20 Ноември 2018вторник20:48 ч.

Златина Русева:

Щастлива съм, че мога да направя нещо за България

Фестивалът "Милениум" показва у нас най-добрите заглавия, посветени на Целите на хилядолетието и представени в Брюксел

/ брой: 58

автор:Албена Безовска

visibility 3634

Международен филмов фестивал "Милениум" в Брюксел, пътуващият (по-скоро плаващият) Дунавски музикален фестивал, Празници на българската култура в Брюксел... Събития със своя аудитория и персонализиран отзвук в културното пространство. Форуми, които на пръв поглед отправят посланията си в различни посоки. Общото между тях са инициаторите и основните "двигатели" - Златина Русева и Любомир Георгиев. Както и екипът им, съставен от няколко белгийци - за офиса в Брюксел. И една българка - за софийската секция на филмовата им компания "Палимпсест" и на "Диоген". Името на философа, тръгнал да търси човека, носи културният център, създаден от нашите сънародници в Брюксел преди години. И двамата от десетилетия живеят в белгийската столица. Златина Русева е известна документалистка, авторка на филми, получили авторитетни международни награди и признанието на специалисти и публика. Любомир Георгиев е продуцент. Заедно с г-н Антонио Виджиланте (директор на ООН - Брюксел, и директор на Програмата за развитие на ООН - офис също в Брюксел) утре те официално ще открият панорама "Милениум" - част от програмата на 16-ия "София филм фест". За първи път фестивалът "Милениум" гостува у нас. Лентите, включени в панорамата, са отличени на големи световни фестивали. Присъствали са в афиша на форума или са включени в тазгодишната селекция. "Моят босоног приятел" е корейският документален разказ, който можете да видите утре от 19 ч. в Дома на киното.

Златина и белгиецът Милан Жустен от екипа


"LOVE.NET" пък е българският филм, който ще бъде представен днес в Брюксел като част от Празниците на българската култура, които започнаха на 2 март. Първото издание на празниците беше през октомври 2011 г.

Фестивалът беше замислен преди около година

разказва Златина Русева. - Всъщност той се роди от желанието да съберем повече български прояви, да представим повече български творци, да съчетаем различни изкуства и така да го превърнем в истинско културно явление. В програмата през 2011 г. показахме филма "Кецове" на режисьорите Иван Владимиров и Валери Йорданов, "Лора от сутрин до вечер" с режисьор Димитър Коцев-Шошо. И двете кинотворби бяха посрещнати много топло, залите бяха пълни. Доста белгийци проявиха интерес, но сред публиката преобладаваха наши сънародници, които живеят тук. Спектакълът на Камен Донев "Възгледите на един учител за народното творчество" също имаше голям успех. Може би най-много чужденци видяха изложбата на Николай Тотев, а също и "Севт безсмъртният, тайните на един тракийски цар" (най-успешният и най-награждаван наш документален филм, посветен на културното ни наследство, режисьорка и сценаристка Златина Русева - б. а.).

Златина Русева, Любомир Георгиев и Иван Владимиров на брюкселската премиера на "Кецове"

Успехът на първото издание показа, че в Брюксел има истински "глад" за българска култура. Това ни даде кураж да организираме още един минифестивал. Миналата седмица, на 2 март показахме най-нашумелия български филм "Операция Шменти капели" - режисьор Иван Митов, сценарист и продуцент Владислав Карамфилов - Влади Въргала, който е и в актьорския състав. Толкова хора се записаха предварително, че се наложи да организираме още една прожекция. "Нирвана" - постановка на Иван Добчев, видяхме на 3 март.

Златина Русева напуска България през 80-те години на м.в.

Мария Павлова - българката в екипа, е филолог по образование, артист по душа. Маша отговаря лично на всеки имейл, получен от почитател на българската култура

