25 Октомври 2021понеделник14:39 ч.

Иван Абаджиев:

Още мога да помагам на България

Пак можем да бъдем на върха в световните щанги, казва легендарният треньор

/ брой: 65

автор:Марин Милашки

visibility 1689

Иван Абаджиев е роден на 12 февруари 1932 г. в Нови пазар. Започва да вдига тежести през 1953 г. Световен вицешампион от първенството в Техеран през 1957 г., което повече от десетилетие е най-големият успех на България в щангите. Последното му състезание е Олимпиадата в Рим през 1960 г. Поема националния отбор през 1969 г. и с прекъсвания работи почти 30 години с най-добрите ни щангисти. За България е "произвел" общо 10 олимпийски, 59 световни и 79 европейски шампиони. "Доктор хонорис кауза" на Националната спортна академия "Васил Левски". Обявен е 6 пъти за най-добър треньор на България, а през 2001 г. и за Треньор на ХХ век на страната ни. Името му е свързвано и с редица допинг скандали. Най-големият е през 1988 г. на Олимпиадата в Сеул, когато целият отбор е спрян от участие заради 3 положителни проби. Подобен скандал съпътства и представянето на щангистите ни на Олимпиадата в Сидни 2000 - т.нар. афера с ороцетама. От декември 2010 г. доскоро работи като съветник в Сан Франциско в академията на неговия бивш възпитаник Александър Крайчев.

 

"Стойчев и Йовчев могат да помогнат, но няма да имат време в служебния кабинет"

