29 Март 2024петък00:30 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

От интербригадист до министър на България

105 години от рождението и 45 години от кончината на ген.-майор д-р Петър Коларов, първородният син на Васил Коларов

/ брой: 273

visibility 2998

Инж. Тодор Керин, полк. о.з., ст.н.с. II ст., к.т.н.

В Испания ври и кипи Гражданската война (18 юли 1936 - 28 март 1939 г.). Генерал Франко е оглавил фашистки метеж, с който цели да свали демократично избраното правителство на Народния фронт. В защита на републиканска Испания се вдигат прогресивните хора от цял свят. Организирани са интернационални бригади за противодействие на франкистката армия и на италиано-германските интервенти. В тях участват около 25 000 антифашисти от 54 страни. Сред тях са

над 460 българи, от които 19 са лекари

Базата на интернационалните бригади е разкрита в град Албасете, важен железопътен възел на 220 км югоизточно от Мадрид. Тук пристигат медицинските работници от всички страни и постепенно се изгражда медицинската служба на интербригадистите.
Важна роля в създаването на интернационалните бригади играе Изпълнителният комитет на Комунистическия интернационал (ИККИ), чийто член от 1921 до 1943 г. е Васил Коларов, а генерален секретар на Коминтерна от 1935 до 1943 г. е героят от Лайпцигския процес Георги Димитров. В състава на петте интернационални бригади един от батальоните носи името на Георги Димитров, а една от батареите - името на Васил Коларов. Над 100 от българските интербригадисти заемат отговорни военни, политически, административни и стопански постове в Испанската република, повече от 100 са българите, оставили костите си на бойните полета, а ранените са около 200 души.
На 9 януари 1937 г. със заповед от щаба на интербригадистите е създадена Дирекция на санитарната служба с трима ръководители, един от които е бил българин, току-що пристигнал в Албасете, представил се с конспиративното име Ярослав Франек и със звание майор от испанската републиканска армия. Трябвало е в най-къс срок да се организират необходимите болници и служби в тила, за да се изведе интернационалната санитарна служба от крайно тежкото положение, в което тя се е намирала. Благодарение на енергичните действия на майор Франек само за около месец, към средата на февруари, интербригадите разполагат със значителен болничен фонд от 900 легла.
Късно през пролетта на 1937 г. дирекцията е реорганизирана в Управление на интернационалната санитарна служба, а майор Франек е назначен за неин зам.-началник като му е възложено непосредственото ръководство на евакуационните и етапни болници, както и решаването на всички проблеми, свързани с евакуацията на ранените от фронтовата линия. През март 1938 г. интербригадистите понасят големи загуби. Тогава командваната от майор Франек санитарна служба се включва активно в бързото и всестранно подпомагане на фронта. Годните и способни да боравят с оръжие са изпратени за попълнение на бойните формирования.
В края на май 1938 г. интернационалните бригади престават да съществуват, по-малко от година преди края на Гражданската война. Противоречия и предателство в републиканското правителство са причината за падането на Мадрид и за установяването в цяла Испания на фашистката диктатура на генералисимус Франко.
 
Каква е съдбата на майор Ярослав Франек

който на 22 юли 1938 г. напуска Пиренейския полуостров, но оставя значими следи в историята на интербригадистите от испанската Гражданска война? Неговото истинско име е Петър Василев Коларов, той е един от синовете на интернационалния деец Васил Коларов. Съвременници и съратници обясняват необходимостта от конспиративното име за личната безопасност на доброволеца-интербригадист, а самият той го бил избрал, защото най-яростно ненавиждал узурпатора Франко.
Петър Василев Коларов е роден в Шумен на 30 юни 1906 г. Детството му преминава в родния град, а вече като юноша е изпратен в Австрия, сред Тиролските Алпи, където учи в специално училище за художествено възпитание (Кирнерщайнер). Тук усвоява немския език, посещава музикална школа, придобива висока обща култура. След Септемврийското въстание през 1923 г. семейството му емигрира в Москва, а Петър под влияние на баща си се записва през 1924 г. като слушател във Военномедицинската академия - Петербург. След като завършва втори курс поради заболяване и лекарско предписание напуска академията и се прехвърля в Първи московски медицински институт, който завършва през 1930 г. Работи като лекар профилактик в Института по хигиена на труда и професионалните заболявания в Москва, където завършва аспирантура по социална хигиена (1931-1933 г.). Три години работи като санитарен инспектор в московски завод, през което време се оженва в Москва за българката Елена Димитрова Божикова (1935 г.). Интернационалният дълг го призовава и той не може дълго да се радва на семейното гнездо - през октомври 1936 г. заминава като доброволец за испанската републиканска армия...
...След завръщането си в Москва през август 1938 г. д-р Петър Коларов работи като началник на санитарната инспекция в Управлението на водния транспорт, а след започването на Великата Отечествена война е началник на Санитарното управление на Гражданския въздушен флот на СССР. На 5 септември 1944 г. той е командирован в Политическото управление на 3-ти Украински фронт, с който влиза в България на 8.IХ.1944 г. като

