14 Ноември 2018сряда19:50 ч.

Кристиян Бояджиев:

Изпитвам огромен респект към музиката и словото!

Радиото ми даде възможност да направя много предавания като водещ и автор. Със свободата да говоря за нещата, които харесвам. С изключителния шанс да предлагам музикални произведения от различни жанрове, които според моите критерии имат стойност, казва известният композитор

/ брой: 250

visibility 1980

Иван Върбанов

Композиторът, аранжорът и музикалният продуцент Кристиян Бояджиев празнува 60-годишен юбилей. Роден е в София. Завършва ВМПИ в Пловдив, работил е в БНТ и БНР като отговорен редактор в програма "Христо Ботев". Автор и водещ е на предаванията "Между барока и рока" (с Янина Богданова), "Джаз клуб" и рубриката "Фонограф" в "Артефир" с Димитрина Кюркчиева. Учредител е на "Музикаутор". Член е на СБК, СБЖ, "Юсаутор", "Театераутор", "Профон". Кристиян Бояджиев работи с Васил Найденов, "Трик", "Щурците", Орлин Горанов, Милена, Богдана Карадочева, Лили Иванова, с която участва в три национални турнета като пианист в нейния оркестър (1990-1992). Автор е на първата българска песен, излъчена по "VOA Europe". Прави творчески тандем с Михаил Йончев, с когото има 30 съвместно създадени песни. Два пъти е носител на Голямата награда "Златният Орфей" (1992, 1996). Създава музика и за куклен театър, радио- и тв клипове, сигнали за БНР и БНТ. През 2012 г. получава наградата на БНР "Сирак Скитник". От 2013 г. е член на УС на БНР.