- Господин Абаджиев, има ли възможност отново да се върнете да работите за българските щанги?
- Винаги съм готов да работя, но вече не в качеството си на треньор. Винаги мога да предавам от опита си, да давам съвети. За това съм готов. Но за треньорство не, на възраст съм.
- Имате ли контакт с някой от федерацията?
- Да, с генералния секретар Борислав Гидиков, а преди няколко дни се срещнах и с президента на федерацията Неделчо Колев. Всичко протече нормално и съм готов да помагам.
- Вие винаги сте имал проблеми с шефовете на федерацията, а сега не. Това означава ли, че можем да говорим за възраждане на българските щанги с ваша помощ?
- През последните години има много изкривени неща и те не могат да се преодолеят толкова бързо. Трябва воля, но не зная дали сегашните ръководители са готови за сериозна промяна.
- Каква промяна, само в методиката на работа ли?
- Да, главно в нея. А и организация, защото едното не може без другото.
- Имате ли наблюдения върху ситуацията с наши щангисти, които се състезават за други държави?
- Нямам, но те не са и много. Има едно момче в Азербайджан (Валентин Христов).
- А Боянка Костова, която е фаворит за медал на Олимпиадата в Рио 2016?
- Сигурен медал няма. Последните години женските щанги напреднаха доста и там е трудно. Възможно е Костова да бъде медалистка, но двете федерации - нашата и азербайджанската, имат да си уреждат сметки.
- Водил сте дори семинар пред азербайджанските щангисти?
- Да, поканиха ме и го направих. Но с тях нямам никакви контакти. Нито ще бъда треньор там, нито нищо. Те си имат такъв и това е Златан Ванев, който беше един от най-добрите ми състезатели. Той изпълняваше всичко, каквото му наредя. Чувал съм, че Иван Стоицов и Величко Чолаков не са тренирали така, както той е искал, и резултатите са налице - Стоицов се контузи и не участва на Олимпиадата в Лондон, а Чолаков се отказа в последния момент.
- Бяхте в САЩ общо 3 години. Планирате ли пак да ходите?
- Не, категорично. Имам самолетен билет за Америка, но нямам намерение да го използвам. Вече съм на 82 г., а всичко, което върша, предизвиква отговорност. Ако не успеят тези, които дори съветвам, това бие върху моя авторитет. В момента имам друга задача. Описвам целия си житейски път. Скоро ще издам книга. В нея ще има всичко, дори и методиката ми.
- Оптимист ли сте за развитието на българските щанги?
- Вярвам. Има един природен закон. Взимаме една клетка. Ако дадена структура отразява неадекватно този източник, тогава се получава разпад. На нейно място се изгражда по-съвършена клетка, която отразява адекватно въздействието на този по-силен дразнител. А аз мисля, че падението на българската тежка атлетика ще подейства отрезвяващо на тези, които поеха пътя по нейното развитие.
- Бихте ли се обзаложили, че на Олимпиадата в Рио през 2016 година българските щанги ще спечелят медал?
- Разбира се, това е задължително. На всяка цена трябва да спечелим медал, и то не един, а няколко. Мисля, че ще вземем 3, а може и повече. Ще е трудно, но не и невъзможно.
- А защо според вас и сега атаките към българската федерация не спират. Наскоро бившият треньор на националите Пламен Аспарухов каза, че сегашният наставник Иван Иванов не става за този пост?
- Аспарухов казваше, че и аз съм слаб, а той бил най-силният треньор. Сега ме хвали. Смятам обаче, че е отрезвял. Той също можеше да бъде доста успешен треньор, но се възгордя и се провали.
- Но защо стрелят така лошо?
- Сегашният треньор Иван Иванов е добър. Той знае много точно методиката, както и един от предишните наставници - Нено Терзийски. Всички са мои възпитаници. Нено лично ми се е оплаквал, че не може да упражни контрол върху състезателите. Но грешката на всичките е една. И искам да ги попитам защо отмениха 3-тата контролна тренировка? В момента се правят само по 2 в седмица, а това е грешно. Защо премахнаха и вечерната тренировка? Какво им пречеше? Точно тази методика носеше големите успехи не само на българската, а и на световната тежка атлетика. Златан Ванев е въвел трета тренировка за деня в Азербайджан. Казал съм го това на нашето ръководство, но те не го приемат.
- Ако Иван Иванов въведе вашата система на работа, кога смятате, че ще има резултат?
- След година ще си проличи. Уверен съм, че резултатите на националните състезатели ще се вдигнат. Иванов е добър треньор, който знае как се изграждат щангисти. Все пак той е олимпийски шампион от Барселона 1992.
- Кое е главното, което трябва да се промени?
- Във футбола се играят кървави мачове през няколко дни. Най-добрата методика е тази на тежките битки. През 80-те години на миналия век имах поне 20 равностойни щангисти. Половината от тях отиваха на големи състезания, а на останалите трудът им се хвърляше на вятъра. Точно тази конкуренция вдигаше нивото.
- А сега каква е конкуренцията?
- Никаква. Как да има конкуренция, като няма юношески национален отбор? Преди години точно оттам идваха обещаващите състезатели. Но сега това няма как да стане, защото положението в клубовете е трагично, пълна скръб. Хората нямат пари, треньорите не могат да се издържат с щанги. В миналото обикалях клубовете и избирах таланти, които ги поставяхме в олимпийско звено. Тяхната подготовка беше като за олимпиада. Правеха двуразови тренировки, просто всичко им беше подсигурено. След това те участваха на държавните шампионати и най-добрите бяха включвани в юношеския национален отбор. Този тим се готвеше в зала до моята. Те трябваше да изпълняват същата триразова програма, която и мъжете. След това при мен идваха най-добрите таланти, които обаче бяха и подготвени. Аз само ги усъвършенствах. А сега като няма юноши, за какъв мъжки отбор да говорим?  