Прави го по няколко причини. Основният мотив: "Исках да съизмеря себе си със света, да изляза от тесния кръг, в който се чувствах ограничена, да видя дали имам необходимите качества, за да творя свободно и независимо. От друга страна, не исках детето ми да расте в атмосферата, която цареше у нас по онова време. Но винаги съм пазила своята дълбока връзка с България. Човек си остава българин, където и да живее. Моите най-големи приятелства, любими хора, образованието ми - всичко е свързано с България. Моят син се чувства българин, независимо че израсна в Белгия. Затова никога не пропускам и най-малката възможност за популяризиране на нашата култура. Има и още една причина да организирам "български" събития в Брюксел - много ми е приятно да видя толкова българи на едно място, събрани от глада за родната култура, щастливи от това, че има проява, свързана с нашето изкуство. Преди много години - в началото на 90-те, се опитах да направя фестивал на българското кино, но не се получи. Нямаше интерес - отказах се. Явно сега нещата са се променили. Този фестивал ми носи лично, човешко и професионално удовлетворение. Въпреки многото работа, която имаме около организацията, аз съм щастлива, че мога да направя нещо за България, да събудя положителна емоция. Доста млади хора има сред публиката. Те са от последната емигрантска вълна - работят в Европейската комисия, в администрацията, има студенти. И не на последно място - деца на емигранти. За мен това е особено важно - децата, които са родени или са израсли тук, да знаят повече за родината си. Младите хора се интересуват от култура - не знам защо съществува противоположното мнение. Ако трябва да обобщя личните си впечатления, бих казала, че младите артисти са изработили семантика, адекватна за тяхното поколение - нещо, което ми липсваше преди. Когато едно произведение има жив език и говори за истински неща, разказва истински истории, то неминуемо намира своята публика. Аз наистина се гордея с това, което става в момента в българското кино. Това младо поколение, което излезе на сцената, започна да прави сериозни филми - интересни и като език, и като тематика. А празниците, които ние организираме, са място за среща на творци и публика. Да не говорим колко е хубаво да видиш толкова българи на едно място. На 2 и 3 март си разменяхме мартеници, отбелязахме националния празник. Имаме традиции, които обичаме и пазим. И които споделяме с нашите приятели, деца, колеги".

Следващото издание на "Милениум" е през април

Превърнал се в респектиращ международен форум, фестивалът събира най-доброто в областта на документалното кино от цял свят. Какво да очаква Брюксел тази година?
"Освен че третират проблемите, пред които е изправено човечеството, целите на тази декларация докосват най-дълбоките надежди, най-древните мечти, които винаги са съществували", продължава г-жа Русева. "Факт е, че в наше време сме изправени пред много сериозни проблеми. Днес творците не могат да създават изкуство "заради самото изкуство". Това е и позицията, заради която създадохме "Милениум". Има неща, за които сме длъжни да говорим. За съжаление в новините по различни медии непрестанно има недобри съобщения. В известен смисъл всичко става война, агресия, несигурност. Но нашият съвременник трябва да е запознат по-дълбоко с проблемите, които съществуват в различните точки на планетата. Ако ние успеем да мобилизираме артисти от цял свят в едно микрообщество, което търси диалог със зрителя, значи сме постигнали много. Друга задача на това микрообщество е да концентрира усилия в търсене на позитивни решения. Струва ми се, че успяваме да привлечем творци, които не правят компромис с качеството за сметка на тематиката. Бих казала, че фестивалът "Милениум" вече "звучи" сериозно не само на Стария континент. Сред членовете на журито миналата година имахме представители на Китай, Африка, Европа, Латинска Америка - т.е. това си е международно събитие с наистина международно жури".
С идеите на "Милениум"-а е свързан и един от последните проекти на филмова къща "Палимпсест". Киноклуб към СУ "Св. Климент Охридски" (открит през ноември 2011 г.) дава ценни познания, както и актуална информация за развитието на документалното кино - за студенти, които имат специален интерес към това изкуство. За останалите е просто добра възможност да научат какво се случва по широкия свят, да преодолеят инерцията и безразличието, обхванали седящите пред компютъра... Както и да се включат в дискусии по различни теми.
От всички тези проекти, поглъщащи време и усилия, Златина Русева трудно успява да намери време за авторските си начинания. Последният филм, върху който работи, е посветен на паметта.
"Може да се каже, че отдавна работя върху него - това е една от темите, които ме "преследват" отдавна. Убедена съм, че без памет, без минало, човек няма и бъдеще. А се случва така, че ние много бързо забравяме натрупаното чрез нашия исторически опит. В този свят на глобализация много неща започват да губят емоционалната си памет, губят смисъла си. Това ще бъде филм, който чрез музиката и чрез историята на една река ще разкаже за ХХ век. Ще припомни мащабните събития от това столетие, които промениха облика на света, в който живеем. Следите от тези събития носим и днес. По някакъв начин те са нашето бъдеще".

 

Над 2 г. се бави ремонтът на мотрисите "Сименс"

автор:Дума

visibility 13

/ брой: 226

Птичият грип погуби над 1 милион пернати у нас

автор:Дума

visibility 15

/ брой: 226

Забраняват пластмасата в ски зоната в Банско

автор:Дума

visibility 12

/ брой: 226

Прогнозират 5% ръст на туристите през зимата

автор:Дума

visibility 11

/ брой: 226

В Румъния уволниха шестима министри

автор:Дума

visibility 17

/ брой: 226

65% от гърците против договора със Скопие

автор:Дума

visibility 18

/ брой: 226

Груевски получи убежище от Унгария

автор:Дума

visibility 13

/ брой: 226

Евросъюзът държи на договора за ракетите

автор:Дума

visibility 24

/ брой: 226

Да подадем ръка на сънародниците ни зад граница

visibility 18

/ брой: 226

Искам съд за виновните!

visibility 22

/ брой: 226