27 Май 2019понеделник00:09 ч.

ново:

Рекордно ниска избирателна активност на четвъртите евроизбори Рекордно ниска избирателна активност на четвъртите евроизбори

Незаменимият Васил Стефанов

100 години от рождението на големия диригент

/ брой: 112

visibility 2475

Акад. проф. Емил Янев

Жизненият път на Васил Стефанов (06.05.1913-19.09.1991) е едновременно праволинеен и изпълнен с най-разнообразни преживявания. Той е бил закърмен с музиката, защото още преди раждането си е бил подложен на музикално въздействие - родителите му били преподаватели по музика и музиката станала неотделим компонент от неговото всекидневие. Баща му - известен в Шумен под името Иванчо Мандолинката - свирил отлично на виолончело, мандолина и китара и имал чудесен лиричен теноров глас, а майка му Пенка - била цигуларка и също пеела добре.
През 1919 г. семейство Стефанови напуснало Шумен и се заселило във Варна. "На 6-годишна възраст получих първите си уроци по цигулка от баща ми. Напредвах бързо и баща ми скоро ме предаде в ръцете на най-добрия варненски цигулков педагог Димитър Младенов. Често се изявявах и като солист, винаги акомпаниран на пианото от сестра ми Розалия.
В 1927 г. 14-годишният Васко за първи път присъства на концерт, изнесен от виолин-виртуоза Саша Попов, и остава поразен от чутото - "Нима може да се свири така на цигулка?". Година по-късно момчето отново е запленено от изкуството на Саша Попов, но този път като диригент. Голямата изненада идва ден след концерта, когато свирил пред Маестрото. Той категорично заявил на баща си - "Нито ден повече във Варна!" - и в 1929 г. семейството се премества в София, като Васко става ученик на Саша Попов в средния отдел на музикалната академия (равностоен на сегашните музикални училища, бел. авт.). "След всеки урок по цигулка, за мен се раждаха нови светове!" 
Поради отличните си инструментални качества, макар и ученик, Васко е включен в състава на академичния симфоничен оркестър (АСО) и е определен за помощник концертмайстор! Това много му помага бързо да усвои "тайните" на оркестровото музициране. Това е причината малко след създаването на "Царския военен симфоничен оркестър" да бъде назначен за негов концертмайстор, която длъжност изпълнява с голяма отговорност 15 години! "Като концертмайстор бях "дясната ръка" на Саша Попов. Провеждах груповите репетиции и всеки цигулар беше викан от мен вкъщи (за упражняване и контрол). Често провеждах и репетиции с целия оркестър."
Диригентското "кръщаване" на Васил Стефанов става неочаквано - през 1946 г., на някакво концертно изпълнение на филхармонията, след като оркестърът е заел мястото си на сцената, съобщават, че Саша Попов е заболял! "Без колебание смених лъка на цигулката с диригентската палка и смело продирижирах химните и увертюрата "Майстерзингери" от Рихард Вагнер. Никой в пълната зала не допускаше, че за първи път заставам на диригентския пулт."
За да овладее диригентските "тайни", в 1947 г. вторият диригент на филхармонията заминава на специализация в Прага при известния чешки диригент Вацслав Талих. "Престоят ми в Прага изигра важна роля за моето оформяне като диригент."
След завръщането си от Прага през 1949 г., Васил Стефанов получава покана от ръководството на Радио София да създаде Симфоничен радиооркестър. Отначало оркестърът бил камерен, а концертмайстор била именитата цигуларка Недялка Симеонова! Постепенно числеността му се увеличава с най-добрите млади инструменталисти - възпитаници на Музикалната академия. Новия симфоничен той ръководи без прекъсване повече от 40 години - до края на живота си! "Настъпиха години на упорит труд, съзряване и утвърждаване на оркестъра като един от водещите в нашата симфонична действителност. Непрекъснатото звучене в ефира на нашата продукция направи оркестъра популярен в страната и чужбина." По този начин с изкуството си той системно контактуваше с 8-милионното население на страната и непосредствено оказваше влияние и въздействие върху неговата естетическа култура.
Като диригент Васил Стефанов беше комплексна личност. Определено беше немногословен, дори мълчаливец, чието мълчание понякога е много по-красноречиво от многословието! За него всяка композиция беше отделен свят, защото всеки композитор се стреми да каже на хората неща, които дотогава не са чути. И тези новости може да стигнат до обществото само ако диригентът се вслуша и проумее техния вечно различен глас. Седнал неизменно на първия ред в ложа 2 на зала "България", изцяло съсредоточен, с ръка леко провесена през парапета, той се отнасяше толерантно и с разбиране към стремежа на всички изпълнители да покажат "своето" тълкуване на изпълняваните произведения като израз на стремежа им за постигането на художествено съвършенство. Защото трасирането на нови пътища в изкуството не е патент на определени лица - те са дело на голяма група творци-личности, които не "предъвкват" казаното от техните предшественици.
В 1961 г. Вадил Стефанов поема художественото ръководство на мъжкия хор "Гусла". Продължилото 17 години артистично сътрудничество, някои негови приятели характеризират в шеговит аспект този факт като "период на разкаяние и отшелничество!" За хора той споделя: "Сто души, с най-разнообразни професии - от лекаря до тапицера, от инженера до железничаря - влюбени в пеенето мъже на възраст от 30 до 70 г., всеки понеделник и четвъртък от 7 вечерта, идват на репетиции и, въпреки умората от работния ден, пеят с цялото си сърце. Независимо че това е самодеен хор, постиженията му са на истинско професионално ниво. Нямате представа какво удоволствие е да работиш с такива ентусиасти!"
"Живото" музициране - с неговата артистична неповторимост и пряко емоционално въздействие върху слушателите - бе силната страна на неговото диригентско изкуство. На сцената Васил Стефанов "властваше" и създаваше празници на музиката. Затова публиката обичаше и ценеше неговото изкуство и неговата личност.
Настоящата година е юбилейна за Васил Стефанов. Но отново се сблъскваме с "традиционния" български парадокс - да се забравя, че този достоен неин син има 100 - годишнина!
И Министерството на културата, и - особено - БНР, сякаш "забравиха" за това събитие и не го представиха на ЮНЕСКО за включване в неговия културен календар, не издадоха юбилеен албум с негови емблематични записи, та дори не наименуваха студио 1 в БНР - в което той работи 40 години! - на негово име!
Дали някой ще се засрами за проявената "грижа" към Васил Стефанов?

 

Отлагат магистрала "Струма" за 2030 г.

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 98

БНБ очаква рекордно висока инфлация

автор:Дума

visibility 128

/ брой: 98

МВФ: Търговските войни отнемат 0,3% от растежа

автор:Дума

visibility 52

/ брой: 98

ОИСР отложи приемането на България

автор:Дума

visibility 66

/ брой: 98

Осмина се борят за поста на Мей

автор:Дума

visibility 60

/ брой: 98

НАТО разработва нова стратегия срещу Русия

автор:Дума

visibility 94

/ брой: 98

Ирландия подкрепи по-лесните разводи

автор:Дума

visibility 54

/ брой: 98

Кратки новини

автор:Дума

visibility 63

/ брой: 98

Магарета летят из облаците

visibility 75

/ брой: 98

Докога ще задаваме само въпроси

автор:Зорница Илиева

visibility 74

/ брой: 98

Български бизнес в Лондон

автор:Дума

visibility 52

/ брой: 98

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