30 Октомври 2020петък19:43 ч.

На фокус

Борисов превръща България във финансова пирамида

За месец и половина във властта управляващите навъртяха 5,308 млрд. лв. вътрешни и външни заеми

/ брой: 293

автор:Станка Динева

visibility 2282

Българската държава заприлича на финансова пирамида - тегли заеми, за да плаща лихви по стари дългове и да връща борчовете си. Ето и фактите. За месец и половина във властта правителството с мандата на ГЕРБ и с подкрепата на РБ, ПФ и АБВ е изтеглило или договорило 5,308 млрд. лв. нови държавни вътрешни и външни заеми. Няма грешка, информацията може да бъде проверена в сайта на Министерството на финансите. Там са публикувани всички емисии държавни ценни книжа, пуснати до момента на вътрешния пазар, данни за евро- и доларовите облигации, както и всички останали теглени от България и неизплатени до момента външни заеми.

Заемите отдавна са любим спорт на премиера

Тегленето на заеми отдавна се е превърнало във втория любим спорт на премиера след футбола. До този извод може да стигне всеки, който проследи бясното темпо, с което и първото правителство на Борисов е трупало борчове. Ежегодните справки, които Министерството на финансите публикува, показват, че за периода 2010-2013 г. кабинетът му е изтеглил 2,5 пъти повече вътрешни кредити, отколкото всички други правителства взети заедно за времето от началото на 2003 г. до края на 2009 г. За посочените 7 години кабинетите са емитирали ДЦК общо за 1,718 млрд. лв. Докато за четирите години от управлението на първото правителство на Борисов са изтеглени от вътрешния финансов пазар 4,399 млрд. лв.
Към тази сума трябва да добавим 4 млрд. лв. фискален резерв, който беше профукан от първото правителство на ГЕРБ. А също и 1,4 млрд. лв. резерв на Националната здравноосигурителна каса, които бившият финансов министър Симеон Дянков похарчи, преди да се заеме с преподавателска работа в Москва. Така общо от дългове и от резерва на държавата и на здравната каса кабинетът "Борисов 1" "усвои" почти 10 млрд. лв. Ако трябва да сме пунктуални, става дума за 9,799 млрд. лв.
Четенето на

дълговия календар на управляващите

изисква здрави нерви, за да преглътне човек потискащата информация, че отново затъваме във вътрешни и външни борчове. И че толкова скоро, след като преживяхме краха на лева през 1997 г., пак стремглаво се носим по нова дългова спирала, чийто край не обещава нищо добро. Човек остава с усещането, че с небивала скорост летим към гръцкия модел на задлъжняване, но с една очевидна разлика - Атина раздаваше пари на гражданите си, а в България те потъват неизвестно къде, докато бившия финансов - Симеон Дянков, и настоящият - Владислав Горанов, ни обясняват, че трябва да затягаме коланите.
Но да прочетем фактите, които МФ само публикува. От встъпването в длъжност на кабинета "Борисов 2" до 9 декември, когато са пуснати на финансовия пазар последните ДЦК, са завъртени 6 емисии. Най-често са преотваряни стари, пуснати от кабинета на Пламен Орешарски. С 4 от тях са пласирани книжа за 138,3 млн. лв. Падежът им е през 2019, 2021 и 2024 г. Пуснати са и две краткосрочни емисии за крупни суми. Едната е за 9-месечни ДЦК, а другата е едногодишна. Всяка е за по 400 млн. евро или по 780 млн. лв. Общо това прави 1,560 млрд. лв. Падежът и на двете е през 2015 г. - едната през септември, другата през декември.
Справка с календара на ценните книжа, пуснати само през тази година, показва, че лошото тепърва предстои. През 2015 г. правителството ще трябва да погаси 1,860 млрд. лв. вътрешни борчове. През 2016 г. сумата е 205 млн. лв. През 2019 г. - 310 млн. лв. През 2021 г. - 282,4 млн. Най-тежко ще е през 2024 г. Да му мисли този, който ще е финансов министър. Тогава трябва да бъдат платени общо 3,291 млрд. лв. На 15 юли правителството трябва да брои 380 млн. лв. за емитираните сега ДЦК. На 3 септември е падежът на еврооблигациите, пуснати на международните финансови пазари на 27 юли от правителството на Орешарски (който бе принуден да тегли 3 млрд. лв. главно, за да покрие падежи от времето на Милен Велчев и липси от предната година на ГЕРБ). Тогава държавата или ще трябва да плати 1,493 млрд. евро, което прави 2,911 млрд. лв., или да пусне нова емисия. Вероятно ще бъде избран вторият вариант. В описаните суми не са включени лихвите по тях.

