29 Март 2024петък03:55 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

На фокус

Открито или скрито управление?

От години администрацията крие информация, която трябва да е публична, но усвоява по 1 млн. лв. месечно за прозрачност, откакто сме членове на ЕС

/ брой: 78

автор:Светла Василева

visibility 58

Когато дойдат избори, заваляват обещания. И клетви. И вричания. За вярност. За отговорност. За различност от предишните управляващи (които и да са те). За просперитет и благоденствие. Но най-вече за откритост и прозрачност. "И ви обещавам, че ще има честно и открито управление. За всичко, което се случва в общината, ще бъдете информирани"; "Нашият град заслужава ново управление, което да бъде отговорно, открито" (из предизборните речи на кандидати за кметове). "Кандидат-кметовете подписват меморандум за открито управление" (прессъобщение).
След изборите знамето на откритостта, прозрачността и публичността свенливо се свива, сваля се от пиедестала на обещанията и се заключва в склада да чака следващия вот, когато ще бъде извадено, поизтупано и развято отново. През това време управленци и администратори пишат програми и стратегии за прозрачност, България се присъединява към международни инициативи за открито управление (2011 г.), усвояват се пари от европейските фондове.
 За седем години членство в ЕС държавната администрация е похарчила почти 50 млн. лв. (разплатени до момента) от Оперативна програма "Административен капацитет", за да стане добра и почтена. От тях близо 14,5 млн. лв. са, за да ни гарантира прозрачно управление. Остават още около 26 млн. лв. за усвояване - договорени, но неразплатени. Това са само европейските пари. Като добавим към тях националното финансиране и донорството от международни фондации и инициативи, сумата ще надхвърли 100 млн. лв. Всичкото старание и средства заради едната откритост, прозрачност и ефективност, струващи има-няма по 1 млн. лв. на месец.
 Какъв е резултатът в крайна сметка и кои са тайните, с които представители на местната и централната власти не искат да се разделят, охранявайки ги ревностно от погледа на гражданите. Отговори на тези въпроси има в проучването на Програма "Достъп до информация", което се прави в началото на всяка календарна година. Според последното, проведено в началото на 2014 г., институциите с охота публикуват на интернет страниците си структурата на администрацията (93,4%), функциите си (78,3%) и услугите, които предоставят (82,8%). Тази информация е безопасна, не ги застрашава и е удобна за демонстрация на прозрачност и откритост. Тук, разбира се, има странни изключения. Това, че Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) не дава гласност за структурата си, е разбираемо, но Националната здравноосигурителна каса, заедно със 17 общини, 2 регионални инспектората по образованието и 11 регионални дирекции по горите защо я крият, никак не е ясно. По същия начин, ако приемем, че липсата на оповестяване на функциите на Министерството на вътрешните работи (МВР) и на Академията на МВР е обяснимо заради бавната раздяла с етикети като "секретно" и "за служебно ползване", то буди недоумение отсъствието на тази информация за Министерството на земеделието и храните, Министерството на здравеопазването, а също и в сайтовете на 85 общини, 9 регионални инспектората по образованието, 4 регионални дирекции по горите, 2 регионални здравни инспекции.
Сред институциите, които

са спестили на гражданите информация за услугите

които предоставят (17,2%), учудващо се нареждат Агенцията за хората с увреждания, Държавната агенция за бежанците, Комисията за защита от дискриминация - все едно съществуват сами за себе си, макар да се очаква точно те да са максимално открити, понеже работят с уязвими групи. Но не.
 Общата нормативна база, определяща работата на местните и централните власти, програмите и стратегиите за развитие, както и списъците с правилници, наредби и постановления, масово присъстват в страниците. Едва 46,3% от институциите обаче публикуват собствените си индивидуални актове - заповеди и решения (например само 45,9% от общините публикуват решенията на общинските съвети). Близко е равнището на прозрачност и по отношение на публичните регистри. В страната съществуват 3945 такива, поддържани от централни, териториални и местни органи на власт, като 516 от тях трябва да са в интернет по закон. 49,1% от институциите оповестяват информация за поддържаните от тях регистри, а 61% са ги качили в интернет. Едва 12,4% са се постарали да опишат какво представляват те в действителност, а само 5,6% са информирали за реда за достъп до базите с данни. Сред онези, които са "забравили" да направят поддържаните от тях публични регистри достъпни за гражданите, са агенциите за социално подпомагане и по заетостта, държавните агенции за бежанците и за българите в чужбина, изпълнителните агенции "Главна инспекция по труда" и "Медицински одит", Министерството на финансите, Националният осигурителен институт, Националният център за информация и документация и др.
 Макар България да не е Швеция, която се счита за родина на първия закон за свободата на информацията, създаден през 1766 г., ние също можем да се похвалим със

