11 Юли 2020събота11:10 ч.

В окопите на Голямата война

Какво са мислели за героизма, смъртта и жените войниците в Първата световна

/ брой: 183

visibility 2745

Елена Новосьолова

Тези, които твърдят, че за нашите съвременници Първата световна война е като Куликовската битка, явно надценяват времевата разлика от сто години в безкрайната история. Та нали до ХХІ век доживяха 22 ветерани от Голямата (както са я наричали участниците в нея) война. Последният почина съвсем наскоро - през февруари 2012 година. Това беше жена - Флорънс Беатрис Грин (по баща Патерсън). Като 17-годишна девойка тя постъпва в Женските кралски военновъздушни сили, където служи като келнерка цяла година.
А най-възрастен от тази славна двадесетица беше руският прапоршчик от инженерните войски Михаил Кричевски, който почина на 111-годишна възраст. Цял живот, между другото, е работил в мините на Донбас. Разказите на участниците в Първата световна успяха да регистрират модерните носители на информация. Затова едва ли е правомерно да наричаме тази война забравена. Всъщност за тактическите операции, пробивите и атаките ние знаем безусловно повече, отколкото за това как са живели войниците между атаките, от какво се е състояло ужасното фронтово всекидневие. Какво са яли, пили, как са се трудили и почивали, за какво са мечтали преди сто години разговаряме с доктора на историческите науки, професор, водещ научен сътрудник на Института по руска история към Руската академия на науките Елена Сенявска.
- Великата литература остави класическа скица на живота през Първата световна: поляна, обрасла с маргаритки, и "трима другари", които играят на карти върху капака от бъчва с мартарин... На Източния фронт по-различно ли е било?
- Аз също мога да ви дам за пример много мирно късче от писмо на руски офицер до невестата му: "Внимателно се мия, бръсна и бавно се обличам... Тоалетът ми завършват теменужки, които живо ми напомнят твоите изящни шапки и целия ти пленителен образ...". А ако говорим сериозно: Ремарк е отразил в името на романа си ("На Западния фронт нищо ново"), и в тази ярка картина е само едно от състоянията на участник в бойните действия - мъчителното очакване на боя.
Но войнишката служба винаги - и във Великата отечествена, и в Първата световна - е включвала в себе си преди всичко тежък труд на границата на човешките сили. Руският военен психолог Роман Дрейлинг е отбелязвал, че "трудът, произвеждан например от пехотинец при пълно въоръжение, превъзхожда по количеството изразходвана енергия най-тежките форми не само на професионалния, но и на каторжния труд".
- Т.е. теменужките са за писмата до любимите?
- Разбира се. Войната - това е мръсотия и кръв. Например позиционният характер на Първата световна война (за което е написано при Ремарк) е определил огромния брой страшни инфекциозни заболявания. Войските дълги месеци са прекарвали в едни и същи окопи, които заедно с хората са били обитавани и от насекоми паразити. "Всички бяха луднали за неочаквана атака. Очакваха всеки момент. И затова със седмици не можеше нито да се събличаме, нито да се събуваме - спомняше се за живота в окопите участникът в Първата световна В. Арамилев. - В геометрична прогресия се размножаваха въшките... Някои от войниците не обръщаха на въшките внимание. Те безметежно пъплеха по дрехите им, по брадите, веждите. Други - в това число и аз - всекидневно се опитвахме да се чистим. Това обаче не помагаше...".
Санитарно-хигиенните проблеми по време на войната придобиват наистина гигантски мащаби. При общия брой мобилизирани в Руската армия 15,5 милиона души само хоспитализираните по време на войната военнослужещи, имащи нужда от продължително лечение, са близо 5,15 милиона, от тях ранените са били над 2,8 и разболелите се - над 2,3 милиона. При това над 155 хиляди умират именно от болести. А общо по време на Първата световна и последвалата я веднага Гражданска война само тифът убива в страната ни според различни данни от 10 до 25 милиона души.
Първата световна война предизвиква психологически стрес в цялата съвременна цивилизация, показвайки, че целият постигнат от хората научен, технически, културен и уж нравствен прогрес е неспособен да предотврати бързото свличане на човечеството към състоянието на кърваво варварство. И това след относително благовъзпитаните войни през ХVІІІ и ХІХ век, когато все още остават в сила "традициите на рицарско благородство и воинско великодушие"...
- Т.е. някои неписани правила за третиране на пленници или цивилни, наследени от Отечествената война от 1812 г., вече не са действали? Все пак обаче съществуват свидетелства, в които се разказва за щадящите условия за пленени руски генерали: те са получавали колети от вкъщи, давали са им "отпуск"...
