Китайската диета на Плевнелиев

Мнозина са убедени, че в титулувания за комунистически Китай всичко се решава на конгреси и пленуми. И дори не подозират колко важна роля имат обедите и особено вечерите. У нас, когато сме на маса, говорим за работа, а когато сме на работа, говорим за ядене и пиене. Китайците са изпипали първата част на тази навярно не само наша традиция до съвършенство. При тях масата е кръгла, с прикрепен отгоре въртящ се диск с по-малък диаметър, направен от стъкло или пластмаса. Блюдата се сервират върху него, а със завъртането му сътрапезниците приближават до себе си предпочитаното ястие и си сипват. Най-високопоставеният от чуждестранната делегация сяда отдясно на най-важния от домакините. Започват едни безкрайни тостове с нещо като нашата ракия. Чашите са мънички, но след няколко общи наздравици с настояване да се пие на екс си на път да излезеш от равновесие. Спасението е в това, че през броени минути ти сменят чая. Което ти позволява с известна доза артистизъм да се правиш, че пиеш, а всъщност секунди по-късно да изпуснеш водката от устата си или поне част от нея в новата чаша чай.
Общите тостове са толкова много, та вече се чудиш дали наистина си чел, че тези хора се напиват бързо, защото им липсвал някакъв ензим, който разгражда алкохола, или така ти се е сторило. А може би и те прилагат същия трик. Още повече, че за да се сетиш за него, ти мислено си се върнал чак в социализма. В онова безметежно време на банкети по всякакви поводи в трудовите колективи и в рамките на младежкия туризъм, когато да не пиеш на екс беше обида, защото се тълкуваше, че си против дружбата с братските народи. И когато, за да си запазиш авторитета, а и достойнството, трябваше да прибягваш до хитринки като споменатата. А китайците живеят при социализма сега.
Впрочем те наричат своя модел "социалистическа пазарна икономика с китайски особености". Този път вероятно беше най-подходящ и за България, но в Европа нямаше кой да ни го позволи. Преходът към пазарна икономика се извършва под ръководната роля на една партия, което позволява плановост и точен разчет къде да се влага всеки юан, а не стихийност и пилеене на обществени ресурси. Когато се появят имуществените разслоения, ще се формира социална база за различни партии и рано или късно ще се пристъпи към политически плурализъм. У нас се разделихме на много партии, насъскахме се едни срещу други и вместо да надграждаме постигнатото при социализма, дотолкова унищожихме материалните основи на обществото, че изключително голяма част от населението е не само недоволно от прехода, но и го оценява като престъпен.
Обратно, икономиката на Китай, вече втора по мощ в света, всяка година бележи ръст от 10 и повече процента. Все така се преподава марксизъм-ленинизъм и заветите на Мао, но идеологията все повече отстъпва на прагматизма, който разрешава всичко, носещо икономически успех. Членската маса на компартията е колкото 11 Българии, но това не пречи в страната да има 400 хиляди доларови милионери. В един момент промените в икономическата база неизбежно ще рефлектират и в политическата надстройка, формирайки многопартийна система.
Но да се върнем на масата. След общите тостове настъпва голямото изпитание за главния сред гостите. Всеки от домакините идва при него за индивидуална наздравица, пак на екс. Често човекът се напива и дерайлира в поведението си, поради което влиза в последващите преговори с крачка назад. Няма как да се докаже, че домакините умишлено търсят този ефект, но чудесно се възползват от него. Специално за българите има още един проблем. Атмосферата на масата може да е безкрайно приятна и подходяща, но отвориш ли дума за бизнес, веднага те питат колко е голяма страната ти. И като чуят, че е само 7 милиона, веднага сменят темата. Не се захващат на дребно, свикнали са да работят в съвършено други мащаби и обеми. Често си въобразяваме, че ще бъдем тяхната врата към ЕС, но те отдавна са в Европа. Че и в Америка. Дори в Ню Йорк да си купиш сувенир със Статуята на свободата, ще прочетеш отдолу, че е произведен в Китай.
Ясно е, че колкото и високопоставени политици да предвождат наши бизнес делегации в Пекин и Шанхай, ще им бъде трудно да постигнат нещо съществено. Провалът е още по-сигурен, ако се замине без нужната подготовка, както, уви, се е случило с посещението на президента Плевнелиев. Отчетен бе "силен пробив" със седем договорености общо за 60 милиона евро, но всъщност реалният договор е само един. За износ на розово масло от фирма, продаваща... софтуер. И то регистрирана едва преди два месеца.
Прекалено скромният резултат от президентската визита е като китайската диета за отслабване, която според популярния виц ти позволява да ядеш всичко, но само с една пръчица. С този единствен договор, и то в държава, решила да инвестира 10 милиарда долара в бившия соцлагер, г-н Плевнелиев може да бъде спокоен - народът ни ще бъде трайно втален.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info