България сред петте топ дестинации в Централна и Източна Европа

България ще бъде добре позната и предпочитана целогодишна туристическа дестинация с ясно разпознаваема национална идентичност и съхранена култура и природа, заемаща водещо място сред петте топ дестинации в Централна и Източна Европа. Такава е дългосрочната визия, залегнала в изготвената от Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) и приета от Министерския съвет през юни тази година "Стратегия за устойчиво развитие на туризма в България, хоризонт 2030".
Туризмът ще бъде сред водещите национални отрасли, е записано в стратегията, акценти от която представяме в настоящата публикация. Стратегията с хоризонт 2030 г. е ключов документ, който туристическият бранш отдавна очакваше. Не е тайна, че този изключително значим за икономиката ни сектор години наред се развиваше в много отношения хаотично. Туризмът заема съществен дял от БВП от 12-18 на сто, осигурява висока трудова заетост - 300 хил. постоянно и 500 хил. временно заети, и създава добри инвестиционни възможности - около 25-30% от преките чуждестранни инвестиции на годишна база.

Очаква се 12 млн. чуждестранни граждани да посетят България през 2030 г.

Очаква се България да отбелязва средногодишен ръст на входящия туризъм, по-висок от средния показател за региона на Централна и Източна Европа от около 4% до 2020 г. и около 3% средногодишно за периода 2020-2030 г.  Предвид тези прогнози и при равни други условия може да се планира, че страната ни ще привлича над 9 млн. чуждестранни посетители без транзитно преминалите, което е 37% ръст за периода 2012-2020 г., а през 2030 г. над 12 млн. чуждестранни граждани ще посещават страната ни с цел туризъм. Това означава, че входящият туристопоток ще се удвои спрямо регистрирания през 2012 г., е записано в документа.

Европа ще привлича все по-малко туристи

Броят на международните туристи в Азия и Тихоокеанския регион се очаква да нарасне с 331 млн. в следващите две десетилетия - от 204 млн. през 2010 г. до 535 млн. през 2030 г. Световната организация по туризъм прогнозира, че докато през 1980 г. Европа е привличала 64% от пътуванията в света, през 2010 г. този дял е намалял до 51%, а през 2030 г. Европа ще привлича едва 41 на сто от туристите в световен мащаб. Според прогнозите до 2015 г. развиващите се пазари ще изпреварят напредналите икономики по брой международни туристи.

Увеличава се броят на туристите от Азия и на гостите от възрастова група 65+

Кои са най-значимите глобални тенденции, залегнали в стратегията, които ще формират новата пазарна среда и бъдещето на българския туризъм в периода до 2020 г. и 2030 г. Сред тях е бързото развитие на пазарите в Азиатския регион, които ще генерират най-високи ръстове от туристи през следващите две десетилетия. Това се дължи на увеличената покупателна способност и дела на средната класа в тези държави. Затова стратегията предвижда разработване на специализирани продукти и услуги, съобразени с туристите от Азия, които имат интерес основно към city breaks, културен туризъм, автентични обичаи, фолклор и занаяти. Друга тенденция, която ще формира туризмът, е застаряващото население на Европа, което обаче разполага с покупателна способност, свободно време и притежава значителен пазарен потенциал. За привличането на такива туристи в стратегията е заложено да се разработят туристически продукти, подходящи за възрастовата категория над 65 години, които да са комбинация между традиционните и специализираните видове туризъм - балнео-, културен туризъм, еко-, селски туризъм и др. Освен това и националната реклама трябва да се насочи специално към този сегмент от туристи. Откроява се още тенденцията за увеличаване на туристите със затруднена мобилност и специфични нужди, които също се нуждаят от специални туристически услуги и обслужване. Стратегията предвижда да се търсят възможности за привличане на инвестиции в туризма и предоставяне на облекчения за инвеститорите.

Къде сме сега?

Всеобщо разпространено сред експертите в туризма е мнението, че понастоящем България се възприема от чуждестранните туристи като нискобюджетна (low-cost) предимно морска дестинация. Страна с изключителна природа, богато културно и историческо наследство и хубава храна. Според средностатистическия български турист България започва все по-често да изглежда като "недостъпна" и "скъпа" дестинация.
 
