византия. Това става с намесата на българската държава, в резултат на което славянските племена от югозапад са включени към българската държава. Териториите са наричани от византийските хронисти с името славини, славянска земя. По-после вече започват да се наричат с прабългарското име Кутмичевица, което пък ще рече нова земя, новоприсъединена земя. Познато е и името Трета част от Българското царство.
Естествено, основната задача на българите е да заздравят и задържат позициите си на тази територия и впоследствие да я превърнат в "част от територията си". Вторият, не по-малко важен въпрос, е бил славянското население да се приобщи към прабългарското, което е можело да се постигне с християнизацията му. Така княз Борис (852-889) използва учениците на братята Кирил и Методий по най-разумен и смислен начин.
Св. Климент е изпратен в Югозападна България през втората половина на 886 г. През това време княз Борис извършва някои административни промени, които да създадат условия за нормална работа  в новоприсъединените земи към обширната Българска държава. Тези промени се свеждат най-общо до смяната на управителя на Кутмичевица - Котокий, и поставянето на негово място на славянина Домета (Добета, Довета): "...Отне Кутмичевица от Котокий [княз Борис] и, освобождавайки го от диоцеза, постави за неин началник Добета." Това е по-приемливо. Кутмичевица се възприема като "едно от десетте военно-административни поделения на тогавашна България". В нея влизат земите на Западна Македония (с Велес, Прилеп, Битоля, Мъглен, Кичево, Дебър, Охрид и вероятно Костур), както и Южна Албания (с Главиница - Кефалония) - фактически до Адриатическо море. Думите от Пространното житие: "предал блажения Климент на Домета или по-скоро Домета на Климент" означават обличането на Св. Климент в държавна власт и на Домета в духовна, за да има пълно взаимодействие между двамата политически мъже. Иначе всяко неразбирателство между тях би довело до провал на държавните интереси, преследвани от княза.
Както изглежда, Домета е бил от най-приближените и верни хора на княза в Плиска, за да го изпрати той в най-отдалечения югозападен край на България, където е трябвало да се свършат няколко основни неща: да бъде завършено покръстването, започнато преди това от Кирил; да бъде утвърдена християнската религия; да бъде наложен старобългарският език и не на последно място да бъде въведена глаголицата, а впоследствие и старата азбука - кирилицата, което става със знанието и благословията на Преславския двор. Другояче не е било възможно. Наред с административните въпроси, които е движел, Домета е бил и най-близкият човек до Климент и е отговарял за всичко, което се прави там.
Охрид, за който толкова много се говори в науката, не е можел да свърши такава работа като Девол. Още повече, че Охрид е отдалечен от териториите на Южна Албания, към което е насочена дейността на Св. Климент. Деволският край, населението на който е било в по-голямата си част двуезично, имал нужда от здрава ръка. Затова го избира и княз Борис, а по-късно и цар Симеон. Охрид започва бързо да се издига, когато в края на Х век е бил избран от цар Самуил за столица на Българската държава (997) и става седалище на българския патриарх и на висшето духовенство.
След това княз Борис издава нареждане "до всички жители на тази страна да приемат светеца с почит и да му предоставят преизобилно и щедро всичко, да го удостояват с дарове". Уважението от страна на княз Борис към Св. Климент е изключително голямо. То е като към най-висш държавен сановник и той го засвидетелства още при пристигането на Методиевите ученици в Плиска, когато заповядва "да им дадат жилища, които били определени за първите от приятелите му (к.м. - Н.Д.)".
