След изборите властва песимизмът

Предсрочните избори за Народно събрание трябваше да сложат край на атмосферата на нетърпимост в страната, да осигурят парламентарно представителство на повече обществени групи и да отворят пътя за спешни мерки в много сектори, които не търпяха отлагане. Нищо такова не се случи. Нито обществото се успокои, нито партиите удовлетвориха избирателите си, нито бяха предприети уж спешните мерки. С повече конкретика това установи проучване за обществено-политическите нагласи след изборите, проведено от екип на социолога Живко Георгиев (Gconsulting) в периода 18-28 октомври 2014 г. по поръчка на ДУМА.  
Проучването е представително за населението на България на възраст над 18 г. и е осъществено сред 1504 българи, от които 300 души, които през 2013 г. са гласували за БСП, но тази година са предпочели друга партия или не са гласували. В рамките на проекта са направени и 5 групови дискусии в София, Пловдив, Бургас, Плевен и Кърджали.

61% от българите смятат, че страната върви "към по-лошо"

Основният извод на социолозите е, че след изборите в оценката на гражданите продължава да властва песимизмът. Според 61% от интервюираните развитието на страната продължава да е "към по-лошо", а оптимистите са едва 9%.
Само 1 на сто от хората оценяват ситуацията след изборите като благоприятна, едва 12 на сто - като спокойна. Затова пък според 80 на сто след изборите живеем в напрегната обстановка или направо в критична. Половината от българския народ - 50 на сто, смята че след съставянето на правителство нищо няма да се промени или ще стане по-лошо (проучването е правено преди съставянето на кабинета). Едва 7% вярват, че ще има значително подобрение и от това незначително малцинство над две трети са гласоподаватели на ГЕРБ.
Изключително показателни за отношението на мнозинството българи към парламента са нагласите към парламентарно представените 8 партии и коалиции - положителното отношение към всяка от тях е два и повече пъти по-ниско от отрицателното.
Един от разрезите на проучването показва как се самоопределят българите между двата полюса на крайно лявото и крайно дясното. Като силно леви се определят 16 на сто от хората, като центристи - 66 на сто и като силно десни - едва 15 на сто. Затова, когато днес парламентът и правителството лансират крайно десни политики и практики, те няма да бъдат одобрявани от огромното мнозинство българи. Сред електората на БСП като леви се определят 86 на сто от хората, но висок процент привърженици на лявото има и в АБВ - 42%, в "Атака" са 11%, а сред негласуващите - 14%.
В изследването има сравнение между нагласите по отношение на двете водещи партии ГЕРБ и БСП. Изводите на социолозите според данните от анкетите са: и ГЕРБ, и БСП се мислят като политически силно ангажирани с олигархията, с богатите, "което за ГЕРБ е донякъде естествено, но за БСП е вредно". Хората подозират и двете партии, че отстояват теснопартийни интереси и свои хора и фирми; че БСП по шизофреничен начин, освен за най-богатите, се мисли като "загрижена" и за бедните, социално слабите, пенсионерите; че и двете партии не се възприемат като политическо представителство на мнозинството.    Когато и двете доминиращи политически формации се мислят по този начин, няма защо да се чудим, че огромната част от гражданите се чувстват политически непредставени, докато политическото представителство на бизнеселита е гарантирано - който и да е на власт, обобщават социолозите.
Отговорите на въпроса кои са най-авторитетните политици показват няколко важни за ситуацията в момента неща:
- Сред най-влиятелните 15 политици шестима са представители на левицата и само двама на ГЕРБ.
    - Електоратът на БСП е сериозно разделен в предпочитанията си. На М. Миков му предстои да се наложи и да бъде припознат като лидер на партията си. Ако това не се случи, ще е проблем нейното единство в бъдеще.
    - Тревожен факт за цялата политическа класа е, че цели 41% не са могли да посочат нито един такъв политик, а 30% категорично заявяват "няма нито един такъв".

Потенциалният електорат на БСП днес е 930 000 души

Интересна е ситуацията на БСП след вота, в който тя изостана значително от ГЕРБ. Сред привържениците на останалите партии най-добре към нея се отнасят хората на ДПС - 29% имат положително отношение към лявата партия срещу 21%, които не я одобряват. Ако приемем, че 19% одобрение за БСП сред гласоподавателите изобщо е показателно за нейния потенциал, това означава, че в момента тя би могла да разчита на около 930 000 избиратели, констатират социолозите. А на изборите за БСП дадоха гласа си едва около 505 000.
Отцепването на АБВ и самостоятелното им явяване на изборите първоначално не е довело до яростно неприемане от страна на електората на БСП - 30 на сто от хората на БСП приемат АБВ позитивно, 36% - негативно. В същото време сред електората на АБВ 47% възприемат БСП негативно. Можем да разсъждаваме, че при БСП влияние са оказали предизборните самозаявки на АБВ като лява партия, която би формирала силен фронт в НС заедно с БСП. Интересно би било социолозите да проучат отношението в БСП към хората на Първанов сега, след като Калфин влезе в правителството на ГЕРБ. Възможна промяна в нагласите едва ли би била изненадваща.
Противно на очакванията, провалът на БСП на изборите не е довел до силно разочарование сред привържениците й - 89 на сто имат в една или друга степен позитивно отношение към нея, 6 на сто отговарят, че са настроени "нито позитивно, нито негативно" и едва 5 на сто имат "по-скоро негативно" отношение.
В средите на електората на БСП през октомври като най-авторитетни политици са посочени:
Михаил Миков -    30%
Мая Манолова - 22%
Сергей Станишев - 15%
Янаки Стоилов - 13%
Георги Първанов - 15%