Нашето предимство - петте глобални туристически продукта

Същевременно се отчита, че страната ни има много предимства, за да стане конкурентоспособна в туризма. Едно от тях е, че България притежава петте глобални туристически продукта в едно - топло море, планини със ски туризъм, спа и минерални извори, културно-исторически туризъм и селски, екотуризъм. Само още три държави в света имат този набор от глобални туристически продукти - Франция, Испания и Италия. Ние сме четвъртата страна с най-малка територия, но с концентрация на тези продукти. Затова не трябва да се фокусираме само върху сезонния туризъм, а да осигурим диверсификация на туристическите си продукти. Всъщност разполагаме с много повече от петте глобални туристически продукта.
Морски туризъм
През миналото лято страната ни е посетена от общо 3,5 млн. туристи. Техният брой е с 5,4% повече спрямо същия период на предходната 2012 г. Пет са най-важните пазари, които генерират чуждестранния туризъм през лятото у нас - Русия, Германия, Румъния, Гърция, Украйна. В стратегията е заложено разработване на програми за отдих и културно-познавателен туризъм за деца от Русия, Украйна и Беларус. Обръща се особено внимание на поклонническия туризъм и популяризирането на България като атрактивна СПА и балнеодестинация.  Важно е също въвеждането на по-евтини и по-лесни визови изисквания.
Зимен туризъм
През сезон зима 2012-2013 България е посетена от малко над 1 млн. чуждестранни туристи. Техният брой е с 8,2% повече спрямо същия период от година по-рано. Най-голям дял от посещенията на чужденци у нас през зимата държи Русия с 15%. Следват я Гърция и Великобритания с 14%. Според стратегията България има потенциал да посрещне 1,2 млн. чуждестранни ски туристи както и да построи 65 допълнителни лифта.
Здравен туризъм
През следващите години се очаква ръст на потреблението на здравни услуги заради засилващата се тенденция за застаряване на населението. Основните ни пазари са Русия - 21,6%, Гърция - 20,4%, Германия - 13,1%, Великобритания - 9,1%, Македония - 6,9%, Румъния - 5,4%, и Турция - 3%. Според стратегията е необходимо разработване на програма и план за действие и развитие на здравния туризъм. 
Културен туризъм
Културният туризъм заема 11,1% от всички туристически продукти в България. Генериращите пазари са Русия, Великобритания, Германия, Румъния, Гърция, Турция и Италия. Сред необходимите мерки е пълното картографиране и оценка на потенциалните обекти за културен туризъм.
Екотуризъм
Екотуризмът е на 5-о място по развитие на туристическия продукт в страната с едва 4,6% от общия туристически продукт. На екотуризъм у нас идват гости от Великобритания - 33%, от Западна Европа - 24%, от Балканите - 19%, от Русия - 15%. Сред необходимите мерки, посочени в стратегията, е поощряване развитието на малките екотуристически предприятия съобразно принципите на устойчивото развитие.
Селски туризъм
Този вид се практикува от 21,7% от българските туристи през лятото (на второ място след морския) и от 30,2% извън активните летен и зимен сезон. В стратегията е отбелязано, че е необходимо разработване и приемане на програма и план за действие и развитие на селски туризъм, както и за водене на надеждна статистика.
Винен туризъм
В България функционират успешно 150 винарски изби. С най-голяма перспектива за налагане на винения и гурме туризъм са Русия и Украйна. В България още не е навлязла тенденцията за предлагане на индивидуални пакети в този сектор, пише в документа. В стратегията е посочено още, че е необходимо разработването на секторна  стратегия за винения туризъм.
Голф туризъм
У нас са изградени седем голф игрища. За да стане България привлекателна и конкурентоспособна дестинация за голф туризъм, са необходими поне 25 игрища, отговарящи на стандартите на Европейската голф асоциация, както и държавната политика в тази област, за да се направи икономически смислено инвестирането в голф игрища, е записано в стратегията.
Фестивален и събитиен туризъм
Този вид туризъм представлява интерес за младите хора. За неговото развитие е необходимо разработването на план, както и публикуване на културния календар минимум година по-рано.
Ловен туризъм
Ловният туризъм се очертава като все по-доходоносна активност при привличане на чужди гости. Перспективните пазари за ловен туризъм са Германия, Франция, Италия, сочи стратегията.

