Живият Златен век

Колко бутафория се появи из българските земи в последните години в напън да бъдат създадени "исторически паметници" за културни туристи! Като се започне от бойните кули из Созопол и се стигне до измислените "модерни" стени на крепостта Кракра в Перник. Този път обаче случаят не е такъв. Възстановката на втората българска столица Велики Преслав, която бе представена във вид на грамаден макет в Националния археологически музей на БАН тази седмица, си е направо уникална. Първо, това е опит да бъде представен панорамно цял един средновековен град. А второ, науката е буквално вплетена в това произведение на изкуството и в него всяка тухличка, всяка стеничка и куполче, всяка сграда е миниатюрно копие на реалното, което е било в Х век - всичко е изпипано до последния детайл според онова, което поколения археолози са открили и осмислили в Дворцовия център на Велики Преслав.
Амбициозна задача са си поставили художниците от ателието на Съни Сънийски, автори на възстановката. Да възсъздадеш столицата на мощен владетел като българския цар Симеон Велики, символ на Златния век в българската история, която наред с Константинопол е била най-бляскавият град в Европа през Х век, е и вдъхновяваща, и опасна задача. Опасна, защото, ако сбъркаш, объркваш историята. Затова две години са преминали в тясна съвместна работа с учените, проучватели на Велики Преслав, които са консултанти на проекта - доц. Маргарита Ваклинова, доц. Николай Овчаров, доц. Стойчо Бонев. А всичко това става възможно, благодарение на проекта на община Велики Преслав "Векът на цар Симеон оживява", който тя печели с финансиране от близо 2,3 млн. лв. в рамките на ОП "Регионално развитие". Може би е случайно, но кметът Александър Горчев получи мечтания резултат точно сега - през тази година се навършват 1150 г. от рождението на Симеон Велики, за когото се смята, че е роден през 864 г.
Сложността на родолюбивото дело, което се увенча с такъв добър резултат, е по две причини. Първата е, че историята на Втората българска столица е събирана буквално късче по късче в течение на над 110 години археологически проучвания тук. Още в средата на ХІХ в. Добри Войников показва на учениците си къде е бил центърът на българската мощ през Х век, а учени стъпват сред останките за пръв път през 1897 г. Сред десетките проучватели, работили по разкриването на Велики Преслав, се открояват големи имена като проф. Васил Златарски, местния учител и археолог Йордан Господинов, проф. Станчо Ваклинов, проф. Димитър Овчаров. Цели 50 години от живота си свързва с Велики Преслав и доц. Маргарита Ваклинова, научен ръководител на разкопките там вече много години. Цяла група млади учени работят в последните археологически сезони на това място, а работа за проучване на тези над 4 кв. км, върху които се е простирал укрепеният Велики Преслав, ще има вероятно за още не едно поколение археолози. Тепърва може би ще  стане ясно и как е изглеждало седалището на знаменитата книжовна школа, създадена при Симеон, от която българските глаголически преводи на християнски текстове се разпространяват из целия славянски свят. 
Градът, в който княз Борис І през 893 г. премества българската столица от Плиска, със строителството по времето на сина му Симеон се превръща в белокаменна перла, възхищавала пътешествениците, както свидетелстват хроники от онова време. Няколко двора, свързани с тесни улици и портици; Тронната палата с площада пред нея с две сгради от север и от изток; Голямата владетелска базилика; по-малка Патриаршеска базилика; голяма баня; казармени помещения извън Дворцовия център по продължението на външните крепостни стени - това са само част от проучените досега строежи. И тук идва втората сложност - градът е бил неколкократно разрушаван при византийските нападения, особено в края на Х век, когато при внука на Симеон Борис ІІ той е превзет окончателно от византийците, а по времето на турското робство и особено след ХVІІ век сградите са били разрушени до основи и големите камъни от зидовете са влачени за получаване на вар и за строителството на Томбул джамия в Шумен и на други османски сгради. Така че всъщност всички знания за втората ни столица археолозите извличат от останките, които са се запазили вкопани под земята, както и от находките, особено керамика, печати и монети, които се намират при разкопките.
Симеон умира през 927 г., води успешни войни с византийци и сърби и превръща България в мощна държава на три морета - една от трите големи империи в тогавашна Европа, граничеща с Византия и  империята на франките. Сам блестящо образован, завършил прочутата Магнаурска школа, Симеон покровителства невиждана дотогава културна и книжовна дейност във Велики Преслав и Охрид, строи църкви. По негово време се ражда и прочутата преславска керамична школа, чийто шедьовър - керамичната икона на св. Теодор Стратилат, се пази днес в НАИМ. При разкопките на Голямата владетелска базилика, дълга 47 м, вътре с мозайки, с мраморен кръст на пода и огромна апсида, археолозите установяват, че тя е имала три параклиса, в единия е открит постамент на саркофаг. Според хипотезата на учените в параклиса е бил погребан Борис І. В двора на археологическата база се намира голям саркофаг, за който споменава още Шкорпил и върху който се разчитат буквите М и И (при покръстването Борис приема името Михаил). Другите два параклиса вероятно са били отделени за Симеон и сина му Петър.     
Оценявайки какво национално богатство се намира на нейна територия, общината Велики Преслав е решила да го опази и да го превърне в място за истински културен туризъм. Готовият макет ще бъде поставен в Археологическия музей в града и постепенно ще бъде допълван с някои нови сгради, открити в последните 2 години от археолозите, както и с бъдещи обекти. Кметът Александър Горчев обаче има по-мащабни планове и планира общината да кандидатства отново за европари. Замисълът е наистина впечатляващ - на терен до музея ще бъде построена подобна възстановка на средновековната столица, но в по-голям мащаб, с височина до 3 м. В този "макет" посетителите ще могат да влизат, да се разхождат по тесните "улици" на Симеоновата столица и да разглеждат високите сгради наоколо. Ще има вдигащи се стени и зад тях туристите ще виждат вътрешността на Владетелската базилика или на Тронната палата. Дай, Боже, това грандиозно съоръжение да се реализира! И тогава след Царската гетска гробница в Свещари до Исперих, след тракийските гробници край Пазарджик, България ще има още един наистина уникален обект на културния туризъм - във Велики Преслав.          