Рекорд за броени месеци

Правителството на Борисов е първото в най-новата ни история, чието мнозинство в парламента му разрешава да изтегли рекорден външен заем за период от година и два месеца. С втората актуализация на държавния бюджет за 2014 г. 43-то Народно събрание разреши на кабинета да увеличи външния дълг на страната с 4,5 млрд. лв. "при условие на последваща ратификация през 2015 г.". Отделно от това буквално до дни парламентът ще разреши нови външни заеми в размер на 8,1 млрд. лв. Общо това прави 12,6 млрд. лв. Справка с месечния бюлетин на МФ "Държавен дълг" към 30 октомври 2014 г. показва, че номиналният държавния дълг е 9,416 млрд. евро, или 18,361 млрд. лв. Т.е. новият представлява 68,6% от изтегления и непогасен до момента борч от началото на промените до посочената дата. 
Част от парите от тазгодишния допълнително отпуснат лимит за външен кредит отидоха за осигуряване на финансиране за изплащане на гарантираните депозити в Корпоративна търговска банка. Известно е, че във Фонда за гарантиране на влоговете има недостиг. До момента там са събрани 2,1 млрд. лв. Необходимите средства за КТБ са 3,7 млрд. лв. Беше решено липсващите 1,6 млрд. лв. да бъдат осигурени с външни заеми.
Тъй като парите трябваха спешно, кабинетът поиска, а парламентът разреши, да бъде сключен договор за т.нар. мостови заем в размер на 1,3 млрд. евро, което прави 2,535 млрд. лв. На 26 ноември пресцентърът на МФ съобщи, че четири банки са се съгласили да дадат временно пари на България. Това са "Ситибанк", "Ейч Ес Би Си" и местните клонове на "Сосиете Женерал Експресбанк" и "Уникредит". Целта е управляващите да удържат положението до следващата година, когато България ще емитира нови еврооблигации. Според изявления на финансовия министър Владислав Горанов това може да стане около средата на 2015 г. Беше обявено предварително, че останалите са за покриване на допълнителния дефицит за тази година. На практика до достигането на позволените 4,5 млрд. лв. остават 1,965 млрд. лв., които вероятно ще отидат за това.
На 27 ноември Горанов подписа договор за 500 млн. евро заем с Европейската инвестиционна банка. Това прави 975 млн. лв. Парите са за осигуряване на съфинансиране по проекти по европейските програми. За тях държавата е длъжна да осигури участие, което варира между 20% и 30%. По думите на финансовия министър този почти милиард ще е от онези 8,1 млрд. лв. нови външни кредити, които все още не са разрешени от парламента.

Борисов си прави втори бюджет - от кредити

Кратка справка с разчетите на хазната за 2015 г. показва, че правителството на Бойко Борисов на практика си е направило втори бюджет за догодина, но от... заеми. Предвидените разходи в новия държавния бюджет за 2015 г. са 9,127 млрд. лв. Планираните 8,1 млрд. кредити са равни на 88,75% от разчетите на държавата за догодина. Ако ги сравним със заложените разходи по консолидираната фискална програма, ще видим, че те представляват 15,5% от харчовете на централната власт, общините, осигурителните институти и всички останали институции със самостоятелни бюджети. Прогнозата за разходната част на консолидираната програма е за 32,824 млрд. лв. И, последно, бъдещите заеми представляват близо 10% от БВП. Очакванията са цялото национално стопанство на България да произведе и изтъргува през 2015 г. всичко 82,406 млрд. лв.


