19 Септември 2019четвъртък08:00 ч.

Живко Георгиев:

И без вето президентът щеше да има проблеми в "своите" среди

Колкото по-дълго ГЕРБ са в опозиция, спадът на доверие в тях ще продължава. Затова партията на Бойко Борисов няма интерес от забавяне на изборите, коментира социологът

/ брой: 186

автор:Мария Нинова

visibility 2575

ЖИВКО ГЕОРГИЕВ е роден през 1955 г. Завършил е социология в Софийския университет, където преподава теория на емпиричното социологическо изследване и маркетингови проучвания. Директор е по изследванията в ББСС "Галъп". Женен, с две деца.

Цитат
Дизайнерите на протеста допуснаха грешка. Техните мозъчни тръстове отчуждиха хората от провинцията

 
- Г-н Георгиев, ветото на президента Росен Плевнелиев изрази ли националното мислене на един държавен глава?
- Това вето е част от избраната политическа линия на Росен Плевнелиев. Даже не знам дали "избрана" е точната дума. По-скоро президентът бе заставен от обстоятелствата да потърси по-ясно своята идентичност, да спечели доверието на онзи електорат, които гласува за него. Защото се наблюдаваше колебание в доверието към него в последните месеци. Във ветото пролича и желанието на Плевнелиев да се представи като един от говорителите на протестите и недоволните от изборния резултат партии. Решението му беше очаквано. Той самият заяви, че ще обсъжда възможността за вето преди представянето на актуализирания бюджет. Стъпката беше предрешена - като си казал А, това просто беше Б.
Ветото по-скоро беше резултат от неговото лично разбиране къде трябва да е в политическото разделение в момента, кои са социалните категории, на които ще бъде говорител в сферата на институциите. На президента му беше ясно, че и да не беше наложил това вето, щеше да си създаде проблеми в средите на онези, които имат доверие в него.
Не мисля, че при това положение - наложеното вето, трябва да се използват силни термини като "война между институциите". Росен Плевнелиев още преди месеци заяви, че оттегля доверието си от правителството и че ще играе такава роля, каквато всъщност играе в момента.
- Как ще опишете еволюцията на протестите от първия им ден досега?
- Промяната настъпи няколко дни след старта на протестите. Два-три дни след началото те поеха по линия, която до голяма степен съвпада с интересите, с конюнктурните разбирания на парламентарната и извънпарламентарната опозиция, съставена от партиите, които не успяха да попаднат в Народното събрание след изборите на 12 май. Протестите съвсем естествено се политизираха и до голяма степен загубиха онзи граждански смисъл, който имаха в самото начало, когато сред протестиращите имаше немалко представители на левия политически спектър. Сега протестите остават десни и умерено националистически по своя характер.
- В ползва на протестиращите или срещу тях работи фактът, че те продължават да нямат изявен лидер, говорител?
- Не мога да дам еднозначен отговор. Ако протестиращите бяха излъчили говорител, протестът можеше и допълнително да се свие като социална база. Защото щяха да се появят и недоволни от публично обявените говорители, щеше да се изгуби и енергията, която все още поддържа протеста. От гледна точка на въздействие върху широката публика протестът загуби от липсата на говорители, но от гледна точка на продължителност на протестното движение - спечели.
- От началото на протестите досега вече се появиха нови политически проекти - например Реформаторският блок и "България може" на Саша Безуханова. Бойко Борисов подаде ръка на реформаторите, те засега не я стиснаха...
- Тепърва ще става ясно дали Реформаторският блок е нов проект или своеобразна коалиция на загубилите изборите десни партии. Може да се получи нов проект, скъсал с всичко, което носи до някаква степен асоциация със СДС, или на по-късен етап с ДСБ и Синята коалиция. Голяма част от новите лидери на партиите в Реформаторския блок търсят език, търсят мисловност, която би трябвало според техния замисъл да е различна от всичко, свързано със СДС и десницата през годините. Но дали ще удържат на този език и на тази мисловна стилистика - времето ще покаже.
Другите проекти са в толкова зачатъчна фаза, че дори е трудно да ги наречем политическо инженерство. И при тях само времето може да покаже дали имат капацитет. Според мен той не е особено голям. Заявката, която правят, не обещава прекалено много. Като социолог за другите нищо не мога да кажа, защото малкото социологически сондажи показват, че те не са обществен факт до момента.
- Вашата колежка Мира Радева прогнозира, че при евентуални предсрочни избори до края на годината или в началото на 2014-а Реформарският блок би се изравнил с ГЕРБ като резултат...
- Не знам какво е имала предвид - дали това, че процентите подкрепа за ГЕРБ могат да паднат до тези на Реформаторския блок, или че процентите на Реформаторския блок - да се вдигнат до тези на ГЕРБ... Засега няма такива податки и индикации в общественото мнение. Реформаторският блок предстои да се конструира, да номинира свои кандидати за избори, да изработи обща платформа, а това винаги е било проблем при коалиционните формати.