 майор от медицинската служба на Съветската армия

Завръщането в родината е нов етап от биографията на д-р Петър Коларов. Той постъпва в редовете на Българската армия със звание подполковник и на 12.Х.1944 г. поема длъжността зам.-началник на санитарния отдел при щаба на войската. Заедно с началника на отдела полк. Рувим Попов дават насоки за обема на медицинската дейност по етапите на медицинската евакуация в започналата Отечествена война. Участва в подобряване организацията на самата евакуация и в лечението на нараняванията, изгарянията и заболяванията на бойното поле. На 12.ХII.1944 г. получава званието полковник и продължава да работи на същата длъжност с по-големи пълномощия. На този етап важен и съществен е приносът, който полк. Петър Коларов има при разработването на мобилизационния план за участието на Българския Червен кръст (БЧК) във войната.
От 10.III.1947 г. до 15.I.1950 г. д-р Петър Коларов изпълнява длъжността началник на военномедицинската служба и е произведен в чин "генерал-майор" (13.ХI.1948 г.). Като възпитаник на съветската школа той се отнася критично към моментното състояние на медицинското осигуряване в българската армия и полага началото на неговото реорганизиране по съветски образец. Не на последно място стои важният въпрос за медицинските кадри. Както в държавата, така и във военномедицинската служба ръководните постове се заемат от хора, верни на новата власт. Заслуга на ген. Коларов е, че като ръководител правилно оценява качествата на новите ръководни кадри и партийното начало не е водещо в кадровата му политика. Той провежда енергична организационна, лечебно-профилактична, учебна и научна работа като създава добри

условия за подготовка на нови медицински кадри

От 15.I.1950 г. България има нов министър на народното здраве - д-р Петър Коларов. И на този висок пост той внедрява принципите и опита на социалистическото здравеопазване, но не брутално и механически, а с творчески подход, съобразен със специфичните български условия. Въвежда се единно ръководство на здравните служби, обединяват се болниците и поликлиниките, създава се мощна санитарна противоепидемична мрежа и единна аптечна система, разширяват се селските участъкови кабинети, утвърждава се Указ за безплатна медицинска помощ, основават се десет профилирани научно-изследователски института. Висшето медицинско образование се прехвърля към Министерството на народното здраве, основава се Институтът за специализация и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ). Отменен е старият Закон за народното здраве, съставени са голям брой нови основни здравни документи. Към кабинета на министъра периодично се свиква колегия от специалисти като колективен съвещателен орган.
Владеейки руски, немски и испански език, д-р Петър Коларов се изявява и като организатор на здравеопазването в международен мащаб. Развива дипломатическа дейност в здравната сфера с делови контакти на конференции, симпозиуми и конгреси.
След 1962 г. д-р Коларов вече не е министър на народното здраве, но остава председател на Българския Червен кръст. Той е избран на този пост през 1950 г. на Втория конгрес на БЧК и е негов несменяем ръководител до края на живота си - 10.Х.1966 г.
За краткия му 60-годишен живот кариерата на генерал-майор Петър Василев Коларов е уникална. В продължение на 11 години той е офицер от три армии - съветската, испанската републиканска и българската. От доброволец-интербригадист в Испания стига до министър на здравеопазването в България като на всички поприща, на които се е изявявал, е оставил дълбоки, трайни и незаличими следи.

Написано от него


"Лекуването в добре уредените частни болници и кабинети беше достъпно само за онези, които можеха да го заплатят. Здравната защита бе дело на личните грижи на отделните граждани. Обществено здравеопазване, както ние го разбираме днес, не съществуваше. Грижите на държавата за народното здраве се свеждаха до известна благотворителност за бедните болни.
..........
Борбата за внимателното и отзивчиво отношение към болните е важна част от общата задача за подобряване здравното обслужване на населението, тя може да бъде резултатна само ако бъде съпроводена от непримирима и жестока борба с бюрократизма и бездушието в нашите лечебни заведения."

 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