27 Май 2022петък16:18 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над страната ще преобладава слънчево време с по-значителни увеличения на облачността преди обяд над източните, а след обяд над планинските райони и там ще се развива купесто-дъждовна облачност, на места ще превали и прегърми. Ще духа слаб до умерен северозападен вятър. Максималните температури ще бъдат между 22° и 27°, по-ниски по Черноморието, в София - около 22°. Днес над страната ще преобладава слънчево време с по-значителни увеличения на облачността преди обяд над източните, а след обяд над планинските райони и там ще се развива купесто-дъждовна облачност, на места ще превали и прегърми. Ще духа слаб до умерен северозападен вятър. Максималните температури ще бъдат между 22° и 27°, по-ниски по Черноморието, в София - около 22°.

Българските деца учат най-малко в Европа

Броят учебни часове и продължителността на учебната година в българското училище са най-ниските в ЕС

/ брой: 171

автор:Велиана Христова

visibility 5604

Кой, кога и защо насади в общественото съзнание голeмия мит, че нашите деца са претоварени в училище и затова постоянно трябва да се облекчава учебното съдържание и да се намалява обемът на материала. Може би нещата се затъркаляха от края на 90-те години с изцепката на тогавашния просветен министър на СДС Веселин Методиев, който навръх 24 май призова учениците повече да играят и по-малко да учат. Последният засега скандал тази година, предизвикан от опитите да се изхвърлят от учебния материал емблематични произведения на Ботев, Вапцаров, Смирненски или Яворов, също бе оправдаван с необходимостта да се намали претовареното учебно съдържание.
Вярно ли е обаче че нашите деца са стресирани от много учене? Тази измислица напълно се опровергава от доклада на Eurydice (образователната служба към Еврокомисията) - "Задължителното учебно време в Европа 2012/2013 г." Българските ученици във всичките класове от I до ХII клас учат най-малко от всички свои връстници в Европа. Това категорично показват данните в доклада.
Единствено в Хърватия (там децата до IV клас също имат повече часове от нашите в течение на годината) от прогимназията нагоре са по-малко натоварени от българчетата. Във всички останали страни от ЕС годишният брой на часовете в училище е по-голям от този в България. Сиреч нашите ученици никак не са се претоварили от учене в сравнение с останалите европейски ученици.
В доклада са включени данни за минималния брой учебни часове в годините от I до ХII клас (изчислен в астрономически часове по 60 мин.) в училищата на всички държави - общо и по учебни предмети. Нашите първолаци например имат в училище общо 398 часа обучение и учат най-малко време от всички свои връстници в Европа. Следващите най-малко натоварени са в Хърватия - с 473 часа годишно. Децата, които са в I клас, в Германия учат 564 часа, в Гърция - 578 часа, във Франция - 864 часа, в Румъния - 593 часа, а най-заети с учение са първолаците в Люксембург - те имат 1008 учебни часа годишно (над два и половина пъти повече от българските).
В последния клас на началното училище - IV клас, България отново е с най-малкото учебно време през годината - то заема 533 учебни часа. В Гърция четвъртокласниците имат 709 астрономически часа годишно, в Румъния - 712, в Германия - 733, във Франция - 864, в Люксембург - 1008. В Люксембург всъщност децата учат същите 1008 часа от I до VI клас включително, а след това от VII до ХII имат по 1014 часа училищна заетост. Във Франция в последните 4 години от IХ до ХII клас часовете в училище са 1036. Българските дванадесетокласници имат 744 часа за годината и са последни по заетост сред връстниците си (като изключим само зрелостниците в Хърватия, които са заети в училище 683 часа).
В прогимназиалния и гимназиалния курс българските ученици имат повече сравнимост с връстниците си от няколко страни. Сходен е броят часове в Унгария например, дори там е малко по-нисък. Абитуриентите у нас имат 744 часа на година, докато връстниците им в Унгария - 720. Седмокласниците пък имат по 765 часа годишно, а в Унгария - 694. Гимназистите от Люксембург учат отново най-много. В испанските гимназии се учи по 1050 часа. Във Франция седмокласниците учат 839 часа, но в ХII клас часовете там са най-много -  1108 за година.
Същото положение с натовареността наблюдаваме в основните дисциплини - четене, писане и литература, математика. Ще посоча данните за тях, като в останалите предмети картината е подобна. С четене и писане румънските и българските първолаци се занимават най-малко - съответно 119 и 127 часа. Обучението по този предмет в Германия заема 169 часа, в Гърция - 236 часа, във Франция - 360 часа. Румънчетата обаче още във втори клас наваксват, като изучават езика си 208 часа, докато нашите деца във II клас остават със 131 часа по този предмет и са твърдо последни в Европа по натовареност. Нагоре в годините съотношенията се запазват, включвайки и обучението по литература, с малката подробност, че у нас в гимназията от IХ клас нагоре заниманията всъщност са само по литература, българският език на практика изчезва като предмет. И часовете за обучение в гимназията падат на 81 за цялата учебна година, а в ХII клас - на... 47. Такова силно намаляване в обучението по роден език и литература не се наблюдава в нито една от останалите европейски страни.
В математиката сме още по-зле. Първолаците ни се занимават със смятане почти двойно по-малко от средното ниво в европейските страни. Нашите деца в I клас смятат в течение на 72 астрономически часа, тези в Гърция - 105 часа, в Румъния - 119 часа, в Германия - 141 часа, във Франция - 180 часа, в Люксембург - 216 часа. В обучението по математика също сме уникални - само при нас в последните гимназиални класове математиката заема едва 54 астрономически часа, докато в Европа не падат под 119 часа (Румъния). Във Франция зрелостниците най-много учат математика - 144 часа годишно.
 Докладът на Eurydice отчита само времето за обучение като цяло и по предмети. С учебното съдържание той не се занимава. То всъщност е отделна голяма тема. Но докладът показва недвусмислено, че българските ученици са много по-малко натоварени в училище от останалите европейски деца. У нас учителите особено по литература и история постоянно се жалват, че не им стига времето да вместят учебното съдържание в броя учебни часове. Образователните власти също тъй постоянно контрират, че има много предмети и за всеки от тях трябва да остане съответното време. Как в останалите европейски държави успяват да ангажират учениците много повече време по всички предмети? Тайната е проста - никъде няма толкова дълги ваканции и толкова неучебни дни, колкото има в България. Другаде не съществува такова нещо като тримесечна лятна ваканция от 15 юни до 15 септември. Средната продължителност на учебната година за задължителното образование в Европа (в България то е до X клас, в някои държави е до IX клас) е 185 дни. Най-много учат в Лихтенщайн, където учебната година е 200 дни. България заедно с Латвия и Литва е сред държавите с най-малко учебни дни. Но никъде другаде не се е чуло като в България родители и ученици жалба да жалят как училището пренатоварва децата и как те трябва да бъдат "разтоварвани".

Искат поскъпване на парното и топлата вода с до 330%

автор:Дума

visibility 184

Експерт: Без 4 нови реактора изпадаме в енергиен колапс

автор:Дума

visibility 460

/ брой: 100

Нинова нареди контрол на антикризисните мерки

автор:Дума

visibility 344

/ брой: 100

Стоичков кани чужди туристи на почивка в България

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 100

Войната с БПЦ

автор:Велизар Енчев

visibility 748

/ брой: 100

Как ще ги стигнем

автор:Мая Йовановска

visibility 416

/ брой: 100

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