19 Ноември 2018понеделник14:31 ч.

ново:

БСП няма да се регистрира в парламента. Настоява за предсрочни избори. Очаквайте подробности БСП няма да се регистрира в парламента. Настоява за предсрочни избори. Очаквайте подробности

Борис Шивачев и романът "Доня Лус"

Кога Хуан Валера излиза за пръв път на български език?

/ брой: 226

visibility 1129

Мария Овчарова


Преди известно време по една телевизия дочух представяне на нова книга, съдържаща два романа на класика на испанската литература - един от нейните велики писатели реалисти Хуан Валера (1824-1905). Става дума за "Пепита Хименес. Доня Лус" на издателска къща "Персей", С., 2012, в превод на Румен Руменов. Отбелязано е, че "Книгата се издава със субсидия от Националната дирекция на книгите, архивите и библиотеките към Министерството на културата на Испания".
 Озадачи ме твърдението, че рекламираната книга за пръв път представя Хуан Валера на български език. Съвсем наскоро прочетох същата версия и във в. ДУМА (1.IХ.2012 г.)...
Как "за пръв път", когато през 1929 г. нашият испанист, писателят Борис Шивачев (1902-1932), е превел, а книгоиздателство "Ив. Г. Игнатов & синове" е издало романа "Доня Лус" в тираж 5000. Точно по това време Шивачев сътрудничи на мадридския вестник "La Gaceta Literaria" и задълбочено е навлязъл в проблемите на испанската литература.
Освен превода Шивачев пише и предговор към "Доня Лус", от който читателят научава интересни данни за творческия път на Хуан Валера. Също - отношението на Испания от 20-те години на ХХ век към своя велик писател. По повод сто години от рождението му в Мадрид тържествено е открит негов паметник. А книгоиздателство "Caipe" издало съчиненията му в 48 големи тома. Шивачев продължава: "Дейността на Хуан Валера е многостранна. Той е поет и романист, критик и драматург, филолог и дипломат. Но най-дълбоки следи в литературния живот на Испания оставя той като литературен критик и романист... А неговите критики и романи са най-добрият му паметник."
Сегашното издание на Валера е добре направена книга. Преводът, приложенията, бележките говорят за професионализъм. Искрено съжалих, че това хубаво издание можеше да се обогати с едно кратко връщане към онова начало, поставено от Борис Шивачев преди 83 години. Тогава този двадесет и няколко годишен младеж, всестранно надарен, по душа романтик, с драматично-трагична съдба, е имал дързостта да "посегне" на Хуан Валера. Болен (загубил здравето си през тежките емигрантски години в Аржентина), приживе успява да издаде сборник разкази, роман, знаменитите си пътеписи, пламенна публицистика... Студент в Свободния университет, той разработва тема, която е отпечатана като книга и наградена. В архива на Шивачев се пазят много преводачески начинания, останали незавършени поради ранната му смърт.
"Доня Лус" се радва на успех. В столичния музей "Димитър Димов" се пази екземпляр от това издание. Димитър Димов (1909-1966) харесва Хуан Валера, влияе се от него. (Изследователи на творчеството на Димов писаха за това.) Темата за невъзможната любов присъства у двамата автори. У Валера - между доня Лус и отец Енрике. В "Осъдени души" на Димитър Димов - между Фани Хорн и отец Ередиа.

* * *

 Още веднъж за дързостта на Шивачев. В предговора си той е категоричен:
"...Повечето от критиците смятат "Пепита Хименес" за най-добрия негов роман. Ние обаче мислим, че "Доня Лус" го превъзхожда. И затова именно преведохме този роман."
Издателска къща "Персей", издавайки двата романа заедно, дава възможност сами да се убедим във вярната оценка, в предпочитанието на Борис Шивачев. Оставям без коментар досадните на места "тежки" диалози у "Пепита Хименес". Проследявам темата, нейния развой и завършек. И в двата романа става дума за съдбовни любовни връзки. Но докато при "Пепита Хименес" тази връзка има щастлив край (твърде банално!), при "Доня Лус" се третира трудната, мъчителна, невъзможна любов. Това Шивачев отдава на силата на Хуан Валера като психолог. И продължава:
"Доня Лус" е преди всичко един психологически роман. И там е неговата голяма цена. Героинята доня Лус и отец Енрике са обрисувани майсторски, така както може да го направи само един голям психолог. А Хуан Валера без съмнение е психолог."
Нравственото чувство у Шивачев го приобщава към посланието на автора на романа. Алчният, непочтен съпруг на доня Лус, подло присвоява нейното завещано от майка й наследство. В предговора Шивачев е подбрал оня пасаж от творбата, в който прозира оптимистична нотка. Изиграна от съпруга-мошеник, доня Лус "остава да живее със своята надежда - току-що родената мъжка рожба, която тя е кръстила с името на "другия"..."

* * *

С тези редове се опитвам да открехна савана на забравата, скрила от кръгозора на съвременния човек не един красив дух от миналото. Понеже сме в ерата на интеграциите, редно е да припомня, че Борис Шивачев е един от възторжените радетели за духовна интеграция на хората. Опознал мизериите, случили се през Първата световна война (син е на полковник Константин Шивачев, ранен на фронта и останал инвалид), той през краткия си живот служи на каузата - вместо войни народите взаимно да се опознават чрез обмяна на културни ценности.
Настоящото издание на Хуан Валера е повод да се "извадят" от забравата някои светли имена от духовния календар на човечеството. Сред тях достойно застава и това на Борис Шивачев.



