„Мир” за вашия дом

Междудържавната телевизионна и радио компания „Мир” е създадена от правителствата на страните от ОНД през 1992 година. „Мир 24” е нов денонощен международен информационен телевизионен канал на тази компания.
През първите 9 месеца техническият обхват на канал „Мир 24“ е над 30 милиона души.
От юли 2013 „Мир 24“ се излъчва и на територията на България.

"Жалко е, че са затворени вратите на Дома на българо-съветската дружба в София, подарен от СССР на българския народ "

Размисли на заместник председателя на Междудържавната телевизионна и радио компания „Мир“ Стефан Тодоров за това, какво може да бъде интересно днес за българския зрител.

Каналът „Мир 24“ се излъчва на руски език. Считате ли, че неговата целева аудитория са основно руските граждани, пребиваващи в България, или включвате в нея и местните жители - българи?
Аз знам, че в България все още има много хора, които владеят руски език. Основно това са хората, които са над 40-те години. Но също така и младите днес проявяват интерес към руския език. Освен това предимството на нашия канал е, че той е междудържавен, което означава, че той дава информация не само за Русия, но и за всички републики от бившия Съюз. Това съдържание представлява интерес за политическите и за делови среди, които работят с Украйна, Азербайджан, Грузия, Беларус, Казахстан, Молдова. Затова аз смятам, че аудиторията му ще бъде доста широка. Нашите разчети показват, че потенциално тя може да достигне до 1 милион души.
През последните години България значително се отдалечи от Русия. Какво според Вас е необходимо и интересно да разкажете на своите съотечественици за днешна Русия? Може би да се развенчаят някои митове?
За мен, като човек, принадлежащ и към двете култури – българската и руската – е много неприятно „окопното“ мислене. За щастие сега то някак си отзвуча и двете страни търсят път една към друга. Този процес е много сложен, защото през 90-те години направихме поразии. Преди време моите сънародници се интересуваха от това, какви представления се играят на Таганка, в Болшой театър и така нататък. Сега те не знаят за тези неща. А в действителност процесите, които протичат тук, в Русия, дори и до известна степен противоречиви, са интересни за българите, защото десетилетия наред България и Съветския Съюз се движеха в едно русло. И много от трудностите, с които днес се сблъскват и България, и Русия, са идентични. Тоест, дори запознаването с руските проблеми и с начините за тяхното решаване биха били интересни за българските телевизионни зрители. За съжаление, днес в Москва няма кореспонденти на българските средства за масова информация. Аз разбирам, че това е скъпо, но не чак до такава степен, че да се откажеш напълно от руската тематика. Може да се помисли и за съвместни копродукции.
Вие добре познавате ситуацията и от едната, и от другата страна. Защо тези страни, които по съветско време бяха особено близки, сега станаха най-отчуждени? Това, най-вероятно, не е случайно?
Социалистическият блок на страните в Източна Европа се оказа в кризисна ситуация. Реформаторите, дошли на власт в тези страни, обясняваха това с влиянието на съветския модел за социализъм. Между държавите премина студената вълна на отчуждението. Някои правеха мълниеносна политическа кариера, р по митингите всичко минало, без да имат, както се оказа след това, никакви полезни идеи за бъдещето.
На мен ми се струва, че сега отчуждението, дори и да има такова, то се усеща по скоро на ниво елити. Що се касае до така наречените „прости“ хора... Аз съм в България поне два-три пъти годишно и ми се струва, че нивото на „човешка интеграция“ сега дори е по-високо, отколкото преди. Първо, много хиляди руснаци придобиха недвижимо имущество в България. Това по същество е инвестиция в бизнеса за стотици хиляди българи, които пряко или косвено са заети в строителството и в сферата на туристическите услуги. Освен това, макар някои съвместни проекти да се развиват достатъчно нееднозначно, те са стратегически, фундаментални. Техните перспективи засягат много силно икономическите интереси на българите. Имам предвид и „Южен поток“, и „Бургас – Александруполис“, който според мен не е погребан напълно. И строителството на атомната електроцентрала. За тях се водят спорове, но за съжаление те са прекалено политизирани, за да може обикновените хора да оценят тяхната състоятелност.
Естествено, влияние оказва и преориентирането на българските политика и икономика към Европейския съюз. Освен това мисля, че в началото на 90-те години и странични сили се постараха да охладят отношенията с Русия. И то не само в България.
Що се касае до отношенията на ниво обикновени хора, мога да кажа, че над 400 паметника от времето на Освободителната война са запазени и се поддържат в добро състояние. Това говори, че генът на дружеските отношения не е загубен. Жалко е, че вече много години са затворени вратите на бившия Дом на българо-съветската дружба в София, подарен от Съветската държава на българския народ. Казват, че по магически начин той е станал собственост на някаква търговска фирма.