- Значи на тези генерали им е провървяло. Но всяка война е страшна и мръсна работа, няма в нея никаква доброта. Американският кореспондент Джон Рид, който през 1915 г. посещава руския фронт, разказва за впечатлението си от колоната руски войници. Повечето са нямали дори пушки. Вървели са с тежка походка, обути в ботуши селяни, откъснати от родния си дом, и на които им е предстояло да изпълняват непривична за тях работа, свързана с необходимостта да убиват.
- Тази "необходимост да се убива" силно ли променя човека?
- "Човек с оръжие в ръце" е отделен психологически феномен. Войната формира особен тип на личността и психологията - психология на комбатант. Това е психология на човек в екстремни условия на война, която може да се разглежда като непрекъсната поредица от крайгранични ситуации, битие на границата на живота и смъртта. Битката предявява на човек изисквания, противоречащи на инстинкта за самосъхранение.
- А за самосъхранението отговаря страхът...
- Както твърдеше полковник Генадий Чемоданов, командвал през Първата световна пехотен батальон, "не съществуват нито храбреци, нито страхливци, има само хора, умеещи в по-голяма или по-малка степен да владеят нервите си".
- Най-ефикасният начин да се справиш със страха е алкохолът?
- Наистина има учени например руският военен психолог Пьотър Изместиев, които отбелязват органичния произход на смелостта. Колкото до употребата на алкохол в руската и съветската армия, то например в документите за Руско-японската, Първата световна и Съветско-финландската война неведнъж се споменават алкохолни напитки, които войниците и офицерите употребявали. На официално ниво обаче никакви мерки за организирано снабдяване на армията с алкохол не са били приемани. През Първата световна в Русия дори въвеждат сух закон. Още през 1908-а била отменена "винната порция": забранено било да се дава водка на нисшите чинове и тя е била конфискувана от войнишките лавки. Именно тогава обаче при липсата на достатъчно количество алкохол в условията на боен стрес, са се появили наркоманите: сравнително достъпният по онова време наркотик е запълнил образувалата се празнина. Между другото врагът често използвал стремежа към алкохола като средство за нанасяне на щети на личния състав на противоборстващата армия: в документите се споменават случаи, когато германските и австрийските войски специално са оставяли при отстъпление или са подхвърляли на руските позиции бутилки с отровен алкохол.
Но да се върнем към въпроса за официалния алкохол: единственият опит за узаконен на висше военно и държавно ниво за даване на алкохол в руската армия е по време на Втората световна война. Почти веднага след започването на Втората световна алкохолът е включен във всекидневното снабдяване на личния състав на фронта.
- А как са били нещата с алкохола от другата страна на фронта?
- Руското разузнаване, съобщавайки за лошото снабдяване на австрийските войници, подчертава: "Офицерите били снабдени изобилно с консерви и дори вино. Когато по време на почивка те започвали да пируват, пиейки шампанско, гладните войници се приближавали до тях и жално гледали, а когато някой от тях молил да му дадат поне парченце хляб, офицерите ги гонели, удряйки ги със сабите".
Участници в Първата световна си спомняли, че окопите понякога били толкова близко, че между враговете започвала "търговия": руснаците обменяли хляба срещу коняк от германците.
А ето какво разказвал на приятелите си избягалият от германски плен редник Василисков:
"Добре си живеят дяволите. Окопите са им бетонни, чисто е, топло, светло. Храната им като в ресторант. Всеки войник има своя чиния, сребърна лъжица, вилица, нож. В манерките - хубави вина...". В това описание на луксозния живот на германските войници, разбира се, има много фолклор. Редникът така и не разбрал, че върху него бил изпробван един от най-разпространените прийоми на "информационната война": първо му хвърляли прах в очите, а после го пуснали да избяга, за да го използват като агитатор, деморализиращ бойния дух на другарите си.
- Ветераните от Втората световна война разказват за свои другари, които не успели да запазят душевното си здраве след преживяното. Има ли подобни случаи, регистрирани през Първата световна?
- Ако средните загуби във връзка с психически разстройва по време на Руско-японската война са били 2-3 случая на хиляда души, то през Първата световна война показателят на "психическите бойни загуби" е бил вече 6-10 случая на хиляда. Към средата на войната броят на душевноболните вече бил 50 хиляди души.
Съгласете се, трудно е да се понесе картината, описана от прапоршчик Степун в писмо до жена му. В него той разказва как са вървели по бойното поле: "Труповете лежаха и отляво, и отдясно, лежаха и наши, и вражески, лежаха току-що убити и загинали отдавна, цели и на парчета. Особено тежко беше да се гледат косите, ноктите, ръцете... Тук-таме от земята стърчаха недостатъчно дълбоко заровени крака. Тежките колела на оръдието ми минаха именно по такива стърчащи от земята крака. Един австриец беше, очевидно, погребан жив, но заровен не дълбоко. Като дошъл в съзнание, той започнал да се откопава, успял да освободи главата и ръцете си и така умрял със стърчащи от тревата ръце и глава... Е кажи ми, може ли да се види всичко това и да не полудееш?".