Хуан ВАЛЕРА е роден на 18 октомври 1824 г. в Кордова, Испания. Един от класиците на испанската литература. По образование - юрист. Известно време е на дипломатическа служба в Португалия, Австрия, Белгия и САЩ. По време на Испанската революция от 1867 - 1874 г. е на страната на монархистите. Автор на теоретичния труд "Записки за новото изкуство да се пишат романи" (1887), в който се противопоставя на натурализма като направление в литературата. Своите възгледи отстоява в литературното си творчество. През 1874 г. издава психологическия роман "Пепита Хименес", публикуван най-напред в списание "Revista de Espana", издаден в тираж над 100 000 екземпляра. Следват романите "Командирът Мендоса" (1876) и "Илюзиите на д-р Фаустино", посрещнати навремето с подчертан интерес в Испания и чужбина.
Умира през 1905 г. в Мадрид, където живее през последните години от живота си.



Борис ШИВАЧЕВ е роден на 11 март 1902 г. в  Плевен в семейството на офицер, който се премества по служба в Ловеч. Тук завършва Общинската гимназия (1920). Заминава за Южна Америка. Живее в Аржентина и Чили. Издържа се с работа в селското стопанство и добивната индустрия. Завръща се в Европа през 1924 г. Живее в Амстердам, Брюксел, Париж, Марсилия и Истанбул. Прибира се в Ловеч тежко болен през 1925 г. По-късно се установява в София, където е студент в Свободния университет, като едновременно с това работи като чиновник. Преводач от испански език и сътрудник като критик в литературни списания. Автор е на сборника с разкази и очерци на аржентинска тематика "Сребърната река" (1926), на романа "Изобретателя" (1931), сборника разкази "Писма от Южна Америка" (1932). Неговите "Избрани произведения" са публикувани през 1973 г., а "Четири години в Аржентина" през 1993 г.
Умира едва 30-годишен през 1932 г.

Стихове за препрочитане



Инвалиди


На една голяма маса, покрита с чиста покривка, седи неподвижна човешка топка, в рубашка на сини и бели пръчки. Ръкавите висят кухи: без ръце. Панталоните са къси торбички: без крака. Една червена топка украсява яката на рубашката: глава без очи, без нос и без уши. Само две зачервени дупки отпред, някакъв тъмен отвор под тях и по-долу - два реда оголени зъби.
В ъгъла стои доктор в дълга бяла роба. Той разглежда фотографии и бързо нанася с червен молив пръсти върху ушите, вежди върху устните, крака върху главата.
През дългия коридор, постлан с шарени квадратни плочки, подскачат големи живи топки. Човешки топки. Хора без крака. Ходят на ръце в шумна нестройна върволица. Дълги безцветни лица със замръзнал смях в очите.
На голата стена е окачен голям царски портрет. Двама горди генерали от двете му страни. Три портрета в златни рамки, украсени с трикольорни ленти. Трикольорът нервно потрепва в глухия унисон на барабанен огън, трясък на избухващи мини и бризантни гранати.
До отсрещната стена са наредени в безмълвен шпалир 18 чифта патерици и четири дървени крака.
Часовникът в дъното на коридора настоятелно бие 12.



Предлагам на читателите едно стихотворение в проза на Гео Милев, защото е сравнително малко познато и защото не бива да забравяме картината, която ни открива.
В поезията ни няма друг поет, който да притежава такъв многоцветен жесток реализъм, който свива душата, преди да я накара да избухне. И още. Представете си тази болнична зала в Сърбия, в Боливия, в Полша, Испания и Лаос. Общочовешко, нали?

Подбор и коментар Николай Петев

(Из подготвената за печат авторска антология "33 стихотворения за препрочитане")
 

22 млн. лева повече в бюджета на София за чистота

автор:Дума

visibility 0

Миньор загина в рудник в Мадан

автор:Дума

visibility 31

Пожар край Околовръстното в София

автор:Дума

visibility 101

60% от пътната мрежа влиза в тол таксите

автор:Дума

visibility 63

Въглища и дърва вече с опаковки и етикети

автор:Дума

visibility 215

/ брой: 224

България е в топ 5 на страните с най-висока инфлация в ЕС

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 224

Пускат в продажба е-винетките от 17 декември

автор:Дума

visibility 124

/ брой: 224

Борисов иска 20% от гръцкия терминал за газ

автор:Дума

visibility 165

/ брой: 224

Съветът на ЕС подкрепи споразумението за Брекзит

автор:Дума

visibility 0

Пациентите мрат, министърът вика: По стандарт е!

автор:Аида Паникян

visibility 841

/ брой: 224

С бюджет 2019 кабинетът нарушава Конституцията

автор:Велиана Христова

visibility 244

/ брой: 224

И докога ще продължава това чудо?

автор:Петра Ташева

visibility 245

/ брой: 224

Думи за Велко Вълканов

автор:Методи Георгиев

visibility 295

/ брой: 224