16 Ноември 2018петък14:47 ч.

Българолюбци

Една ябълка за дъщерята на Британия

85-годишни от рождението на Мерсия Макдермот

/ брой: 83

visibility 2414

Илия Пехливанов


Цели 40 години ( ни повече - ни по-малко )  трима габровски работници ваяха паметник на Левски в гората между парка "Етъра" и Соколския манастир. Вървиш нагоре край реката - и изведнъж до изоставена сграда на някогашна гайтанджийница, под дървен навес, съзираш голяма бяла фигура на Апостола! По пътя минаваха много хора - луди, пияни заляни, всякакви. Никой не  хвърли камък към него. Нито да го одраска или да го нацапа с нещо. Невероятно по рода си допитване водеше до разни отговори, от които най-запомнящ е следният:
"Тези хора или са много луди - или са прави! Едно от двете..."
Двамата братя Кою и Любен Янкови, подпомагани от Тодор Ташков, родом ямболия, търсеха помощ отвсякъде. Дадоха им гипс безплатно от една фабрика: "Щом е за Левски...". Арматура дадоха други. Турци, копаещи канавка край пътя, помогнаха да се пренесе едно скеле. След голямо колебание окръжния комитет на БКП в Габрово отпусна дребна сума за купувате на материали.
Академичните скулптори възприемаха съвсем високомерно тези усилия. А без височайше разрешение на Съюза на българските художници паметникът не можеше да оживее в камък или бронз под букаците при манастира, какъвто беше меракът на недипломираните ваятели.
Бай Кою не се умори да търси съидейници (дума от речника на Дякона) и сред писателите. Емилиян Станев (лека му пръст) поощри тримата, но само на думи. А беше близък с властта... Николай Хайтов отложи писането на роман за Левски. Тончо Жечев пък се отнесе съвсем отчуждено и обидно. Дойно Дойнов, професорът-истинар, ходил тайно да види паметника - и той се побоя да окаже помощ, макар да бе творчески и институционално съпричастен заради създадения от него общо - НАРОДЕН  комитет.
Отиде да види Габровския Левски, без да се бави много, Мерсия Макдермот, англичанката, чужденката. Сетне на чист български език тя написа:
"Подобен паметник с подобна история няма никъде по света! Тримата габровски работници са истински свещенослужители на най-българската вяра."
( Факсимиле от това изявление отпечата навремето седмичникът "Антени", бр. 12 от  21 май 1984 г., стр. 16.)
Тримата ваятели преживяха тогава звезден миг на признание. Те подариха на Мерсия един кавал, с изписан грижливо върху него благодарствен надпис.
Същият този кавал понастоящем се пази в хранилищата на Британския музей. Единственото по рода си свирило край египетските мумии и шумерските клинописи, където се пази и Четвероевангелието на Цар Иван Александър. Предаде го заедно с богата колекция от български шевици насилствено пенсионираната преподавателка в Историческия факултет на Свети Климентовия университет. По същото време стана и чуждестранен член на Българската академия на науките.
Няколко години по-късно по решение на Академичния съвет с пълно единодушие докторът на историческите науки Мерсия Макдермот бе провъзгласена за "почетен доктор" ("хонорис кауза") заради нейните изключителни заслуги в  българистиката. Само че и досега не е намерен начин да й бъде връчено лично това отличие като документ.
 А преди три години навръх Трети март в Европейския парламент се състоя тържество, на което бе представена програмата "Европейски измерения на делото на Васил Левски", а авторката на лондонската книга произнесе вълнуващо слово на английски език.
ПИТАМЕ СЕ: откъде все пак идваше тази неприкривана неприязън, с която наши историци се отнасяха към своята колежка в научното поприще?  Не я твърде почиташе и самият Николай Генчев. Причината е същностно дълбока.
Мерсия Макдермот следваше традициите на английската наука, според която историята се пише не сухо, академично, строго документално, както я схващат учени от немската школа - а нашите хора са повечето нейни възпитаници. Отделните ключови личности следва да се представят върху фона на определен исторически период под формата на документално повествование - четивно, завладяващо, без никакво отстъпление от наличните архивни документи и прочие. Така пишат примерно Андре Мороа и Анри Троая и техните биографични романи Ц синтез между литература и публицистика са намерили своите благодарни почитатели. Да припомним и съждението  на Дмитрий Лихачов, наричан Българолюбец: "Превърне ли се историята в строга наука - и хората престават да я  четат."
 Книгата ДАпостолът на свободатаФ, 1967 г. издадена през 1967 г. на английски език  от голямото лондонско издателство "Джордж Алън енд Ънуин", което се намира точно срещу централния вход на Бритиш музеум, има подзаглавие "Портрет на Васил Левски върху фона на България от ХIХ век."  Тя съдържа епиграфи от пословици и народни песни за всяка отделна глава. Разпространена бе в много страни и реално е най-авторитетната книга, която представя България като цяло пред чуждия свят.
Българските читатели на тази книга с вроден безпогрешен рефлекс изявиха също своите предпочитания. Ето някои примери.
Обядвахме с Мерсия и дъщеря й Александра в страноприемницата на Боженците.
Учителка от Трявна, приветлива жена на средна  възраст, близка на келнера, разпозна гостенката и спонтанно се впусна да я разцелува. Тя бе вече прочела книгата й. В отговор Мерсия отвори медалиона, който носеше винаги на шията си, и показа в него къдрица от косите на Левски, подарена й от Бочо Загорски, родственик на разстригания Дякон. Но не беше ли това някак си противостествено: две жени се прегръщат една друга с мисъл за един - единствен мъж...
Ватман на столичен трамвай целува ръка на Мерсия, вече прочел книгата й. Друг негов колега,  като минава навремето край паметника на Левски, слиза от трамвая, оставяйки пътниците да чакат, за да попита лично за становището й относно гроба на Левски. А един млад човек в трамвай около Халите също разпознава англичанката, слиза от него - а сетне тича запъхтян до следващата спирка да догони трамвая, и се качва отново, за да й целуне ръка. На улицата са я спирали непознати хора, за да споделят нещо за себе си и да попитат нещо за Левски. Можеш ли всичко това да го измислиш?
В близкото до Карлово село Войнягово Васил Иванов бива учител за две години след като се разкалугерява. Става любимец и на млади, и на стари. Дори успява да сдобри куче, котка и агне за почуда на всички. Когато войняговци узнават за гибелта му, жените в селото слагат на главите си черни забрадки, както се жалее най-близък роднина. Носят ги и до днес!...
 На среща с Мерсия в местното читалище идва цялото сило. Тукашните хора не й задават разни въпроси - просто искат да я видят отблизо. Подаряват й куп цветя, деца й поднасят стотици кокичета едно по едно, шевици, други подаръци. Най - последна от всички си тръгва възрастна жена, цялата в черно облечена, класическа българска майка. Приличала на Гина Кунчева. Тя й казва смутено: "Чедо, вдовица съм, нямам какво друго  да ти дам. Ето ти една ябълка..."  Тогава  двете се прегръщат и разридават.
Поканихме Мерсия с Петко Тотев и Петранка Колева на вечеря в Грублянското ханче. Подарихме й един хубав букет. В полунощ като я изращах до хотела, случайно или неслучайно, минахме край паметника на Левски. Тя за малко поспря: "Защо да ги нося тия цветя със себе си - ще ги оставя на Левски..." И тръгна към паметника, полюшвайки широката си дълга рокля, подгъна царствено крак като една дъщеря на Британия и замря в мълчание с наведена глава пред бюста на Апостола.
Отказвам се да търся думи за стойността на този миг.