Войната обаче неизбежно формира друго, отколкото в мирно време, отношение към смъртта. За онези, които са се научили да убиват, които постоянно виждат гибелта на други хора и които само могат да загинат, човешкият живот се обезценява. Видът на смъртта вече не предизвиква страх и отвращение, а по-скоро - безразличие. Военни са отбелязвали, че капакът на ковчег, сложен на витрината на специален магазин, ги е впечатлявал повече, отколкото редица окървавени трупове.
- Една от статиите ви се наричаше доста особено: "Без жена и без вино и войната не ни трябва"...
- Първата световна ще остане в паметта ни преди всичко с подвизите, героизма и всеотдайността на руския войник. Както и всяка война обаче, тя има сенчеста страна. Например тя е предизвикала взрив на сексуална активност сред войниците и офицерите. Започват да се разпространяват порнографски картички и снимки, които в големи количества се изпращали от Франция. Безразборните интимни връзки с жени, с бежанки, проститутки в окупираните райони на Австро-Унгария, със сестрите от Червения кръст стават масово явление още в началото на войната. Чести са били случаите на насилие над жени в окупираните територии на врага, с което най-вече се отличавали казаците.
Рязко се увеличил броят на венерическите заболявания, чието разпространение в действащата армия било сравнявано с коремния тиф. Резултат от "падението на нравите" през годините на войната са разболелите се от венерически болести по време на войната в Русия 3,6 милиона мъже и 2,1 милиона жени.
- С други думи - войната няма женско лице...
- В спомените си полковник Чемоданов разказва за среща с "жени-доброволки". Това става в период на разлагане на армията, когато войниците бягали от предните позиции, офицерите били загубили всякаква власт. "Няколко дни преди атака при мен в щаба на полка се появиха две млади жени от разформирования по това време батальон на Бочарова. "Вземете ни в полка", обърнаха се те с молба към мен. Млади, здрави, високи девойки. Той описва паниката, когато цялата рота избягала в тила, а на предната линия останали самият ротен, адютантът му, телефонистът, фелдфебелът, готвачът, "общо девет души и в това число жена, телефонистката". "Е, и как се е държала тя", попитал полковникът ротния, когато той му докладвал обстановката. "Добра жена, не по-малко от мен ругаеше и се караше на войниците", бил отговорът.
Като цяло, отношението на офицерите към жените в армията по време на Първата световна война изглежда доста противоречиво: от една страна - недоверие, скептицизъм; от друга - снизходително опекунстване, покровителство над "слабия пол"; от трета - желание да се покажеш от по-добрата страна в "дамско" общество.
- Но пък войниците били настроени враждебно към представителките на слабия пол. Защо?
- Болшевикът Алексей Пирейко служил като редник. Той разказва как във влака, в който пътувал, пътниците, които били предимно военни, псували болшевиките. И тогава този съобразителен другар прави блестяща провокация: той съобщил на войниците, които били във вагоните трета класа, че във втора класа пътуват жени от "батальона на смъртта" (на предната линия, в действащата армия!). Възмутените от това войници ("Как така? Нас ни возиха в товарни вагони, когато ни изпратиха да проливаме кръвта си, а тези к... ги возят във втора класа!"), тръгнали "да си разчистват сметките" с доброволките.
- А как е било организирано снабдяването на армията?
- Вече споменатият от мен прапоршчик Бакулин, поради здравословни проблеми бил отзован от предната линия и бил пратен да командва обоз. Той записвал в дневника си всички проблеми, с които се сблъсквала армията при снабдяването, и е отбелязал в частност "търговските инициативи" на войниците, припечелвали от дадените им от държавата дрехи:
Например на 13 април 1915 година той пише: "Налага се да се взимат от полковете старите ботуши, казват, че някъде ги ремонтират, а според мен просто ги изхвърлят... Нисшите чинове успяха от тази операция по приемане на ботуши да спечелят: взима за себе си стари изпокъсани ботуши, а своите, хубавите, ги продава; след това заявява, че му трябват ботуши, тъй като неговите са се скъсали".
Продавали са всичко поред: и ботуши, и палатки, и войнишки палта. Бакулин съобщава, че в тила почти всички селяни били с държавни ботуши: "Полите на селянките били ушити от войнишки палатки".
Между другото, австрийците също са имали проблеми с ботушите. Очевидци са разказвали, че след отстъплението им останали много стари износени цървули, които приличали "на обувки за къпане, изплетени от трева"...


