Време е за дигитални библиотеки

Динчо Кръстев е математик и от януари 1992 г. ръководи ЦБ-БАН. В резултат на дейността му се създава локална компютърна мрежа (1995 г.), ЦБ става първата библиотека в България с уебстраница (1997 г.), там се внедрява една от най-добрите автоматизирани библиотечни системи в света - ALEPH 500, и се изгражда електронен каталог (2003 г.). ЦБ се превръща в център за обучение и разпространение на MARC 21 форматите и на англо-американските правила за каталогизиране AACR2 (2004 г.). Кръстев е с магистърска и докторска степен по математика от Московския държавен университет (МГУ). В ЦБ първоначално работи като научен сътрудник, а от 1989 г. е ст.н.с. II ст. Преподавал е в СУ, както и в Международния център за системи и услуги за управление на информацията (ICIMSS) в Торун, Полша, където е водил курс по информационни системи и съвременни форми на книгоиздаване (1996 г.). Членува в Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА). Автор е на редица статии, публикувани в български и чуждестранни научни издания


- Какво точно представлява проектът на вашата фондация за Сводния каталог на библиотеките?
- Целта на проекта НАБИС е да отговори на нарастващите потребности в съвременното българско общество от:
- функционална интеграция на библиотечно-информационните системи и каталожни регистри на научните институции, висшите училища, големите библиотечни хранилища и др.
- широка информираност в областта на научната и образователната дейност
- прилагане на нови модели за информационно обслужване, които да съответстват на световните стандарти
- международно сътрудничество в областта на библиотечните информационни и комуникационни системи.
- Какво реално би се променило, ако той се осъществи напълно?
- Чудеса в реалния свят не се случват или почти не се случват. И все пак факт е, че подобен проект възникна и бе подкрепен от Фондация "Америка за България". Това само по себе си бе едно чудо за България. Да бъде изградена една свръхмодерна информационна инфраструктура, отговаряща на всички международни изисквания и стандарти, е нещо, което не се случват много често у нас. Наличието на подобен вид системи е "condition sine qua non" за съвременнато университетско образование, за научно приложния сектор във всяка по-развита страна.
С други думи - може да се очаква повишаване качеството на средата, в която функционират тези два така важни сектори (информационна осигуреност и наука) за всяка една държава.
- Какви са реакциите на студентите? Имате ли наблюдения?
- Разбира се, първите реакции идват от страна на студентите и те са повече от добри. Преди всичко от страна на обучаващите се в трите звена съучредители на Фондация НАБИС, призвани да реализира този проект: СУ, АУБ и БАН.
- Трудно ли се разработва един проект, ориентиран предимно към книгите и библиотеките?
- Разработката на подобен проект не е нещо необичайно. Тя трябва да е ориентирана и да следва съвременните възгледи и насоки в тази област. Трудностите са свързани с неговата реализация, но те не са технологически, а преди всичко социалнопсихологически. Освен това той не е насочен само към книжните носители като източник на информация, но и към он-лайн базите данни и дигиталните колекции на библиотеките.
- Срещате ли подкрепа или съпротива по него?
- Да, срещаме и подкрепа, и съпротива. Съпротивата е свързана със споменатия характер на трудности и проблеми. Новото, като правило, не си пробива лесно път у нас, но когато една работа се извърши качествено и почтенно, тя в края на краищата се възприема.