- Господин Бояджиев, тази година отбелязвате своята 60-а годишнина. Честит юбилей! Кога ще се състои музикалният рожден ден с публика?
- Благодаря за вниманието. Живот и здраве, ако има музикален рожден ден, той се очертава да е след честването на 80-годишнината на Българското национално радио. Поканен съм да направим концерт в Първо студио на БНР - храм на звукозаписа на България. Организацията на събитието е в ръцете на колегите от Музикалната къща на БНР. Зная, че са подготвили изненади, какви - ще се разбере по-късно. Запазих правото да се включа в този музикален спектакъл, но той все още е проект, който тепърва има да се реализира, за да стигне и до публиката...
- Не спирате да композирате. Кой е най-новият ви музикален проект?
- Щастлив съм от поканата, която получих от Музикалната къща на БНР, по повод издаването на диск с детски песни. Изпълненията ще са на малките певци от вокална група "Радиодеца" с диригентка Илина Тодорова. В тази продукция на БНР ще бъдат включени и инструменталните съпроводи на творбите, за да могат децата да разучават песните в детски градини, училища или да си ги пеят вкъщи. Добре е, че БНР като обществена медия продължава традицията да създава и продуцира творчество за най-малките. В новия диск, представящ златни образци от творчеството за деца, ще прозвучи и аранжимент, който имах щастието да направя на песен, обичана от поколения българи - "Зайченцето бяло", с автори - писателката Леда Милева и композиторът Петър Ступел, които във времето са били пряко свързани и с Радиото.
- Знаете ли каква е историята на създаването на "Зайченцето бяло"?
- Леда Милева е поканена в Радио София след войната, за да организира детско предаване. Тя започва да събира свързани с детската тема и чувствителност материали. Препоръчват й младия тогава композитор Петър Ступел. Леда Милева му показва няколко свои стихотворения, по които може (според нея) да бъде създадена музика. Сред тях е и "Зайченцето бяло". Групата "Детска песен", която се състои от няколко деца и актриси от Младежкия театър, бързо разучават песента. Изпълняват я със съпровод на пиано на самия Петър Ступел в ефира на единствената програма на Радиото. Тогава, когато все още телевизията у нас не е създадена, предаванията за деца се излъчват три пъти дневно, а песента "Зайченцето бяло" се изпълнява по няколко пъти на ден. Хората бързо я научават и обикват. "Зайченцето" остава в златната съкровищница на българската музикална култура като детска песен с дълъг живот и изящна мелодичност... Вечна песен!
- Лесна или трудна задача се оказа да бъде създаден нов аранжимент на роденото в БНР "Зайченце"?
- Това се оказа спонтанен процес, който бе мотивиран от емоционалната и личната ми свързаност с песента. Близо 40 години в ефира на Българската телевизия Сънчо пееше с гласа на майка ми Лина Бояджиева - актриса и съоснователка на Кукления театър. Песента на Сънчо в "Лека нощ, деца" е сред уникалните образци, написани от Петър Ступел, който бе и скъп личен приятел на семейството. С баща ми Атанас Бояджиев ги свързват и познати на публиката общи дела, например музиката за телевизионните сериали "На всеки километър", "Капитан Петко войвода"... А от друга страна, през годините, оказва се, най-честите роли, в които се превъплъщава майка ми в кукления театър, е тази на зайчето. Към щастливите случайности мога да прибавя и шанса да се запозная лично с голямата Леда Милева. Още преди години у мен се породи желание да направя интерпретация на "Зайченцето бяло", да вплета мои усещания за песента..., дойде и времето за това. 
- Каква е новата музикална дреха на "Зайчето", как бихте я определили?
- Докато обмислях как да създам нов аранжимент на популярната за поколения българи песен, след толкова много направени вариации по нея, ми хрумна идеята да направя своеобразен поклон към легендарния композитор Петър Ступел, като вмъкна и няколко теми от други негови значими произведения; така се получиха скрити музикални послания. Подходих с уважение и леко намигване към онова, което вече е създадено, но и с поглед напред. Исках да се получи асоциация за своеобразна пътека, мост във времето между вчера, днес и утре; без да звучи архаично, но и да не е твърде "революционно". Сам изсвирих всички музикални партии. Вече три десетилетия съвременните технологии дават възможност за това да бъдеш човек-оркестър, а и самият звукозаписен процес, поне за мен, продължава да бъде интересна енигматична лабораторна работа. Записах музиката вкъщи, там, където обикновено работя. Всеки момент предстои да бъде направен и записът с изпълнението на Радиодецата, които пеят по близък за мен начин - чисто, светло, спонтанно по детски. Така че очаквайте най-новата музикална продукция на БНР.
- Трудно ли се създава творчество за най-малките?
- Забавната музика, днешната поп музика, десетилетия наред търси, намира и моделира своята публика при все по-ниската възрастова граница сред подрастващите. Това са целенасочени действия на шоубизнеса, стигнали до резултат, наложил се и като световна тенденция. Тези процеси са свързани с пазара и добрите продажби на музикалната индустрия. Но за сметка на естетически стойности и критерии. Каквато и да бъде материалната цел, нека не забравяме, че децата си остават деца. Те ще получат онова, което им се даде от нас. Ще бъдат захранени изначално с него. А после - ще го продължат. И ако онова, което правим, е за тяхното добро, нека помним, че не бива да се злоупотребява с доверието им. Така може да се съхрани, да се опази детето в човека, ако все още някой го е грижа за това. Спомням си стиховете на поета Иван Теофилов: "...Деца, пазете винаги детето, което сте и занапред така! Това ще ви потрябва в битието. Не вярвате?! Повярвайте в детето и винаги го дръжте за ръка!"
- Вие сте автор на сигналите на БНР за 80-годишнината на обществената медия.
- Тези сигнали се появиха като продължение на създадените по повод 75-годишнината на обществената медия. Но днешните са по-мощни и обогатени, а и те напълно отговарят и са музикален еквивалент на това, което представлява БНР през моя поглед. В тях са вплетени амбициозност, стабилност, оптимизъм, тържественост, достойнство. Така, както излъчва достойнство Радиото със своята възраст и хората, които са работили и днес работят в медията. Историята и настоящето показват, че тук, в БНР, винаги са се събирали и работили личности. И тъкмо те ни карат да наричаме БНР с главна буква, Радиото. Мисля, че композираните от мен сигнали са музикален изказ и израз на тези послания.
- Най-скъпата ви награда? За какво мечтае Кристиян Бояджиев?
- Най-голямата награда за мен е онова, което ми се случва днес. Това е красивата магичност на звуковата, музикалната реалност. Не бих искал да си обяснявам или да разбирам механизма на създаването на музика. Щастлив съм, че съм част от необясним за мен процес, който по навик наричаме творчески, но сещаме ли се кой тук е Творецът? Чувствам се приятно и изпитвам радост от музиката, идваща чрез мен. Това е изключителна благодат и награда, която няма материален израз. Мисля, че материалните награди са хубаво нещо, защото в живота - и те ни дават стимул. Понякога - особено необходим. Но пък такава е и природата им, че остават в миналото! В мига, в който ги получиш, остават зад теб. А да живееш с миналото не е добра идея... Както в своите "Фрагменти" ни казва Атанас Далчев: "Нищо не изглежда по-остаряло от това, което е било ново вчера."                             
Радиото ми даде възможност да направя много предавания като водещ и автор. Със свободата да говоря за нещата, които харесвам. С изключителния шанс да се съсредоточа и да предлагам музикални произведения от различни жанрове, които според моите критерии имат стойност, а и да ги коментирам, да изразявам личното си отношение към тези стойностни (според мен) музикални образци. Зная, че това е рядка привилегия. Но с нея дойде и ново за мен преклонение към думите. Към тях, думите, вече имам отношение, каквото и към музиката. Благодарение на Радиото, което ме заведе в безбрежния океан на словото. Изпитвам все по-голям респект към него, Словото.               
За мечтите ми? По-скоро имам желания като това - да напиша книга. Но не поредната книга на човек, който се занимава с музика, а такава, която да подскаже и връзката ми, уважението, които изпитвам към изпятото, изреченото и писаното слово.



Кристиян Бояджиев получава наградата "Сирак Скитник 2012" за музикално радиотворчество от лауреата през 2011 г. Николай Захариев
Снимки Личен архив

ГЕРБ шикалкавят за пакта за миграцията

автор:Дума

visibility 47

Над 60% е недоверието към кабинета

автор:Дума

visibility 279

Мая Манолова с 6 въпроса за цените на горивата

автор:Дума

visibility 165

Росен Желязков призна за окаяното състояние на БДЖ

автор:Дума

visibility 105

Атакуват пред ЕК сделката за "Сосиете Женерал Експресбанк"

автор:Дума

visibility 226

/ брой: 221

ЕЦБ влиза в шест банки у нас

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 221

Данъчните запечатаха 5 бензиностанции

автор:Дума

visibility 140

/ брой: 221

Пхенян продължава ядрените разработки

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 222

Смартфонът - двуострият меч на тероризма

visibility 0

/ брой: 222

Груевски се крие във вилата на Орбан

автор:Дума

visibility 84

САЩ с нови закани към Китай

автор:Дума

visibility 86

Властта в кръгова отбрана

автор:Валентин Георгиев

visibility 0

/ брой: 222

Девети септември е могъл да се случи още през 1938 г.

автор:Дума

visibility 3

/ брой: 222

Нагоре по стълбата, която води надолу

visibility 0

/ брой: 222