    Обособяване на 8 туристически района

Туристическото райониране е една от най-комплексните теми в управлението на туризма. То се прави с цел по-добро управление на районите като отделни дестинации, за да се насърчат партньорствата на регионално ниво, за подпомагане формирането и функционирането на регионалните туристически организации и за управление на туристическите дестинации. В стратегията се предлага следното райониране на България по туристически райони - Туристически район (ТР) "Тракия", ТР "Долина на розите", ТР "Рила и Пирин", ТР "София - Сердика", ТР "Балкан (Стара планина)", ТР "Дунав - Мизия", ТР "Черноморие" и ТР "Родопи" - общо осем. (Осемте туристически района вижте на картата на стр. 24)
Създадените организации за управление на туристическите райони ще имат функции както за менажиране на районите, така и за маркетинг, за дейности по изграждане на бранд, за връзки с обществеността и реклама на туристическите райони и управление на туристическите информационни центрове на територията на дадения район, е записано в стратегията. На практика районирането ще даде възможност за реално регионално планиране и разработване на регионални туристически стратегии. И най-важното - ще позволи съвместни действия между различните субекти на съответната територия - общини, неправителствени организации, туроператори, туристически агенции, големи фирми и т.н. 

За транспорта, кадрите, ангажимента на държавата, възможностите, финансирането и мониторинга

Разширяването на международните летища в София, Варна, Бургас и Пловдив с повече терминали и капацитет с около 50% за поемане на два пъти повече туристопоток до 2030 г. е друга мярка, записана в стратегията. Необходимо е също модернизиране на неопериращите в момента граждански и военни летища на основата на концесионни договори - в Балчик, Горна Оряховица, Русе, Търговище и др., а също и изграждане на летища за малки самолети.
В стратегията е заложено развитие на пътната мрежа със завършването на автомагистралите "Хемус", "Струма", "Люлин", "Марица","Черно море" и "Калотина" до 2020 г., изграждането на високоскоростно трасе Видин-София, Русе-Велико Търново, Русе-Шумен, тунел под връх Шипка и т.н. За железопътния транспорт е необходимо модернизиране на съществуващите жп линии. В стратегията е предвидено включването на високоскоростния влак от Истанбул по трасето "Ориент Експрес".
По отношение на морския транспорт в стратегията е записано развитие на круизните пътувания от основните пристанища Варна и Бургас, разработване на редовни линии на атракционни кораби и т.н.
За да се преодолее дефицитът на кадри в туризма, в стратегията е отбелязано, че трябва да се разработи съвместно с Министерството на труда и социалната политика на стратегия за развитие на човешките ресурси в туризма. И още - да се направи анализ и да се вземат под внимание изискванията на бизнеса за квалификацията на кадрите. Ще бъдат анализирани и учебните програми.
Държавата трябва да осигури дългосрочното планиране на туризма на национално, регионално и местно ниво, се посочва в документа. Тя трябва да изготви туристическата политика и вземането на управленските решения, да финансира и развива човешкия капитал, да стимулира продуктовото разнообразие, да инвестира в иновации и да даде гаранции за опазване на природните ресурси.
Сред изводите в стратегията са, че е необходим изборът на подходящ модел на управление - държавен орган в туризма, от засилване също ролята на частния сектор във финансирането на туристическата политика и рекламата, от създаване на специализиран орган за контрол в туризма или повишаване капацитета на Комисията за защита на потребителите с цел по-ефективен контрол върху туристическите дейности и услуги.
    Сред възможностите, които страната ни трябва да развива, според стратегията, са вътрешният туризъм и краткосрочните туристически пътувания от съседните страни. В нея е заложено и изграждането на специализирана туристическа инфраструктура за стимулиране на нови и алтернативни туристически продукти. България трябва да разшири присъствието си на нови пазари. В стратегията е заложено използването на морския и ски туризма като "двигател" за привличане на посетители към нови форми в сектора - културно-исторически, балнео- и спа, еко- и селски, вино и гурме туризъм. Записано е още предлагането на туристически пакети, включващи комбинации от различните видове туризъм.
Финансирането на заложените в стратегията дейности и мерки ще се извършва от републиканския бюджет, бюджетите на общините, оперативните програми на ЕС, от собствени средства на лицата, извършващи туристически услуги и дейности, от туристически сдружения и др.
За изпълнението и мониторинга на записаните в стратегията цели е заложено да бъде създадена информационна система, която да подпомогне организацията и функционирането на туристическата дейност. Предвидено е още разработването на система за текущ мониторинг и периодични оценки за състоянието на туристическия сектор.