Зависимостта от ДПС - основна причина за отлива от БСП на изборите

След провала на БСП на изборите мнозина в партията и извън нея анализираха причините, търсеха обяснение за значителния отлив на гласове къде ли не - от "шикалкавенето" по въпроса за Украйна и Русия, през ролята на лидера Станишев, до недостатъчната "лявост" в позициите й. И вероятно за някои ще е изненада отговорът на самите привърженици на БСП. Запитани от социолозите с какво ги е разочаровала БСП, за да не гласуват за нея през 2014 г., онези, които през 2013 г. са подали гласа си за Коалиция за България, а сега са гласували за друга партия или не са гласували, посочват като първа причина "управлението със и зависимостта от ДПС" - 25 на сто. Управлението с ДПС е повлияло върху 83 на сто от тези хора. Действията (и бездействията) на кабинета "Орешарски", както и отговорът "не изпълниха обещанията си", събират по 11 на сто от гласовете. А "обърнаха гръб на Русия" са посочили като причина да не гласуват за БСП едва 3 на сто от изоставилите я тази година. Но позицията на БСП спрямо процесите в Украйна е повлияла върху 36 на сто от хората, които този път не са гласували за нея.
Груповите дискусии с представители на тази категория избиратели конкретизират причините за разочарованието, се казва в изследването - "Управлението заедно с ДПС е проблем не толкова заради силно негативното отношение към тази партия, а заради създаденото впечатление, че в тази коалиция БСП се е поставила в зависимост от ДПС. ДПС диктуваше и кадровите, и политическите решения. БСП бе слаба, безидейна, безпринципна в този съюз".
Интересен цитат намираме и сред аргументите (много остри като цяло) за отлива от БСП поради неясната й позиция за Украйна и Русия: "Аз виждам какво вече става в Бургаско. Нашият регион просперира благодарение на връзките с Русия и Турция. Сега, когато Русия ни обръща гръб, защото сме предатели, няма кой да бъде балансьор на растящото турско влияние. И до голяма степен вината за това ще е на БСП и нейното правителство с ДПС".
Какво трябва да промени в себе си БСП, за да задържи сегашния или върне загубения си електорат, са попитали социолозите. Според изследването, най-високи натрупвания има при следните препоръки:
 - да стане по-лява, ориентирана към проблемите на обикновените хора (59%);
- да скъса връзките си с олигархията (57%);
- да заложи в по-голяма степен на патриотичната идея и да не си партнира с ДПС (53%);
- да привлече млади хора, в т.ч. и в ръководството си (49%);
- нови лица в областното и общинското ръководство на партията (24%);
- по-независима от САЩ и ЕС, подобряване на отношенията с Русия (24%);
- нов лидер (23%).

Всеки пети българин е американофоб, 78% се определят като русофили, като русофоби - 21%.                      
Най-голям процент от анкетираните смятат, че "много вероятна" заплаха за България е страната да изпадне в сериозна икономическа и финансова криза (48%). 28 на сто посочват като заплаха ескалацията на ислямския тероризъм, 27 на сто - климатичните промени, 15 на сто - нова студена война между Запада и Русия, 13 на сто - пълна загуба на национален суверенитет и 12 на сто - епидемия от ебола.
Най-позитивни сред българите са нагласите спрямо Германия (73%), Франция (52%), ЕС (58%), Русия (54%) и Великобритания (50%). Всеки пети българин е американофоб в една или друга степен, а най-изразено е преимуществото на русофилите (54%) спрямо русофобите (11%), отчитат социолозите. Общо 78% се самоопределят като русофили в някаква степен, като русофоби - 21%. Не е изненадващо, че най-много русофоби има сред електората на ГЕРБ (17%), в Реформаторския блок са 15%, в Атака - 12 %. Резултатите от анкетата ясно показват, че сред младите на възраст 18-29 г. русофобството е по-изразено (29%), отколкото при по-възрастните. Очевидно две десетилетия масова антируска пропаганда в медиите оказват влияние за промиването на мозъци сред младите.    
Огромното мнозинство от българите обаче са за развиване на добри отношения с Русия. Сред анкетираните 58% не одобряват присъединяването на България към санкциите, наложени срещу Русия от САЩ и ЕС, одобряват го едва 13%. Противниците на участието ни в санкциите са най-много сред електората на БСП (86%), "Атака" (79%), ПФ (72%), АБВ (65%), други партии (60%). А одобряващите са над средното равнище при Реформаторския блок (26%) и ГЕРБ (21%). Но както се вижда, дори при тях процентът на одобряващите участието ни в санкциите не е висок. Вероятно затова властите не обичат референдумите по такива важни за страната ни геополитически теми - обикновено правят обратното на това, което иска и мисли населението.    
Антиамерикански настроения преобладават у електората на "Атака" (45%), БСП (37%), АБВ (34%), ПФ (27%), сред пенсионерите (30%), при турци и роми - по 21%. А конкретно анти-НАТО са 51% от привържениците на "Атака", 35% при БСП, 26% при АБВ и сред негласуващите, 24% при ПФ. Отношението към ЕС при всички групи е преобладаващо позитивно, скептиците са 14 на сто. Сред привържениците на "Атака" те са най-много - 30%, при малките партии са 25%, при дребния бизнес 20% и сред негласуващите - 18%.
 Интересно е също как новата геополитическа обстановка се е отразила на общественото мнение за  участието на