- Социологически проучвания в последния месец дават лека преднина на БСП пред ГЕРБ. Нормално ли е в ситуация на криза електоратът да се консолидира?
- Ако трябва да сме честни, в даден момент след изборите, особено след няколкото кадрови недомислия, които се асоциират не само с новото правителство, но и с БСП като основна партия, стояща зад него, имаше сериозно разколебаване - не само на електората, но и на членската маса, твърдото ядро в този електорат.
Протестите до голяма степен консолидираха лявото. Не че електоратът на БСП нарасна в сравнение с периода на парламентарните избори, а има признаци на спад в доверието към ГЕРБ. ГЕРБ е партия, която се беше сляла с държавата. Тя за три години и половина като управляваща реализира модел на партия-държава, познат от други времена. В момента, в който партия ГЕРБ беше откъсната от държавата, при липса на ясна кауза, цялостна система, която да сплотява електората й, по-прагматичните симпантизанти започнаха да напускат. Част от тях бяха повлияни от някои разкрития, свързани с периода на управление на ГЕРБ.
- Как се отрази на имиджа и на доверието към бившите управляващи техният бойкот на Народното събрание?
- За да се прецени това, би трябвало да се направят имиджови изследвания на политическите сили, а точно такъв тип изследване нямаше. Със сигурност бойкотът на парламента не беше в полза на ГЕРБ. Според данни, с които разполагаме, бойкотът доведе до лек отлив от подкрепата за ГЕРБ. Колкото по-дълго ГЕРБ са в опозиция, имам основание да очаквам, че този процес на спад на доверие ще продължава. Затова партията на Бойко Борисов няма интерес от забавяне на изборите.
- Очаквате ли радикализация на протестите след началото на септември?
- Възможни са и двете неща - и затихване, и радикализация. Има достатъчно добре организирани групи, подпомагани от олигархични кръгове с техните пиар фирми, от партийни централи, които несъмнено ще се опитат да радикализират протеста.
Възможността за радикализация зависи от това как ще "стои" правителството към съответния момент. Радикализация на протестите е по-възможна, ако кабинетът и парламентът изглеждат слаби, неуверени, допускат гафове, не покажат добра кондиция, имат недостатъци в начина, по който контактуват с обществото. Все още правителството има какво да направи, за да подобри комуникационната си стратегия. Разбира се, то е ново, а и процесът на конструирането му е в неблагоприятна ситуация, допуснаха се и грешки. Ако кабинетът покаже, че е способен да се поучи от грешките, които допусна, и овладее ситуацията, ще успее да укроти потенциала за радикализация на протестите. Ако правителството се покаже слабо, много вероятно е да се стигне до масово недоволство.
- Има ли политическо разделение между София и провинцията? Защо провинцията не протестира?
- Причините са много. В София е най-голямото струпване на социални категории, които по своята политическа субкултура, по своите интереси се чувстват най-близки като представителство до партиите, които сега са в Реформаторския блок. В провинцията те са значително по-слаби. Силният електорат и на ДСБ, и на партиите от Синята коалиция, и на "България на гражданите", и на "Зелените" е в София. Те са моторът на протестите, които наблюдаваме.
Дизайнерите на протеста, онези, които в някакъв смисъл са неговите сценаристи и го пакетираха по начина, който виждаме, допуснаха грешка. Техните мозъчни тръстове объркаха имиджа на протеста и така отчуждиха хората от провинцията. Провинцията беше по-чувствителна и по-активна на протестите през зимните месеци, които бяха социално и икономически мотивирани.

БСП поиска: Без споразумения при тежки престъпления

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 180

15 882 подписа за промени в НПК внесе БСП в парламента

автор:Юлия Кулинска

visibility 67

/ брой: 180

Тристранката прие да отпаднат специалистите от ТЕЛК

автор:Дума

visibility 123

/ брой: 180

Неодобрението към правителството скача над 50%

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 180

Гроздоберът подрани заради климатичните промени

автор:Дума

visibility 97

/ брой: 180

3,1% е реалният икономически ръст през 2018 г.

автор:Дума

visibility 66

/ брой: 180

Банките ще отделят 0,5% от кредитите като буфер от октомври

автор:Дума

visibility 66

/ брой: 180

Обсъждат международен консорциум за АЕЦ "Белене"

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 180

Стачка на морския транспорт в Гърция

автор:Дума

visibility 0

Саудитска Арабия обвини Иран за атаката с дронове

автор:Дума

visibility 90

САЩ предлагат на ЕС общ проект за Украйна

автор:Дума

visibility 124

/ брой: 180

Датата

автор:Дума

visibility 45

/ брой: 180

Поети с белезници

автор:Лозан Такев

visibility 40

/ брой: 180

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