А как бихте отговорили на въпроса на един обикновен човек – защо днес Русия е необходима за България? Какво ще даде това на средния българин?
Обикновеният човек не живее в абстрактна страна. Той живее в страна, която има конкретни икономически проблеми. Загубата на руските пазари е удар по българската икономика. По същество почти всичко, което беше натрупано от България като икономически потенциал преди 1989 г. е благодарение на съществуването на съветския пазар. Сега руският пазар е твърде привлекателен. Българските стоки се опитват да възвърнат позициите си, но много ниши вече са заети. Освен това Русия е страна на велики имена в литературата, музиката, науката. Те, така мисля, трябва да се знаят не само от „средния българин“.
Ще допълня, че наскоро с изненада научих от интервюто на един руски икономист, че през 70-те години икономиката на България е била по-развита, отколкото икономиките на Гърция или Турция.
По стандарт на живот Турция, Гърция, а и някои други европейски страни изоставаха от България. Но в началото на 90-те тези хора, които наричаха себе си реформатори, направиха всичко възможно, за да опорочат тези икономически постижения, които имахме, и това, което България притежаваше, благодарение на сътрудничеството си в рамките на СИВ. Извършваше се просто едно промиване на мозъците. И едновременно с това по същество се разграждаха промишлеността и селското стопанство. Вижте колко земя в България сега пустее, не се обработва. Това е така, защото главният реформатор в началото на 90-те реши да ликвидира аграрно-промишлените комплекси (АПК) и кооперациите (ТКЗС), защото са наследство от социализма. Забрави, че частниците в България масово са се обединявали в кооперации, купували са трактори, строили са мелници още в началото на ХХ век – много преди в страната да настъпи времето на социализма...
По жилищна площ, по брой коли на глава от населението, по дължина на асфалтираните пътища, по брой водопроводи в селата, по достъпност на здравеопазването – по много от тези показатели България беше на по-високо ниво от нейните съседни страни. Сега жизненият стандарт много рязко падна и хората почувстваха това. Дори тези, които бяха по площадите и осъждаха миналото, сега разбират, че тогава не всичко е било лошо. Мисля, че след години историята ще даде друга оценка на тези процеси. Но всичко това тепърва предстои.
Що се отнася до контактите между хората, искам да кажа, че много от руснаците не са само по плажовете. В селата, например, се заселват пенсионери от Русия. Това е нещо ново, което преди не се наблюдаваше. И ако всичко се развива нормално, контактите между обикновените хора ще се разширяват. Те ще бъдат последвани от елитите.
По принцип, дори в най-тежките фашистки времена интересът към руския език не е изчезвал. Баща ми, който е участник в нелегалната антифашистка борба разказваше, че нелегалните получили неочаквано оръжие. Те купували ленти със съветски филми и тайно организирали колективното им гледане. Това била най-добрата агитация – особено се харесвали комедиите. Събирали хората и гледали съветски комедии, а заедно с това изучавали и руски език.
Случайно ли е, че животът Ви основно е свързан с Русия?
Няма случайни неща. Родителите ми ме записаха в руска гимназия в София. Завърших факултета по журналистика на МГУ. А по нататък се получи от само себе си – ожених се в Москва, имам деца... След това седем години бях директор на представителството на българските радио и телевизия в СССР. Сега работя в едно телевизионно и радио начинание, което от професионална гледна точка е извънредно интересно за мен и моите колеги от страните от ОНД.

ДОСИЕ

професия: журналист
националност: българин
призвание: телевизия

Стефан Тодоров е журналист, Заместник Председател на МТРК „Мир“, координатор на Междудържавния информационен пул на телевизионните канали на страните от ОНД и на Съвета на ръководителите на държавните и обществени телевизионни и радио-организации на страните от ОНД, академик в Академията на Руската телевизия. От 1974 до 1984 г. е един от ръководителите на работните групи на „Интервизия“ и координатор на младежките програми „Интерклуб“, Главен редактор на младежките програми в Българската национална телевизия. Бил е член на Програмния съвет  на Българската национална телевизия. От 1984 до 1990 г. е директор на Бюрото за радио и телевизия на България в СССР. От 1995 до 2002 г. е ръководител на информационните програми на Междудържавната телевизионна и радио компания „Мир“. От 2002 до 2008 г. е съветник на Председателя на държавната телевизия и радио на Русия. От 2008 г. е заместник председател на Междудържавната телевизионна и радио компания „Мир“

Светлана Сметанина,
Русия и България