19 Ноември 2018понеделник16:46 ч.

Странният юбилей на списание "Природа"

В България е имало две издания с това название, но те нямат общо помежду си и нито едно не е на 120 години, както измислиха в БАН

/ брой: 4

автор:Велиана Христова

visibility 1801

В последните месеци на 2013 г. биолози от БАН направиха тържествено честване на 120-годишнината на списание "Природа". Юбилейното тържество бе помпозно, състоя се в Големия салон на БАН, организирано от списание "Природа", МОН и Академичното издателство "Проф. Марин Дринов". Имаше високи гости, имаше красиви слова, раздадоха се награди, включително на ученици. 120-ата годишнина бе отбелязана тържествено и в Първо СОУ в София, и СОУ "Ив. Вазов" в Плевен, а на сайта на МОН се появи съобщение и бе прикачен юбилеен брой на сп. "Природа". Гост на тържеството по покана на председателя на БАН бе правнукът на основателя на академията Марин Дринов - д-р Владимир Сафронов-Дринов, пристигнал от Воронеж.
Чудесно? Щеше да е, ако не беше "дребната" подробност, че в България няма сп. "Природа", което е на 120 години. Издавани са били две списания с такова название, но те нямат нищо общо помежду си. И нито едно от тях не е на 120 години, дори двете заедно не "навъртат" такава възраст. В личен разговор в деня на "юбилея" на този факт обърна внимание химикът от СУ проф. Борислав Тошев.
Проучване на ДУМА разкри твърде интересна история на скалъпения в БАН празник. 
 


Георги Христович, първата година на неговото списание и последният му брой - март, 1948 г.


Списанието на Христович
 
Да, преди 120 години - през март 1893 г.,  родолюбивият българин и възрожденец Георги Христович издава първия брой на своето списание "Природа" - първото природонаучно списание в България. Самият Христович е родом от Пазарджишко, дете на заможни родители, които обаче се разоряват, опитва се да следва биология в Женева, но липсата на пари го връща в България. Придобил опит в Женева в изучаването на фауната и в препарирането на животни, той създава първата сбирка у нас от препарирани животни, мечтае да създаде зоологически музей, през 1890 г. написва първия научен труд (тритомен) за фауната на България с описание на 210 вида птици. Бил е действителен член на Българското книжовно дружество (от 2011 г. БАН), работил е като препаратор във Висшето училище (Софийския университет). Христович е сред създателите на българското Ловно дружество, предвестник на Ловно-рибарския съюз, който тази година навърши 115 години. Една от най-големите му заслуги е създаването на сп. "Природа".
 


Първият брой на списанието на БАН - 1952 г., и книжка от 2013 г. с юбилеен надпис


Георги Христович създава своето издание като "илюстрован журнал за наука, стопанство, лов и риболов", чиято цел е да разпространява природонаучни знания сред учащите се и сред любителите на природата, да запознава читателите с постиженията на природознанието - родното и на преводни автори. И да ги учи как да опазват богатствата на българската природа. С излизането си списанието учредява абонамент в Княжество България и в странство (съответно срещу 4 и 5 тогавашни лева), издава приложения (премии), посветени на отделни теми за природата - например за това как животните се борят за оцеляване.
През цялото време върху корицата на списанието стриктно се отпечатва поредната година на издаване - важен факт, който има значение за настоящата сага. От корицата разбираме, че към края на 1921 г. например списанието отбелязва 22 години издаване - в един период, вероятно през войните, то не е излизало. В списването му участват най-известните по това време български учени в областта на биологията, зоологията, ботаниката, палеонтологията. Поместват се преводни материали на световни светила в тези научни области. Георги Христович издава списанието до самата си смърт през март 1926 г., когато то се поема от неговия син Константин Христович, включен в редакционната колегия от 1922 г. На втората титулна страница винаги е изписано обаче името на основателя. Заглавието се допълва и на френски - "La nature".
Така частното списание "Природа" на фамилия Христович излиза до 1948 г. - през март е отпечатана последната книжка номер 6, която започва със статия на Иван Буреш. На 48-ата годишнина на издаване. В този последен брой нищо не предвещава спиране на списанието, напротив - има указание към читателите как да превеждат сумата 330 лв. за абонамент. Какво се е случило, та издаваното с толкова усилия и грижи списание е ликвидирано? Близко е до ума, макар в единствения обширен специализиран исторически преглед за него - статия на проф. Нина Бакърджиева (1999 г.), авторката пише, че "не са изяснени причините за преустановяването му". Но за това - по-нататък. Иначе причините са пределно ясни - през 1948 г. в България се прекратява частната дейност, затова издател като Константин Христович няма как да продължи дейността си. Първото българско научнопопулярно периодично издание, правено на високо професионално равнище, умира безвъзвратно. Проф. Тошев си спомня, че навремето в Градската библиотека е имало подвързано течение на списанието, но по-късно то е било унищожено...