 За център е избран средновековният български град Девол, който днес не съществува. Според археологическите разкопки, той се е намирал в днешна Албания, между сегашния гр. Корча и с. Звезда, на източния бряг в горното течение на р. Девол. Стефан Младенов извежда Девол от тракийски, което означава тека, тичам и то е може би най-правилно. За пръв път Девол се споменава през II в. Област Девол, град Девол и река Девол се срещат в много извори. Например в грамотата на цар Иван Асен II от 1230 г., дадена на дубровничани; среща се още в първата грамота, дадена от император Василий II на охридския архиепископ през 1019 г. и т.н. Девол е присъединен със земите около него към България през князуването на Борис I. Важното е да се отбележи, че Св. Климент е държал проповедите си в църквата на гр. Девол, въпреки че по времето на княз Борис били построени и другаде. Тя е служила, както се вижда, за официална. Девол продължава да бъде център и седалище и после, когато Св. Климент през 893 г. е заместен от Св. Наум. Безспорно, в областта е имало няколко училища, но те са били подчинени на Девол.
Важен момент в историята на Българската държава е провеждането на Преславския народен събор, свикан по инициатива на княз Борис. Той e трябвало да утвърди новата столица Преслав, да узакони християнството над езичеството и да замени глаголицата с кирилицата. Изоставянето на столицата Плиска и заменянето с Преслав означава, че се скъсва със стария ред, битувал в държавата и сред народа. България се включва в голямото семейство на християнството и тръгва по нов път. Това е един от съществените моменти на събора. Княз Борис искал да направи тоя важен факт със знанието на народа и не бивало да повтаря грешката, която допуснал при покръстването, което сторил тайно от народа и с това, както е известно, предизвикал размирици.
Важен момент на събора е също замяната на глаголицата с кирилицата. Това не става толкова бързо. Трябвало е книжовниците да "привикнат" към новата стара азбука, за да я прилагат и да могат да транскрибират глаголическите текстове в кирилски. Вероятно към решенията на събора спада и изпращането на Св. Наум в Девол за ръководител на книжовната школа на мястото на Св. Климент, който е избран за епископ и се оттегля в манастира си в Охрид. Всички тези решения на Преславския събор, несъмнено са разпратени до всички краища на България и на първо място до Деволския книжовен център.
В Пространното житие ясно се казва, че Охрид има друго предназначение - за почивка, а просветата и културата се творят в Девол! Изграждането на манастира на Св. Климент в Охрид и на Св. Наум на брега на Охридското езеро потвърждават още веднъж това по безспорен и категоричен начин.
Текстовете, по които работят в двете средища - Плисковско-Преславското и Деволското, не са се отличавали в езиково отношение. Да се допускат различни отклонения е повече от абсурдно, защото нито княз Борис, нито цар Симеон са гледали на двете средища като на две школи, изградени на базата на два различни езика и на две различни национални литератури в момент на своето формиране, а още повече да се говори за Охридска правописна школа е нелепо. Подобно схващане означава да не се разбира държавната политика на двамата владетели - княз Борис и цар Симеон, или най-малкото да се мисли, че те не разбират от държавна политика. Не трябва да се забравя, че Св. Климент в продължение на три десетилетия като учител, просветител и епископ в Югозападна България е пратеник на официалната държавна власт, а не забягнал от Плиска!? Неговата задача е да утвърждава и защитава езика и религията, а не да изгражда самостоятелна литература, откъсната от Плиска и Преслав, известна в днешно време като македонска. В противен случай нито княз Борис, нито цар Симеон биха го държали толкова време на това възлово и отговорно място.
Не е било възможно в никакъв случай да се правят експерименти в България, защото Св. Климент би го последвала съдбата на болярите в Плиска. Но, ако болярите все пак са част от един заговор, то делото на Св. Климент има вече общонационален обединяващ характер. Затова е изключено тук да се говори за две школи - Плисковско-Преславска и Охридска. За да има школи, трябва да има и отлики, които ги характеризират като индивидуалност, а те липсват.


Фрагмент от паметника на Св. Климент Охридски пред Софийския университет, дело на проф. Любомир Далчев


Карта, на която е изобразен Девол, центърът на българската средновековна просвета и духовност, създаден през X в. от княз Борис I с участието на Св. Климент Охридски и Св. Наум Охридски