Само през времето от началото на войната до 1 юни 1917 година броят на мобилизираните в руската армия достига 15,8 милиона души, а общите бойни загуби на личния състав към 31 декември 1917 година - над 7 милиона, от тях безвъзвратни (убити, починали от рани, отровени с газове и изчезнали без следа) - близо един милион, без да се броят над 3,4 милиона пленници.





Световният конфликт избухва на 28 юли 1914 г., когато Австро-Унгария обявява война на Сърбия след убийството в Сараево на престолонаследника Франц Фердинанд и съпругата му от сръбския националист Гаврило Принцип. Русия започва мобилизация, Германия отвръща с обявяване на война на руснаците на 1 август и на Франция на 3 август. За много кратко време във войната се включват съюзниците на двете страни и тя става световна. Над 70 милиона души са мобилизирани в една от най-големите войни в историята. От тях 9 милиона са убити, до голяма степен заради технологичния напредък, довел до разработването на смъртоносни оръжия, но не и на по-ефективна защита и мобилност.



Сраженията от 1914 година ще останат в историята с това, че тогава за първи път се използват танкове и други технически средства. Първият танк British Mark 1 е конструиран през 1915 г. и за първи път влиза в бой в битката при Сома през септември 1916 г. Французите не закъснели и скоро изкарали Renault FT, който установил класическия вид на танка (с оръдейната кула отгоре)


Походът към... смъртта
 

ЕП окончателно прие пакета "Мобилност"

автор:Дума

visibility 315

/ брой: 130

Търговията на дребно с рекорден спад през май

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 130

Зърнената реколта най-слаба от десетилетия

автор:Дума

visibility 367

/ брой: 130

Don't touch Our Gladstone!*

автор:Велислава Дърева

visibility 555

/ брой: 130

Ще бъде ли реабилитиран Оруел?

автор:Мирослав Попов

visibility 483

/ брой: 130

Датата

автор:Дума

visibility 282

/ брой: 130

В ход е откровен прокурорски преврат

автор:Дума

visibility 1188

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