Списанието на БАН

Съвсем друго списание с наименованието "Природа" започва да издава БАН през 1952 г. - научно-популярен двумесечник за естествено-исторически знания. Главен редактор е акад. Методи Попов. Това издание няма нищо общо със списанието на Христович. Във встъпителната статия е записано: "Управителният съвет на БАН реши да се почне издаването на научно-популярно списание на Академията на науките "Природа" от отделението за биологически и медицински науки". И по-нататък: "За образец на нашето списание ще служи съветското списание "Природа". Списанието ще популяризира научните постижения из областта на естествознанието в България, СССР, страните на народната демокрация, и в чужбина". На заглавната страница на списанието изрично е записано - "Година първа". Тематиката на това списание е широка - включват се строителство, земеделие, язовири, благоустройство, технически решения за индустрията и пр. И в това издание, което е едно от най-добрите наши научно-популярни списания през годините, автори неизменно са най-известните български и чуждестранни учени. През 1962 г. главен редактор е акад. Асен Ив. Хаджиолов и списанието пише, че "влиза в своята втора 10-годишнина". Годините на издаване ще продължат да се изписват на заглавката на тази "Природа" до 1992 г. (41-вата година на издаване), когато неочаквано изчезват оттам. През тази 1992 г. умира главният редактор чл.-кор. Иван Касабов и на неговото място застава чл.-кор. Евгений Головински (сега академик). В съответствие с новите правила се появява международен регистрационен сериен номер на списанието ISSN 0032-8731.  
Тази "Природа" - издание на БАН, продължава съществуването си до началото на ХХІ век, когато около 2000 г. започва да се бави излизането на книжките. Днес се обяснява, че нямало било интерес към списанието, учените не искали да пишат в него, пък и абонаментът бил нисък, нямало достатъчно пари. През 2002 г. "Природа" престава да излиза - на 51-вата година от издаването му. 
Списанието на БАН обаче е възобновено след 10 години - през 2012 г., под редакторството на акад. Головински и със същия ISSN, даден му през 90-те. И така до 2013 г. - 53-ата годишнина на издаването му (без прекъсването от 10 години, разбира се). В този момент се организира честването на... 120-годишен юбилей на списание "Природа". Върху книжките на БАН за 2013 г. пише: "Юбилей 120 години".   
***

Никой в академията, дори по време на честването в края на миналата година, не спомена, че на 26 юни същата 2013 г. се навършиха 150 години от рождението на Георги Христович. Това е отбелязано единствено със статия в юбилейното издание на "Природа", прикачено в сайта на МОН. Заглавната му страница е украсена с корицата на другото списание "Природа" - на Георги Христович, а отгоре е изписано: "Природа - наследник на 120-годишна история". Четейки уводната статия, никой неизкушен читател не би имал ни най-малкото съмнение, че "делото на неговия основател Христович" продължава да живее днес, след 120 години. И това е основание за "гордост, но и надежда и отговорност!", пише в увода...

Неочаквано послесловие с горчиво послевкусие

Пръв път опит да се пришие историята на списанието на Христович към изданието на БАН има в споменатата вече статия на проф. Бакърджиева, цитирана и по време на честването сега, където се говори за "над 100-годишната история" на изданието. Авторката е отбелязала съвсем точно за списанието на БАН, започнало през 1952 г.: "В уводните слова не може да се открие и дума за излизалото у нас в продължение на 53 години от края на миналия век сп. "Природа", нито пък за някаква приемственост с него". Да, точно така - приемственост просто няма. Но в статията на Бакърджиева списанието се описва като едно-единствено, излизало уж в две епохи. 
Поканването на правнука на Марин Дринов за честването на "Природа", което само по себе си е похвално, ме наведе обаче на мисълта - а няма ли живи наследници на Георги Христович? Не често срещаната фамилия ме улесни в издирването. Не се оказа особено трудно. И няма нужда да се ходи чак във Воронеж. Константин Христович - правнук на основателя на първата "Природа" и внук на онзи Христович, който е издавал списанието до 1948 г., живее в центъра на София, на 7 минути пеша от БАН. В същото жилище, в което до 1948 г. се е помещавала редакцията на сп. "Природа" на Христович. 
Не ми бе трудно да открия правнука Христович и лично. Не е бил уведомен, камо ли поканен, нито е чувал, че се честват 120 години списание, основано от неговия прадядо. Каза кратко, че след 1944 г. "Природа" е било единственото списание от предишното време, което е продължило да излиза, но през 1948 г. е спряно "поради национализацията". Онова издание "Природа" няма нищо общо със списанието на БАН, категоричен бе Христович. И разказа, че през 90-те години в БАН вече бил правен опит да се присвои неговата история. Накрая каза: "Дори бях решил да ги съдя, ама после ми се видя сложно и се отказах".

 * * *
Две списания, и двете - плод на родолюбива идея. Издавани са (дори да ги сметнем заедно) общо 101 години. Били са търсени и обичани, дали са знания на стотици ученици, студенти, любознателни българи. Те са част от България и нейната духовност. Защо трябваше да ги вкарват в интригата на фалшифицирана история и да ни оставят горчиво послевкусие?
 

БСП няма да крепи кворума, иска предсрочни избори

автор:Дума

visibility 260

22 млн. лева повече в бюджета на София за чистота

автор:Дума

visibility 39

Миньор загина в рудник в Мадан

автор:Дума

visibility 140

Шефът на "Нисан" арестуван за укриване на данъци

автор:Дума

visibility 49

Въглища и дърва вече с опаковки и етикети

автор:Дума

visibility 266

/ брой: 224

България е в топ 5 на страните с най-висока инфлация в ЕС

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 224

Пускат в продажба е-винетките от 17 декември

автор:Дума

visibility 136

/ брой: 224

Пациентите мрат, министърът вика: По стандарт е!

автор:Аида Паникян

visibility 952

/ брой: 224

С бюджет 2019 кабинетът нарушава Конституцията

автор:Велиана Христова

visibility 295

/ брой: 224

И докога ще продължава това чудо?

автор:Петра Ташева

visibility 273

/ брой: 224

Думи за Велко Вълканов

автор:Методи Георгиев

visibility 313

/ брой: 224