Моят завод "Васил Коларов"
Перлата на българската електропромишленост вече я няма, разпродадена е на парчета, а заедно с нея и почивните й бази на морето и планината
/ брой: 90
Първият завод на електропромишлеността в България беше построен в района на село Илиянци (сега квартал на София). Дотогава съществуваха три малки предприятия - електромоторната фабрика на ул. "Алабин" в София, трансформаторната на бул. "Цариградско шосе" и апаратурната за сухи токови прекъсвачи на "Опълченска".
През юли 1950 г. след завършване на техникума постъпих като бобиньор в електромоторната фабрика на ул. "Алабин" 9 в София. Почти веднага почнахме да пренасяме съоръженията и оборудването в новопостроените цехове. Нито за миг производството не спря, "загубеното" време бързо го наваксахме. Съботните дни тогава бяха работни. В неделя с кирки, лопати и колички почиствахме района на завода, оформяхме градинки, алеи, засаждахме дръвчета. Не след дълго остарелите и примитивни технологии започнаха да се заместват с нови със съдействието на специалистите от "Електросила" Ленинград, Уралмашстрой, Харковския силнотоков завод. Наши колеги бяха пратени да специализират там.
От 1955 г. започна производството на синхронни двигатели за ВЕЦ. С наши съоръжения бяха ВЕЦ-овете в Батошево, Тешел, Самораново и големите помпени станции край Дунав от Видин до Силиста. От водеща швейцарска фирма закупихме лиценз за производство на маломаслени прекъсвачи. Японската фирма "Тошиба" внедри технологична линия за производство на високоволтови секции за синхронни генератори и двигатели, на стойност 18 млн. долара. Към 60-те години на миналия век се създаде научен институт, където 250-300 специалисти създаваха и усъвършенстваха електросъоръжения.
Заводът растеше по численост. През 1950-1951 г. започна с 1000 души, а през 80-те години стигна 4000. Тирове за Иран, Ирак, Пакистан, Индия тръгваха всеки ден. Тогава в края на 80-те години моят завод "В. Коларов" беше затрупан с договори от Изтока и Запада за 2-3 години напред за силови трансформатори, маломаслени прекъсвачи, електродвигатели - тропическо и морско изпълнение. Не се забравят и големите социални придобивки на коларовци - построените 190 бунгала в Ахтопол и станцията на Витоша.
Да, така беше, мили хора!
Мина през нас злокобният "цунами" - така наречените демократи разпродадоха на парчета завода, ахтополските бунгала, хижата на Витоша, зеленчуковата градина в Чепинци (1000 дка) и още, и още. Алчните бандити "приватизираха" перлата на българската електропромишленост, а ние овчиците, уплашените човечета, виждахме, гледахме, мълчахме пред екзекуторите, влезнахме във въртележката на политическата стихия и си давахме гласовете на симеоновци, костовци и бойкоборисовци - типични зомбита.
Инж. Петър ШУРКОВ, София