България в "Южен поток"

- 45% са категорично зад идеята проектът да бъде реализиран в партньорство с проявилите интерес към него европейски страни;
- 9% смятат, че трябва да се откажем от участие;
- 2% отбелязват друго;
- 43% не могат да преценят и нямат мнение.
    И в този случай има висока степен на консенсус между всички социално-демографски и електорални групи, отчитат социолозите. Дори сред най-русофобските категории (напр. избирателите на Реформаторския блок) съотношението между "за" и "против" участието на България в проекта е 55% срещу 16%.
Освен безспорно емоционалния компонент (симпатия, признателност, в някои случаи възхищение), русофилството намира нови национални аргументи, смятат социолозите:
- на хората им допада идеята за свят без хегемон от типа на САЩ;
- в Русия се вижда регионален ограничител на турското и по-общо ислямското влияние;
- партньорството с Русия се мисли като гаранция за стабилност на българската икономика;
- Путин се възприема като модел за лидер, от който светът и България имат нужда - визионер, решителен, активен, с глобално мислене, патриот, вдигнал страната си на крака.
В груповите дискусии, казват социолозите, се усети и още един мотив, поддържащ русофилството в България (дори сред хора, за които Русия и Путин не са идеалът), а именно:
    "Русофилството през последните 200 години се е превърнало може би в част от нашата национална идентичност. И може би атаките срещу него са опит тази идентичност да се разгради."

Влиянието на отделни казуси, позиции, събития върху хората от БСП, негласували за нея, е:

- Управлението с ДПС - 83% са повлияни
- Представянето на правителството на Орешарски - 36%
- Лидерските проблеми на БСП - 77%
- Изключването на Г. Първанов - 63%
- Кризата с КТБ - 51%
- Листата на БСП в района - 23%
- Предизборната кампания - 36%
- Позицията по събитията в Украйна - 36%

Политиците, които не само се харесват, но и техните позиции, идеи и стил на поведение са най-силно одобрявани:

Бойко Борисов        -        19%
Георги Първанов    -        10%
Меглена Кунева        -        6%
Ивайло Калфин        -        5%
Михаил Миков        -        4%
Татяна Дончева        -        4%
Лютви Местан        -        4%
Валери Симеонов       -        4%
Красимир Каракачанов -        4%
Волен Сидеров        -        3%
Лиляна Павлова        -        3%
Мая Манолова        -        3%
Радан Кънев           -        3%
Янаки Стоилов        -        3%
Николай Бареков       -        3%

Харесват лидерите си:

Бойко Борисов    - 76% от гласувалите за ГЕРБ
Михаил Миков    - 30% от гласувалите за БСП
Лютви Местан    - 47% от гласувалите за ДПС
Радан Кънев    - 35% от гласувалите за РБ
Меглена Кунева - 33% от гласувалите за РБ
Волен Сидеров -   79% от гласувалите за "Атака"
Георги Първанов - 73% от гласувалите за АБВ
Ивайло Калфин - 55% от гласувалите за АБВ
Валери Симеонов - 56% от гласувалите за ПФ
Николай Бареков - 56% от гласувалите за ББЦ

Русофили и русофоби сред електоратите на партиите (в %)

        русофили       русофоби

БСП         88        1
"Атака"     69       12
АБВ         74        5
ББЦ         44        9
ГЕРБ         49       17
ПФ         71        3
ДПС         44        5
РБ         52       15
негласу-   52       13   
ващи                   
студенти/  27       29          
учащи
 

Възгледи за отношенията между България и Русия
                                                     Да              Не
България трябва в максимална степен да възстанови и поддържа приятелските отношения с Русия       
          63%            6%
Руските инвестиции в България са заплаха за националната сигурност                                     11%             59%
България има общи интереси с Русия                    61%            6%
България трябва да ограничи енергийната си зависимост от Русия                                        34%             24%
С външнополитическите си амбиции Русия е заплаха за националната сигурност на България                12%             52%
Добрите отношения с Русия ще предпазят България от прекалената й зависимост от САЩ и Запада   
            41%             16%
Въпреки че е член на ЕС и НАТО, България трябва да отстоява правото си да съхрани тесните си връзки с Русия
            54%             9%
Добрите отношения с Русия биха били противовес на заплахите, които носят ислямизацията и амбициите на Турция в региона                49%             16%