Наследник на индустриалци разказа историята на рода си

Петър Георгиев

Книга - родова летопис, под наслов "Любов и радост, и сълзи...", разказваща историята на една от видните старозагорски фамилии - Бухчевата, бе представена пред обществеността в Града на липите. Тя е написана от автора на 23 поетични и белетристични творби Стойчо Маджарски по разказите на наскоро навършилия 70 години Димо Бухчев.
Фамилията води началото си от далечната 1857 г., когато в тогавашната Ески Зара се ражда Диман Бухчев. Мъжът по чудо оцелява при кланетата и опожаряването на Града на липите по време на Руско-турската освободителна война. Пак по чудо в двора на опустошената му къща оцеляват няколко калъпа за направа на тухли и керемиди. Точно с тези калъпи са изработени строителните материали за възстановяването на част от първите обществени сгради в Града на липите. Те стават основата и за първата керамична фабрика в Югоизточна Тракия - "Звезда Бухчев", просъществувала десетилетия.
В началото на ХХ век Диман Бухчев е избран за общински съветник, по онова време фамилията се сродява с друг производител на родна керамика -пловдивчанина Павел Калпакчиев, който имал дори правото да сече собствени монети. През 1917 г. първооснователят умира, делата на семействата поемат синът Стоян Бухчев, а по-късно - неговите синове Павел и Димитър, бащата на разказвача Димо Бухчев.
Фамилията е сред най-известните и богати в града, през 1920-а на търг купува от общината една от най-знаковите къщи, ползвана през Балканската война за щаб на цар Фердинанд. В нея се ражда през 1945 г. Димо Бухчев, къщата е била за известно време квартира на началника на съветския гарнизон, настанен в града по време на Втората световна война. Впоследствие е обявена за паметник на културата, за няколко години се ползва от Дружеството на старозагорските художници. По силата на реституционните закони е върната на собствениците. Вече в зрялата си възраст Димо Бухчев я реставрира и изгражда в двора й параклис, там посреща при първото му връщане в България внука на Фердинанд - Симеон Сакскобургготски.
"Реших да разкажа историята на рода, за да не се забравя от поколенията. Защото времето замита следите и идващите след нас лека-полека губят спомена за предците си. А един народ, който не помни историята си - няма бъдеще!", коментира лаконично разказвачът.