- Какви са сегашните състезатели?
- Получих информация, че се съпротивляват, когато им поставят задача да увеличат натоварванията.
- Кое ви боли най-много?
- Водил съм тук катарски състезатели да тренират с нашите. Пред българите им показвам триразовата тренировка, и то преднамерено, подчертано. Да видят, че това е методиката, която доведе българската тежка атлетика до тези постижения. Никой от българите не ми обръщаше внимание. Никой не поиска помощ, а аз съвети насила не давам. Много не виня нито треньорите, нито състезателите, защото се изсипа толкова много мръсотия по "оста Абаджиев". Изговори се много, че основата на тази методика е допинг. Но не е така.
- По колко тона вдигат българите на ден в момента?
- Не съм ги мерил, но са около 15-20. Не е важно колко тона вдигаш, а какви. Важни са максималните усилия. Защото при тях се изисква голяма концентрация, а тогава се отделя адреналин. Точно той разцепва фосфолипидната молекула и включва човешката анаболна молекула. Това е мощен анаболен стимулатор, което е най-важното за щангите.
- Как стои въпросът с допинга?
- Много пъти са ме питали. Давам пример с конете. Тези животни са изключително силни, а не използват допинг. Той се произвежда именно с адреналина. А тренировките не са им само 2, те са денонощни, което пък произвежда собствения анабол. При щангите това се постига с максималните опити. Мои състезатели са хващани с допинг само на олимпийски игри. При най-големия случай в Сеул 1988 г. можехме да вземем 8 златни медала. Ако това беше станало, България щеше да надмине домакина Южна Корея в крайното класиране по отличия. Което няма кой да позволи. В Сидни 2000 също щяхме да доминираме в нашия спорт. Там ни хванаха с ороцетам, който бил попаднал в един от препаратите, които давах на състезателите. Е, може ли някой да ми каже как точно е станало? Вероятно заради медалите, които щяхме да спечелим.
- Навремето, когато поехте тима, беше ли ви трудно да наложите системата на работа?
- Определено. И първия път, и втория. Ще говоря за втория през 1997 г. Тогава се прибрах от Турция, където на Олимпиадата в Атланта 1996 направих Наим Сюлейманоглу и Халил Мутлу шампиони. Поех отбора ни, но той беше направо разсипан. Веднага ме попитаха дали ще спечелим злато на световното в Чангмай, Тайланд. Отговорих, че трудно може да стане и не искам да се нагърбвам. Същата година България не беше спечелила злато на световно в нито един спорт. Е, ние донесохме 3 златни и 2 сребърни отличия. Но беше много трудно, докато въведа отбора в ред. Докато не започнем да правим тези триразови тренировки. Тоест да увеличим обема и интензивността на тренировките. В Америка се въртят 3 филма с мен. Главно с методиката, която е успешна.
- Как обяснявате бума на китайците в тежката атлетика?
- Нивото на щангите в световен мащаб не е толкова високо. Китай няма да е проблем, ако се вдигне световното ниво.
- Всъщност защо живяхте в САЩ тези години?
- Там ме покани Александър Крайчев, който е главен дистрибутор на световна марка щанги за САЩ. Аз бях там да предам опита си. Водих няколко семинара, на които присъстваха стотици спортни специалисти. Всичко се засне и записа, защото хората знаят, че моята методика дава резултати.
- Разкажете малко повече за престоя си в САЩ?
- Първо бях там за година и 2 месеца и се върнах в София за 3 години. След това заминах за още 2 години. Сега съм си у нас, с обещанието, че ще ида в САЩ, в Сан Франциско, но няма да го направя. Първата година фирмата, която представлява Крайчев, ми плати разходите. Отидох в САЩ именно заради Крайчев. С него прокарах методиката си. С тези тренировки той спечели сребърен медал на Олимпиадата в Мюнхен и беше световен рекордьор за юноши. Доказал съм още тогава, че човешките възможности са много по-големи, отколкото се предполагаше. Именно заради методиката бях повикан в Америка. В първите 2 месеца, разбира се, имах трудности, но промених доста нещата. Там заминах с двама българи (Мартин Пашов (94 кг) и Николай Христов (+105). Те бяха тренирали по друг начин, с много по-леки натоварвания, и срещнах съпротива. За 5-6 месеца Христов изхвърли 190 кг и изтласка 230 на състезание. Разбира се, там не може да се говори за никакви лекарства, които увеличават спортните резултати. Другият (Пашов) беше дошъл със счупена китка и не можеше да тренира. Така всичко се разпадна и аз се прибрах.
- Защо тогава заминахте пак?
- Интересът продължаваше, но вече с друга цел. Междувременно стана ясно, че през 1995 г. проведох 20-дневен семинар в Атина. През този период всеки ден разкривах същността на тази методика, с която се готвеха българските тежкоатлети. Оказа се обаче, че този семинар е под егидата на МОК, информацията е попаднала и в Америка. Те знаеха доста неща и интересът беше голям. Искаха да им го представя. В началото желаеха практическата работа и наблюдаваха и записваха всичко. След това проведох 2-дневен семинар в Сан Франциско. Десетки камери, журналисти и специалисти. Имаше над 100 души. Те записаха всичко, с точките, със запетайките. Даже бяха записали и мимиките и жестовете ми. В следващия ми семинар, не мога да си спомня къде беше, имаше над 500 души. Там обаче разполагах с малко часове и не успях да представя всичко. Имаше редица квалифицирани специалисти, не само щангисти. Третият семинар беше във Флорида. Изнесох 2 лекции. След това трябваше официално да ида в Чикаго, но не стана. Всъщност пътувах до този град. Там живеят много българи. Бях поканен на честванията на 70-годишнината на Националната спортна академия "Васил Левски".
