Преживях доста и мога да разказвам

ЯНА БОРИСОВА е писателка, драматуржка и сценаристка. Родена е през 1972 г. в София. Завършва история на изкуството. Пише пиеси, книги, разкази и филмови сценарии. Води курсове по творческо писане. Най-известните й драматургични текстове са "Малка пиеса за детска стая" и "Приятнострашно". Носителка е на призовете "Икар" (2008, 2010), "Аскеер" (2008), наградата на независимата критика, наградата за камерна пиеса, "Златно перо", наградата "Нова европейска драма" и др. Многократно е номинирана за различни европейски отличия за драматургия и литература. Участва във всички театрални фестивали в Европа. През 2008 г. Министерството на културата на Франция, театър Odeon, Avignon Theatre Festival избират Яна Борисова да бъде представител на България в проекта "27 пиеси от Европа". Текстовете й са поставени и издадени в България, Белгия, Франция, Сърбия, Русия, Аржентина, САЩ, Италия и Германия. Нейни произведения са още "Кралица на прозореца", "За замъците, валежите, роднините и любовта", "Тихи невидими хора", "Книгата, която се оказа дневник", "Уилъби", "Няколко истории за кралици и крале". Последната й пиеса се казва "Хората от Оз" и ще има премиера през април. Борисова работи и като консултантка по диалозите във филми, както и като редакторка на кино- и телевизионни сценарии.

- Вашата пиеса "Приятнострашно" участва във Фестивала на жени драматурзи от Централна и Източна Европа в Ню Йорк. Как попадна творбата ви на този престижен форум?
- Получих лична покана от организаторите, които правят собствено проучване във всяка от страните участнички. Доколкото знам, освен моя пиеса във фестивала има още един български драматург - Теодора Димова и нейният текст  "Невинните". Четенето се провежда в Българското консулство в Ню Йорк. Режисьор и на двете представяния е Гуен Макдоналд.
- Какви са очакванията ви? Смятате ли, че "Приятнострашно" - пиеса, която се радва на голям успех, ще предизвика интереса и на американската публика?
- Само мога да мечтая за това. Ако съдя по досегашната биография на този текст, не би трябвало да се притеснявам. "Приятнострашно" е история, която би могла да се случи навсякъде по света, в този смисъл не е обвързана с локални обстоятелства или географска ширина. Конкретно на това четене в Ню Йорк, предполагам, ще има и сериозно българско присъствие сред публиката.
- Посещавате различни театрални фестивали у нас и в чужбина, тези прояви помагат ли ви по някакъв начин на работата?
- Контактуването с различни хора, които професионално се занимават с театър, винаги помага, за да си адекватен на европейския и световния контекст. За самото писане, не смятам, че фестивалите помагат. Те са по-скоро знаци, че се движиш в правилна посока.
- Какви са най-честите трудности, пред които са изправят колегите ви зад граница?
- Нямам никаква представа. Когато се срещам с други пишещи хора, използвам шанса да поговоря с някой, който пише, чете, мечтае и не гледа телевизия. Една от най-трудните задачи за добрата драматургия е някой да я забележи. Това никак не е лесно, както е и при цялата съвременна литература. Трябва да се използва всеки шанс и възможност. Тази будност понякога е много полезна, в други случаи - уморява.
- Има ли дефицит на хубави български пиеси и въобще те малко ли се поставят у нас?
- Български пиеси има достатъчно количество. Доколкото виждам в афишите на театрите, все по-често се срещат български заглавия. На двете сцени на Народния театър например в момента се играят постановки по текстове на Иван Вазов, Йордан Радичков, Емилиян Станев, Боян Папазов, Станислав Стратиев, Иван Радоев, Петър Маринков, Елена Алексиева, Камен Донев, Георги Марков, Димитър Димов. Скоро ще излезе постановка по текст на Стефан Цанев...
Качеството на текстовете е съвсем друг въпрос, който аз не мога да коментирам. Мисля, че това е работа на публиката, която много точно разбира кога на сцената се случва нещо, което вълнува.
- Кога се ражда силен драматургичен текст според вас?
- Силен драматургичен текст се ражда, когато талантлив драматург се развълнува от нещо.
- Какви теми ви вълнуват като творец?
- Вълнуват ме амплитудите на душата. Ако приемем, че тя е океан, който иска да се вълнува и не понася покой, аз разказвам за всички поводи това да се случва.
- Пишете и за деца. Какво ви мотивира, при положение, че те все по-рядко посягат към книгата?
- Това, което направи Джоан Роулинг. В моя свят това беше нежна революция.
- С какво си обяснявате успеха на вашите творби, които многократно са награждавани на наши и чужди литературни форуми?
- С избора на съдбата в това прераждане да ме направи тази, която съм. Изминах дълъг път, докато разбера, че искам и мога да пиша. Дори ми се струва, че малко закъснях, но сигурно е нямало как да стане преди това. Ако не си гений, трябва да преживееш доста неща. Аз преживях, сега вече мога да разказвам за тях.
- "Колекционер на спомени, ловец на мигове и пазител на тайни", казвате за себе си... Това ли е формулата за един добър разказвач?
- Ако приемем, че аз съм добър разказвач - да.
- С какво са свързани следващите ви проекти в театъра?
- В средата на февруари в Театър 199 започват репетиции на новата ми пиеса. Режисьор отново ще бъде Галин Стоев. Пиесата се казва "Хората от Оз". Преди два месеца текстът имаше четене в Париж и мина изключително добре. Имам няколко покани за театри извън България, които в момента обмислям. Надявам се да започна да пиша и нещо ново.