съвсем нелоша правна рамка

Нашият Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ) действа от 2000 г., друг е въпросът, че не е сред любимите нормативни актове на институциите, тъй като ги задължава да се придържат към равнища на откритост и прозрачност, които им създават дискомфорт. Този факт се потвърждава и от последното проучване на Програма "Достъп до информация", което показва, че на 14-ата година от приемането на ЗДОИ едва 43,3%  от централните и местни власти публикуват на страниците си в интернет информация за звеното, което отговаря за приемане на заявления по закона. Детайлите от работата на тези отдели от администрацията са почти секретни. Едва 24% оповестяват данни за постъпилите при тях искания за достъп до информация. Само 8% посочват числото на отказания достъп, а 24,2% имат годишен отчет за изпълнението на закона, сред които 8 министерства (на вътрешните работи, на спорта, на образованието, на икономиката и енергетиката, на отбраната, на транспорта, на труда и социалната политика, на финансите), Националната агенция за приходите, 11 областни администрации, 45 общини, 10 регионални инспектората по образованието, 11 регионални здравни инспекции, 13 регионални инспекции по околната среда и водите, Столичната дирекция на вътрешните работи и др.
Онова, което

чиновниците охраняват строго

и държат далеч от погледа на гражданите, са списъците с информация, класифицирана като служебна тайна. Само 15% от институциите правят тези списъци публично достояние, а едва 0,4% (общините в Аврен и Челопеч) публикуват списъци на документите, разсекретени по Закона за защита на класифицираната информация. Бюджетът на институциите и отчетите за изпълнението му са другата особено чувствителна тема за администраторите. За 2013 г. и 2014 г. структурите, престрашили се да го оповестят, са съответно 121 и 122, което е около 25% от задължените лица, но само 25 (4,7%) са публикували и отчет към него - това са всички министерства, ДАНС, Министерският съвет и 11 общини. Около 25% от местните власти правят публично достояние датата на обществено обсъждане на бюджета с общността и толкова качват проекта за бюджет на интернет страницата си. Годишни отчети за изпълнението му за предходната година обаче имат едва 16,5%. По отношение на отчетността се забелязва низходяща тенденция. Намаляват структурите, които публикуват информация какво са свършили през годината. За 2012 г. те са 193, а за 2013 г. - 90 от общо 354.

Декларациите за конфликт на интереси

са другата голяма тайна на чиновниците. Списъци с имената на подалите такива декларации оповестяват 47,4% от институциите, а самите документи са на интерент страниците на 32,8% от тях. Данни за последна актуализация на информацията поддържат 28,5%. В действителност без достъп до съдържанието на самия документ трудно може да се прецени до каква степен конкретно едно лице е или пък не е в конфликт. Сред институциите, неспазили изискването на закона и непубликували декларациите, са множество агенции, чиято дейност и последствията от нея пряко засягат големи групи хора в обществото. Сред тях са Агенция "Митници", "Пътна инфраструктура", за приватизация и следприватизационен контрол, за социално подпомагане, за държавна финансова инспекция, по заетостта, за хората с увреждания, по обществени поръчки, по безопасност на храните, а също и държавните агенции за бежанците, за закрила на детето, за българите в чужбина. Държавните комисии по енергийно и водно регулиране и по хазарта, както и 9 министерства, също са си спестили усилието да направят тези документи публично достъпни, заедно с Националната агенция за приходите, Здравноосигурителната каса, националния статистически и националния осигурителен институти. Отсъствието на подобна информация в публичното пространство хвърля сянка на съмнение върху институциите, компрометира както дейността им, така и декларациите и обещанията им за откритост и прозрачност.
  Нещото, което се научиха да правят администраторите, и то присъства вече масово в публичното пространство, са обявите за обществени поръчки. Има ги на 79,4% от интернет страниците им. Но само толкова. Информацията за възлаганията е по-скоро изключение. Среща се при 9,7%  от задължените лица. Като най-ревностно пазени обаче си остават сключените договори. Само 2,8% публикуват такива. Сред тях са Министерството на околната среда и водите, Комисията за защита на личните данни, Агенцията по обществени поръчки, 10 общини и един регионален инспекторат по образованието.
  И тази година, както и в предходните, администрацията с охота публикува

информация, която не я "застрашава"

и към която не е чувствителна - структура, функции, услуги, общи планове, стратегии, дори обяви за обществени поръчки. Тайните, които продължава ревностно да пази обаче, никак не са малко. Те засягат пряко дейността й - собствени индивидуални актове, бюджети, отчети за изпълнението им, декларации за конфликт на интереси, сключени договори, което значи, че обещанията за прозрачност все още са повече виртуални, отколкото реални, както и че битката за откритост и публичност още не е спечелена. От гражданите.
 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