Сметките за ток бяха само запалката

Антоний Тодоров (роден през 1957 г.) е възпитаник на френската езикова гимназия в София, доктор на политическите науки, професор по политология в НБУ, гост-професор в Свободен брюкселски университет (Брюксел), Източно европейски университет (Тетово, Македония), Бургундски университет (Дижон, Франция). Председател е на УС на Българската асоциация по политически науки, член на УС на Асоциацията на франкофоните в социалните науки и др.

Цитат:
"Как може така лесно да се печелят пари и така трудно да се живее? Ето това е скандалното, това развращава обществото"

- Господин Тодоров, не ви ли се струва, че протестите малко закъсняха, че имаше много поводи, заради които можеше да се излезе на улицата?
- Не мисля. Понеже са спонтанни, не можем да искаме друго от тях. Явно е, че сега е дошъл моментът. Аз лично не ги очаквах, за мен те бяха неочаквани и поради това съм убеден, че са спонтанни.
- Аз пък се чудех кога най-сетне ще се случат, защото имаше много скандали, които можеха да провокират негодувание.
- Неплатимите сметки за тока бяха запалката, която подпали бунта, защото те са непосредствена заплаха. Като не си платите сметката, ви спират тока. Вече заплахата е непосредствена и това извади много хора. Ето нещо, на което не беше отговорено - защо януарските сметки бяха за много домакинства два пъти по-големи от предишните. Аз го сравних и в собствените си сметки го установих. Никакво обяснение. Абсолютно никакво приемливо обяснение. Това със студената зима или че имало по няколко дни в повече покрай празниците - да, една седмица в повече. Разделете ги на дни, за да видите, че за този период за един ден плащаме много повече, отколкото за предишните няколко месеца. Не вярвам чак някой да го е организирал, но като няма обяснение, какво ли не може на човек да му хрумне.
- Някой беше определил исканията на протестиращите като триумф на политическото невежество. Съгласни ли сте?
- Не, вижте, това само говори на какво равнище е нашата масова гражданска култура, но невежество не бих казал. Хората се опитват да изразят онова, което мислят. Изразяват го по начин, който им е достъпен в повечето случаи, с думите, които притежават, с разбиранията, които имат. Това, че не са имали възможността да се образоват малко повече като граждани, е друг въпрос. И аз пак ще кажа - това е катастрофа на гражданското образование.
Че в тези протести има фантастични искания - възможно е. Че има недемократични искания - също е възможно, това трябва да се показва на хората. Много от протестиращите някак си се поправиха, те чуха критиките и промениха например искането за Велико Народно събрание. То беше оттеглено. Но други искания са много легитимни и смислени - повече гражданско участие, граждански представители, добре, дори и за изборите - по лесна регистрация, независими кандидати. Едва ли това ще реши въпроса с независимите представители в парламента, но все едно, върху това може да се помисли, за по-справедливи условия.
-  Но сега има форми за контрол и за гражданско представителство. Хората просто не знаят, че това нещо го има.
- Така е, не знаят, че го има. Но и ако го има, то не функционира. Не функционира толкова видимо, че да може масата от граждани да са убедени, че има техни представители, които се грижат за това. Много често, както между другото правителствените представители в бордовете са нещо като хранилки на послушни хора, така и тези уж граждански представителства в институциите  са, за да уредят един или друг с, как да кажа, престижно място, но във всеки случай те не функционират. Същото е и с конституцията. Сегашната конституция, ако погледнем текстовете, всичко, което се скандира по площадите, го има записано, но явно, че то не съществува в практиката, то не се изпълнява. То се обезсилва от реалната ситуация на нещата. Е, тази ситуация сигурно може да се промени, така че да не са обезсилени тези текстове - за граждански контрол, и гражданско участие.
- Не ви ли се струва, че исканията на протестиращите в по-голямата си част са леви?
- Определено. Няма никакво съмнение.
- Обаче всички нововъзникващи политически субекти някак си все се позиционират вдясно. Намирате ли някакъв конфликт в това?
- Това е специфично за българската ситуация и въобще за посткомунистическите държави. Объркване на лявото и дясното. Разбира се, в тези протести има изключително явен, видим антикапиталистически момент. Протестират срещу, така да се каже, основни характеристики на съвременния капитализъм. Оспорват неща, които винаги са били част от левите политически проекти, риторика, както искате го наречете. Защо обаче при нас е така? Ами все пак има едно наследство. Наследството е, че левицата в България се построи около бившата комунистическа партия, която беше дълго време на власт, партия на реда, партия на непромяната в крайна сметка, партия, консервативна по своята функция. И от там това объркване. Партия, консервативна по своята функция, т.е. в някакъв смисъл дясна. И затуй сегашните, новите, да ги наречем новите леви, трудно припознават старите леви. И вероятно това ще продължи дълго време, т.е. диалогът между двете страни няма да е лесен, но той си заслужава да се води. Защото под напора на много обстоятелства - промените, международните партньори, БСП трябва да олевее. Това е нейният проблем - БСП не е достатъчно лява. Ако някои смятат, че тя е твърде лява, не, напротив - тя не е достатъчно лява и затова не може да бъде припозната от протестиращите.