Доц. Маргарита Ваклинова:
Отпечатъците на историята трябва да се уважават

Време беше вече руините на една от най-бляскавите столици на средновековния свят да се издигнат над пепелищата и варварщината и да тръгнат към възкресението си.
Трябва отпечатъците на тежките съдбовни за България исторически събития да се уважават. Да заставаме пред понякога много печалните останки от миналото величие и слава - да се прекланяме и да ги пазим, да се грижим за тях и те реално да бъдат чувствани като основание за гордост. За това не е необходимо да се стоварват грамади камъни над крехките им останки, а да се бранят реликвите на историята от посегателства, от разрушаване и обругаване, от невежеството и елементарния прочит на историята, изтръгната от земята с усилията, средствата и времето на учените, за да бъде дарена тя на всички нас. Не издигайте нови крепости, българи! Оставете руините да разказват, а творците да претворяват със средства, достойни за третото хилядолетие, така скъпото ни наследство!
Така и мечтаният Велики Преслав, наричан така с възхищение от съвременниците още преди хилядолетие, ще може да се възроди. И нашите стъпки ще отекват, когато крачим по древните камъни на улиците му, между това, което нелеката ни историческа съдба е оставила до днес. И дворците ще ни смазват с величието си, защото не е необходимо да се издигат с масата си от 21 метра височина, за да се усетят мащабите на грандиозното строителство на столицата ни в десетия век, защото ние ще можем да си го представим. Чрез средствата на науката и изкуството. Зад всеки детайл в макета на само една малка част от сградите на великия град стои труд, знание, фантазия, творчество, много усет за раждането на едно малко чудо. И като си представим, че всичко това е сто пъти по-голямо, че представените сгради са посрещали люде от цял свят, които са занемявали пред красотата, че владетелят и велможите са срещали чужди пратеници сред многоцветните мрамори на Тронната зала, а в големите църкви са ехтели песнопения, че приведени над пергаментите учени хора са творили книжнина, а художници са изписвали свети ликове, че зад зъберите на стените смели войни намирали смъртта, бранейки държавността.
Макетът дава възможност именно да си представим пълнокръвния живот на този единствен по рода си град - престолнината на България, която не е изглеждала така в краткия си живот, по-къс от столетие. Но е свидетел на върхове във величието на държавността ни.
Изработването на точен макет на сгради, разкривани и изучавани в обезличени останки, е голяма отговорност и много труд, защото, преди да се представи на обществото, всеки детайл преминава през творческата лаборатория понякога на много учени и творци, през хипотези, търсене на достатъчно доказателства за възможната, най-близка до така далечната реалност, възстановка. При всички случаи изисква много внимателно научно изследване, много познания и много морал - на автора и на творците, които ще претворят създадените представи. А процесът е и дълъг, и труден.
Дано имаме щастието, вдъхновени от това дело, което доста смело тръгнахме да реализираме, да получим възможността да го продължим и обогатим с още възстановки. Дано се изпълнят смелите желания на кмета Горчев - влюбен в миналото на града си, поет и мечтател.