Ние и Левски

 -  Младо момиче от Интернет поколението откри програмата по Радио "Хоризонт" сутринта на 18 юли  с думите: "Днес с още една година се ОТДАЛЕЧАВАМЕ от Васил Левски!..."

 -  Наши бизнесмени в Лондон, твърдят хора дошли оттам, носели върху дисплея на мобифоните си образа на Васил  Левски. 

 -  А на Страшния съд ние, българите, ще се явим с Васил Левски - като оправдание и извинение за своето съществуване под Слънцето. Сами поотделно и като цял народ. Преиначено съждение на руския писател и философ Виктор Шкловски относно Дон Кихот.


Писателката за Дякона                                                                    

о Гробът на Левски и до днес не е открит. Но всъщност един гроб изглежда съвсем ненужен за човек, останал толкова жив в паметта на народа си и толкова дълбоко обичан.
о Историята справедливо отреди на Левски единствената награда, която той е искал за себе си или е обещавал на онези, които са участвали в неговото дело: безсмъртие в паметта на бъдните поколения.
о За тях Левски не само служи като неувяхващ пример на доблест и нравствена чистота - той е живо доказателство за безсилието на тираните, за неразрушимото достойнсгво на човека. Защото какво печели тиранинът, ако една земя след петстотин години на робство и унижение ражда не народ от роби, а мъже като Васил Левски?

Редове от книгата на Мерсия Макдермот "Апостолът на свободата"


Мерсия Макдермот е родена на 7 април 1927 г. Неотклонна поклоничка на историческите факти и възторжена радетелка на България. Авторка е на отпечатани в Лондон на английски език книги "History of Bulgaria" (1962), "The Apostle of Freedom" (1967) и на български език: "Апостолът на свободата" (1970, 1973, 1977, 2008), "Свобода или смърт. Биография на Гоце Делчев" на английски и български език, "За свобода и съвършенство. Биография на Яне Сандански" (1987) и "Български народни обичаи" (1998) на английски език. В ръкопис и в очакване на издател и спомоществовател са следните книги: "История ва македонския въпрос", "Димитър Благоев" и личните спомени на проф. д. ист. н. Мерсия Макдермот за България.

Борисов прие поканата на Радев, даде му домашно

автор:Дума

visibility 0

13 см сняг на връх Ботев, 10 см натрупа на Шипка

автор:Дума

visibility 15

Лицето на властта е жестоко и безскрупулно

автор:Дума

visibility 75

Румен Радев с критики към пакта за миграцията

автор:Дума

visibility 47

Ще плащаме такса за преминаване по мостове и тунели

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 223

ВМЗ ще прави дронове по израелски технологии

автор:Дума

visibility 229

/ брой: 223

БНБ очаква по-нисък растеж

автор:Дума

visibility 87

/ брой: 223

Разходите на домакинствата пак са повече от доходите

автор:Дума

visibility 75

/ брой: 223

Лондон одобри сделката за "Брекзит"

автор:Дума

visibility 103

/ брой: 223

Медиите на Острова скептични за "Брекзит"

автор:Дума

visibility 116

/ брой: 223

Лидери от ЕС изразиха задоволство

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 223

Скритният човек от народа

автор:Лозан Такев

visibility 359

/ брой: 223

Борисов, спри да лъжеш!

visibility 701

/ брой: 223

Агресията в училището допълзя от обществото

автор:Денчо Владимиров

visibility 168

/ брой: 223

Датата

автор:Дума

visibility 85

/ брой: 223