На тренировките, които провеждах в Сан Франциско, идваха хора от цяла Америка. Всички гледаха какво правим. Имаше даже и англичани. Треньор от Нова Зеландия кара стаж и след това стана наставник на националния им отбор. Идваха канадци. Състезатели и щангисти от Хаваите. Те на няколко пъти седяха по цяла седмица. Целият им отбор беше на режим - не на двуразова, а на триразова тренировка. Тези момчета бяха съвсем неподготвени, но за седмица повишаваха резултатите си с по 7-8 кг на движение. Издържаха на тези големи за тях напрежения. Понасяха добре умората, а и бяха доволни. Идвали са щангисти и от Лос Анджелис. И всичко това се записваше. Така че аз им предадох цялата информация. 
- Значи именно заради Крайчев бяхте в САЩ?
- Крайчев фактически беше първият състезател, който тренираше по 2 пъти на ден в България. Тогава това беше прословуто. Никой не провеждаше тези тренировки и бяха отречени. Не само при щангите, а въобще. Нямаше национален отбор, който да се подготвя по този начин. Заради нея фактически бях изпъден от щангите. Но аз трябваше да я докажа. С нея висях на косъм, но както се казва, ми се усмихна късмета. През 60-те години проведохме съвместен лагер със СССР. Руснаците, които бяха и световни шампиони, вдигаха по 3-4 тона на ден. Веднага след това нашите управници взеха руснак за треньор, който караше щангистите ни да преодоляват по 4-5 тона на ден. Аз исках да бъдат по 20-30 тона и ме смятаха за ненормален. Поех националите на 1 юли 1969 г. Изведнъж отбор, не достигал и до 6-о място на две поредни олимпиади и не спечелил никакви точки, донесе 2 европейски титли и 2 сребърни медала от световно. И това е само за няколко месеца работа. Планът ни от БСФС бе да спечелим 2 точки, а ако заслужим 3, беше преизпълнение. Ние спечелихме 11 точки, а след това тогавашният секретар на БСФС Христо Меранзов ме прегърна и ме поздрави. На Олимпиадата в Мюнхен спечелихме 3 златни и 3 сребърни медала и 38 т., което бе немислимо.
- Смятате ли, че МОК трябва окончателно да изхвърли борбата от олимпийското движение?
- Честността на МОК е относителна. Не зная какви са мотивите за това. Имам информация, че искат да вмъкнат американските спортове бейзбол и софтбол в Олимпийските игри. Аз съм против. Как така ще свалят борбата от програмата?
- От много години се говори, че това може да се случи и с щангите, но тук причината е многото положителни допинг проби?
- В книгата на проф. Райна Бърдарева "Историята на олимпийското движение" пише, че има над 100 американци, уличени в забранени препарати. Къде няма допинг? Това няма как да бъде аргумент. Ако е така, трябва да закрият всички спортове и да вкарат нови.
- Смятате ли, че изтъкнати спортисти като Петър Стойчев и Йордан Йовчев могат да помогнат за излизането от кризата, след като бяха назначени в служебното правителство?
- Те могат да помогнат, защото имат дългогодишен опит като състезатели, а това ги е изградило и като специалисти. Но трябва да  намерят сили да променят организацията на спорта, и на тренировъчния процес, и методиката, и тук аз съм скептично настроен. Защото от една страна като част от служебния кабинет те нямат това време, а няма такава организационна структура и механизъм да се извършат тези, бих казал, революционни, коренни промени в управлението на българския спорт. Все пак всичко зависи от личните треньори, които изработват продукта български спорт чрез създаването на висококачествени състезатели, а за техния статут и авторитет от години нищо не е направено. Затова ще се радваме на епизодични успехи, на "бели лястовици" като Тезджан Наимова и Ивет Лалова, братята Кубрат и Тервел Пулеви и още неколцина други.

Връщат малките в училище, ако се тестват на входа

автор:Дума

visibility 280

Медици: Който е против мерките, е против обществото

автор:Дума

visibility 223

България може да поеме нов дълг от 500 млн. лева

автор:Дума

visibility 164

От труден до двойно по-силен зимен сезон очакват в туризма

автор:Дума

visibility 373

/ брой: 204

Вече такса и за теглене на пенсия от банкомат

автор:Дума

visibility 407

/ брой: 204

Как се тестват учениците в Европа?

автор:Дума

visibility 167

СЗО: Пандемията ще свърши, когато светът пожелае

автор:Дума

visibility 204

САЩ очакват обяснения от турския президент

автор:Дума

visibility 323

/ брой: 204

България е високорискова страна заради КОВИД-19

автор:Дума

visibility 69

/ брой: 204

Заложниците

автор:Деси Велева

visibility 346

/ брой: 204

БСП ще е гарант и стълб на стабилност

автор:Деси Велева

visibility 302

/ брой: 204

Откраднатата държава

автор:Владимир Георгиев

visibility 109

/ брой: 204

Партията октопод

автор:Юри Михалков

visibility 74

/ брой: 204

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