Спомняте си, едно време имаше такава една метафора, употребена от Стефан Продев, за червените мобифони, както той ги наричаше, и червените бабички. Тези два стълба на БСП продължават да съществуват. И затова протестиращите не могат да се намерят в нея. Този диалог ще бъде много труден. Няма да е лесно.
- Каква е прогнозата ви, какво ще се случи? Има ли опасност да влезем в няколко серии избори?
- Сега го казвам, но казаното ще бъде публикувано, след като бъде обявен съставът на правителството. В действителност не съставът, а онова, което ще се прави е важно. За да успокои протестиращите, то трябва да направи няколко спешни неща. Едното, разбира се, е свързано със сметките за тока, които трябва да бъдат платени. Ето на църквата в Пловдив й спряха тока. Това ще стане в много домакинства.
- Какво очаквате да направи служебното правителство? Да поръча на ЧЕЗ да не изключва тока ли?
- Може би целева някаква помощ за неплатимите сметки, не знам. Това ще го реши някой, който е компетентен. Но ако това не бъде решено, пожарът на бунта ще гори, ако трябва да цитирам една стара песен. Точно това ще се случи - недоволните ще изкокнат отново на улицата.
Аз не съм съгласен, когато цялото недоволство се ориентира към трите електроразпределителни дружества. Един монопол може да бъде заменен с друг. Ако не са те, ще е държавното електроразпределение, което едва ли ще реши добре нещата. Вижте какво направи ЕВН? Когато влязоха в "Столипиново", както само 15% от абонатите плащаха сметките си, така станаха 85% без протести, без скандали, без натиск и без  полиция. Как да кажа, погрешно е насочена енергията, защото не от тях зависи цената на тока нито липсата на прозрачност. Държавата трябва да регулира, контролира и натиска да има прозрачност, т.е. ДКЕВР, правителството - това са органите.
- Най-вече ДКЕВР?
- По-добре да хвърлят домати по ДКЕВР, защото иначе тези дружества са търговски. Разбира се, че искат да печелят. Тези, които са овластени влизат в разни схеми, с които позволяват един или друг частен монопол или интерес да прави каквото си иска. Това е проблемът според мен.
- ДКЕВР се скри зад правила за секретност. Те имат специален служител по сигурност на информацията, но нямат служба за достъп до информация.
- Аз много добре си спомням когато стартира системата, имаше спорове за това, могат ли да обяснят схемата, по която се изчислява цената на тока? Всичко се скри зад едни твърде сложни експертни обяснения, чиято основна цел беше да няма никаква прозрачност и хората да разберат за какво става дума. Това, между другото, е една цена, в която има твърде много интереси, лобита и всеки натиска, естествено да участва със своя дял. Нека всеки печели, но да печели в приемливи граници. Това е въпросът. Не както лесните пари, това дразни хората. Как могат така лесно да се печелят пари и така трудно да се живее? Ето това е скандалното, това развращава обществото, младите и какво ли не.
Ако не успеят да направят нещо за неплатимите сметки, въпреки че в някои моменти ще трябва да се въведат целеви помощи за определени категории, то най-малкото, което могат да направят е тази прозрачност на сметките и на цената на тока. Да обясни някой ясно на хората. Това ще намали несъмнено енергията за протест, защото нещо ще бъде направено.
- След сметките за ток обаче идва това, което Бойко Борисов не го чух да назовава нито веднъж и то се нарича "бедност" и "бедни".
- Това е по-дългосрочен процес, продиктуван от цялата политика на такова затягане на коланите, което сведе потреблението до общо взето наистина екзистенц минимум на оцеляване и много хора стигаха до там, всяко леко сътресение да ги изважда отвъд границата на оцеляване. Но не непременно неоцеляващите са на улицата, защото често те са в такава ситуация, че не могат да си го позволят. На улицата са много хора, които виждат какво става около тях и се страхуват, че ще изпаднат. И всъщност това е превантивен акт. Затова казвам - управляващите от ГЕРБ не се грижеха за обществото, това е проблемът, и същевременно непрекъснато казваха, че само за хората работят. И в един момент, когато се видя, че съвсем не е така, това беше част от водата, която завъртя мелницата на протеста. Недоволството е и от абсолютно демагогските изказвания, че това е единственото правителство, което мисли за хората.
- Ако ГЕРБ беше изкарал мандата докрай?
- Вероятно щеше да остане първа партия сред останалите, макар и не с такава подкрепа, каквато имаше. Сега вече ще са един от участниците. Малко по-справедливо е.
- Как мислите има ли опасност след изборите през май, до края на годината да има още едни?
- Ами има, зависи как ще завършат, но това ще е лош вариант. Това наистина ще е лош вариант и тук, ако партиите не успеят, парламентарните, тези, които ще влязат в парламента, депутатите, ако не успеят малко да загърбят много тесните си сметчици, всички ще бъдат губещи. Това мога да го прогнозирам. Ще стане точно като в Италия - всички ще загубят, но мащабите ще са по-големи, защото Италия е голяма икономика.