И Близнашки теглил като за последно

Служебното правителство на Георги Близнашки управлява страната 3 месеца и 1 ден - от 5 август до 6 ноември. За този кратък период то е навъртяло вътрешни заеми за 693,25 млн. лв. Няма месец, в който да са пускани ДЦК само по веднъж. Още на шестия ден от встъпването си в длъжност - на 11 август, то емитира 50 млн. лв. 5-годишни книжа. Петнадесет дни по-късно вече е на пазара втората порция от 50 млн. лв.
Най-голямата емисия е предложена на паметния ден 9 септември. Тогава са емитирани 300 млн. лв. 1-годишни сконтови ДЦК с падеж на 10 септември 2015 г. Изглежда и те не стигат, защото на 15 септември са пуснати в продажба нови 60 млн. лв. 10-годишни, чийто падеж е в средата на юли 2024 г. Оказва се, че септември е любимият месец на кабинета "Близнашки" за емитиране на книжа, защото на 24-ти са пуснати в оборот трета серия ДЦК за 35 млн. евро или 68,25 млн. лв., чийто срок на погасяване е 7 години. Парите за емисията трябва да се броят на 12 февруари 2021 г.
Октомври също не е пропуснат от служебното правителство. То пуска две емисии - на 7-и и на 20-и, на обща стойност 110 млн. лв. Едните са с падеж 2019 г., а другите 2024 г. Три дни, преди да си тръгне от кабинета в МС, Близнашки дава картбланш за един последен заем. На 3 ноември са емитирани 55 млн. лв. със срок на погасяване 2016 г.
Да му мисли който ще е премиер след 2020 г. Такива пари трябва да плаща, че няма да му се размине нов дълг.
 


За какво ще харчи кабинетът 8,1 млрд. лв. нов външен дълг

"През 2015 г. се планира поемането на нов държавен дълг от 8,1 млрд. лв., от които: 2,5 млрд. лв. са за финансиране на планирания бюджетен дефицит през 2015 г.; 4,2 млрд. лв. за дълга в обращение, който следва да бъде рефинансиран; 0,4 млрд. лв. са буфер за обезпечаване на краткосрочни флуктуации на фискалния резерв; както и 1 млрд. лв. нов заем от ЕИБ за съфинансиране на проектите от оперативните програми от фондовете на ЕС през 2014-2020 г. Сумата в размер на 4,2 млрд. лв. за рефинансиране на дълга в обращение представлява: 3,5 млрд. лв. краткосрочен дълг, емитиран в последното тримесечие на 2014 г. за подкрепа на финансовата система и за финансиране на дефицита, заложен в изменението на държавния бюджет на България за 2014 г., а 700 млн. лв. са за погасяване на стари задължения с падеж през януари 2015 г. Погасяването по външните глобални облигации в размер на 1,7 млрд. лв. с падеж януари 2015 г. е обезпечено през 2014 г. след успешен пласмент на емисия облигации на международните пазари." Това пише в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза на правителството, която играе ролята на мотиви към бюджета за 2015 г.
В този пасаж има шокиращо признание: само за последните три месеца са изтеглени 3,5 млрд. лв. нов дълг. Закономерно възниква въпросът събирала ли е въобще данъци Националната агенция по приходите през това време, щом се е налагало държавата да тегли заем подир заем? И ако има постъпления - а ежемесечните отчети на МФ за изпълнението на приходите в бюджета показват, че има, то тогава за какво са изхарчени толкова много пари?

Андон Балтаков оттегли оставката си

автор:Дума

visibility 1

Корнелия Нинова е в болница с коронавирус

автор:Дума

visibility 82

Станислав Владимиров е кмет на годината

автор:Дума

visibility 62

ЕК не преговаря с Русия и Китай за доставка на ваксини

автор:Дума

visibility 33

Цунами край Измир след мощния трус

автор:Дума

visibility 73

7 по Рихтер удари Турция

автор:Дума

visibility 161

И Великобритания обмисля пълна карантина

автор:Дума

visibility 143

Датата

автор:Дума

visibility 183

/ брой: 207

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